Преплитане на сетивата
Зелени понеделници, пилета на точки и метрономи с шоколадов вкус може би звучат като фантазии от книжки за деца, но за някои хора те са обикновена реалност. За тях думите могат да имат вкус, вкусовете могат да приемат форми, а числата и буквите могат да са в цял спектър от цветове.
Кристоф Дара, 2006;
"32 вариации върху валс от Диабели", Бетовен
При тази малка част от населението стимулирането на едно сетиво привежда в действие привидно несвързано с него сетивно преживяване. Това неврологично състояние, наречено синестезия, може да включва две сетива, или – в по-рядко срещания случай – да обхване и повече от тях, до всичките пет. Английският философ Джон Лок вероятно е бил първият, документирал преживяванията на синестет, когато през 1690 пише за сляп мъж, който „видял” аления цвят при звука на тромпет.
Нищо повече не е казано или писано по темата до 80-те години на XIX в., когато братовчедът на Чарлз Дарвин, географът и психолог Франсис Галтон, описва „странен навик на съзнанието” при някои свои британски сънародници: Те виждали цветове, когато гледали числа, когато чували или четели дните на седмицата или слушали отделни ноти или музикални произведения.
По-късно, в началото на XX в., художници, писатели, композитори и други творчески личности внезапно започнали да се хвалят, че виждали лазур, чувайки „си бемол”, или пък усещали вкуса на пресечено мляко при вида на своите съседи.
Но за мнозина вероятно това не е било така. И при отсъствието на научно потвърждение скептиците отхвърлили подобни твърдения.
Peter Voormeij, 1999;
"Апасионата", Бетовен
Докъм средата на века синестезията е била широко отхвърляна като продукт на прекалено буйно въображение, като следствие от психологични асоциации от детството или като изкуствено предизвикано явление вследствие на употребата на наркотици. (LSD, мескалин и халюциногени, използвани от шаманите в тропическите гори, могат да предизвикат временна синестезия.)
Но през 1968 руският невропсихолог Александър Лурия публикува книгата „Умът на един мнемонист”, разказваща за пациент, запомнящ всичко – до голяма степен благодарение на многократната му синестезия (всичките му пет сетива били преплетени).
Дванадесет години по-късно американският невропсихолог Ричард Цитович вечерял в дома на свой приятел, когато домакинът му възкликнал, че пилето не било достатъчно „на точки”. Цитович, който бил чел книгата на Лурия, се вдъхновил и насочил научното си внимание към синестезията, най-накрая възвръщайки интереса към темата.
Изследователите започнали да прилагат хитри тестове, за да разграничат истинските синестети от лъжливите. В един от тях субектите наблюдават страница с напечатани двойки и петици. Двойките съставят формата на триъгълник, видим само за синестетите, които виждат числата в два различни нюанса.
Но словесно-цветовата или числово-цветовата синестезия не са единствените форми на състоянието. Вкусово-фигуративната, словесно-вкусовата и музикално-цветовата синестезия могат да бъдат по-сложни за диагностициране. При стандартен тест за словесно-вкусовата синестезия на хората се предоставят необикновени обекти, като секстанти и метрономи. От тях се изисква да идентифицират вкуса на обекта – който често изниква в ума на синестета преди трудно запомнящото се име на обекта.
Учените не са сигурни кое предизвиква синестезията, но неотдавнашните изследвания на мозъчни изображения спомогнаха за пораждането на различни теории. Генетични дефекти или химичен дисбаланс могат да бъдат причината за прекомерната комуникация между отделните сетивни зони в мозъка. Някои невролози са на мнение, че човешкият мозък стартира с безбройни връзки между зоните и че само при синестезията броят на тези връзки не се ограничава.
Някога се считаше, че синестезията се проявява при един на всеки 2000 души и далеч по-често при жените, отколкото при мъжете. Днес изследванията на експертите показват, че тя е далеч по-малко зависима от пола и доста по-широко разпространена.
Освен това според едно проучване тя е около седем пъти по-често срещана при художници и писатели, отколкото сред населението като цяло. Ако учените са прави, много от най-креативните умове в историята – включително руският писател Владимир Набоков и композиторът Дюк Елингтън – са имали синестезия под една или друга форма.
Източник http://www.latimes.com
Преведе Цвета Петкова