ДСБ: Следконгресно
Кризата на дясното е тема, която отдавна битува по медиите. ДСБ, като единствената същинска дясна партия у нас, естествено е в центъра на тази криза. Под този знак премина и нейното Четвърто национално събрание.
Любопитна подробност: наблюдателите, както добронамерено, така и недобронамерено настроените, са единодушни относно наличието на такава криза. Никъде обаче няма да срещнете разумно предложение или идея как да се излезе от нея. Диагнозата на болестта е поставена, но предложения за лечение няма.
Затова в следващите редове няма да се занимаваме с поставяне на диагнози. Ще се опитаме да очертаем посоката, в която да търсим решение
Всъщност посоката се знае отдавна – тя е вдясно. ДСБ е по условие такава партия и не може да търси решения в други посоки, както се опитваше да направи например СДС. Въпросът е дали всички в тази партия имат еднаква представа за това що е дясно.
Има много определения за дясното, но нека изберем това, което гласи, че дясна политика е политиката, подчинена на определени правила. За разлика от лявата политика, която подчинява правилата на политическите си виждания и дори ги определя според тях. Ще добавим, че тези определени правила не са случайни. Те съществуват открай време. Знаем ги всички. Пише ги например в Библията. Започват с „не лъжи” и „не кради”.
Следователно дясното е царство на морала, лявото – на политическия волунтаризъм. Спасението на дясното, а от там и на ДСБ, е в една нова политика, която да направи ценностите на дясното привлекателни за мнозинството български избиратели.
В съзнанието на средния българин отдавна е залегнало разбирането за закона като врата в полето. То е потвърдено практически в безброй случаи от държавното управление. В тези условия популяризирането на върховенството на закона у нас изглежда непосилна задача. За щастие или нещастие, ние заем от практиката, че всяка, дори и най-странната, политика може да бъде поднесена така, че да е привлекателна за мнозинството.
Няма нужда да ходим много далеч за примери. Политическата идея на новосъздадената партия НДСВ например беше изключително семпла и може да се опише с едно изречение: обогатяването на ограничен кръг от хора посредством участието му в държавното управление. Тази идея, или цел, беше ясна още от самото начало на всеки българин с коефициент на интелигентност над 85 (ще отбележим мимоходом, че такива са мнозинството от българските избиратели). Това не попречи на тази партия да спечели гласовете на половината от тях и да управлява цели четири години. Тя просто успя да направи основната си идея привлекателна за мнозинството, като го убеди, че за всеки ще има по нещичко от плячката.
Осъществяването на една дясна политика с подобни средства би имала предимството, че преследва почтена цел. Установяването на върховенството на закона ще има оздравително действие върху всички аспекти на нашето битие, независимо от почтеността на средствата, с които е било постигнато.
Тук стигаме до важния извод, че излизането от кризата вдясно не е теоретичен, а чисто практически проблем. Решението му е в ръцете на политиците, а не на десните идеолози. За тяхно, на политиците, улеснение, можем да отидем още по-нататък, като подскажем някои възможни практически стъпки в тази посока. Едно от възможните решения е например една радикална политическа програма, изоставила обтекаемия език на политическите обещания, предвиждаща гражданска и наказателна отговорност за престъпленията на комунизма, за изнесените капитали, събаряне на комунистическите паметници, реформа на конституцията и съдебната власт, справяне с престъпността и т. н., всичко това съпроводено с десни икономически реформи.
Изказвания в този дух имаше на приключилото Национално събрание. Остава да се види способно ли е новоизбраното ръководство на партията, състоящо се почти изключително от лица без политически опит и образ, на такава стъпка.