Какъв трябва да бъде генералният директор на БНР
В началото на месец май ще се състои избор на нов генерален директор на БНР. Длъжността генерален директор на национално радио не е обикновена административна длъжност – като директор на друга, частна или държавна медия.
Има, или поне смятаме, че би трябвало да има три вида медии – държавни, частни и обществени. От икономическа гледна точка частните са значително по-ефективни от държавните. Но освен всичко друго медиите, частни или държавни, произвеждат и обществено мнение – а това е един продукт, който не може да се измерва пряко и само с икономически критерии.
Частните медии са търговски дружества. Това означава, че те могат да си позволят много неща, но никога не могат да си позволят едно – да не осигуряват печалба или друг вид частен интерес на собствениците си. Допускаме, че в едно свободно общество с плурализъм на мненията тези частни интереси са толкова разнопосочни, че могат да покрият повечето аспекти на обществения интерес, без да създават монопол. Но би било твърде смело да решим, че те обхващат всички проблеми на обществото.
Държавата, от своя страна, също е субект, притежаващ своите специфични интереси. Дори в една демократична страна управляващата партия или политическа класа ще се стреми да ги преследва чрез собствени медии. Ето защо в умовете на някои хора отдавна се е появила идеята за необходимостта от трети, различен тип медии – обществените медии.
Много по-лесно е да се осъзнае необходимостта от обществена медия, отколкото да се дефинира какво представлява тя. Очевидно тя трябва да е обществена не само като собственост и начин на управление, но и като функция. Сиреч, тя трябва да формира обществено мнение, ръководейки се не от частен или групов, а от обществен интерес.
От тук изниква следващият въпрос: що е обществен интерес? Това е ключовият въпрос, на който трябва постоянно да дава отговор един ръководител на обществена медия. Затова от него се изисква да бъде не само добър управител, или както се казва сега, мениджър, но, и преди всичко, човек с висок интелект.
Рано или късно, такъв човек ще стигне до извода, че най-бърз и най-сигурен начин да превърне ръководената от него медия в обществена, е тя да стане глас на творческото малцинство на обществото или нацията. Това са хората, произвеждащи идеите, които впоследствие стават идеи на цялото общество. Кой е част от това малцинство и кой само изглежда такъв, е също трудно да се прецени. За тази преценка решаваща роля имат интелектуалните качества на въпросния ръководител.
Като пример за обществена медия често се дава ББС. Няма да анализираме доколко тя отговаря на това определение, но трябва да отбележим, че не можем да ползваме наготово нейните постижения. ББС е продукт на общество с уважение към свободата и чуждото мнение. У нас, където всеки смята, че знае отговора на всички въпроси, и същевременно, че нищо не зависи от него, условията са други. Това определя и дереджето на тукашните т.нар. обществени медии.
БНР, а и не само то, сега е всъщност не обществена, а държавна медия. Знаем, че не съществува определен, притежаващ собствено съзнание субект, наречен държава. Държавата – това са нейните служители, теоретично подчинени на определени правила, а на практика – стремящи се да ползват частта от държавата, за която отговарят, като своя частна собственост. Съответно и БНР представлява сложно преплетена система от частни интереси на работещите в него, които същевременно се стараят да не влязат в конфликт с интересите на стоящите над тях в държавната йерархия. Това го прави напълно зависимо от най-високо стоящите в нея. Наскоро министърът на вътрешните работи Румен Петков например уволни една журналистка от радиото, защото не му хареса въпросът, който тя му зададе на една пресконференция. Уволни я по телефона. За целта само трябваше да се обади на генералната директорка. Светкавичната отзивчивост пък на въпросната директорка означава, че тя изобщо не притежава качествата, за които говорим и е също част от системата.
Опитът да се промени тази система би срещнал яростно противодействие на всички равнища. Как би изглеждало то, можем да съдим от опита за промени, направен навремето от правителството на ОДС, който дори не целеше пряко създаването на обществен орган от радиото, а беше просто опит да се разбута съществуващото положение. Воят, който се вдигна от засегнатите частни интереси тогава, достигна небето и международните институции, а съпротивата стигна и до физическа разправа с противника.
Ето какво го чака бъдещия генерален директор на радиото. Ако той се опълчи срещу тази система и се опита да превърне радиото в обществена медия, системата пък ще се опита да го смачка с малкия си пръст. И най-вероятно ще успее. Ако й се подчини и стане част от статуквото, каква полза има да бъде сменян изобщо? Имам предвид ползата за другите.
Предполагам, че кандидатите са наясно с всичко това. Но се надявам също така, че между тях има и такива, които не са водени само от съображения за лична изгода. Колкото и малка да е вероятността за успех, все пак по-добре е да се опита, отколкото да не се прави нищо.