Духовността влияе на здравето
Свръхестествено същество се намесва в лечението, смятат 54% от американските лекари
Фар А. Кърлин
Фар Кърлин, доктор на медицинските науки, е инструктор в Отделението по вътрешни болести и в центъра Маклийн за клинична медицинска етика към Университета в Чикаго. Неговите проучвания се фокусират върху взаимовръзката между религия и медицина и в частност върху отраженията на религиозните възгледи на лекарите върху изпълнението на професионалните им задължения в болничните заведения. Той е извършил първото национално проучване върху религиозните характеристики на лекарите и отношението им към религия/духовност и медицина. Сега изучава начините, по които акушер-гинеколозите се справят с моралната усложненост на сексуалните и репродуктивни здравни услуги. Д-р Кърлин пише и преподава и за моралните измерения на медицинската практика, за сформирането на нравствеността по време на обучението по медицина и за моралния аспект на диалога между лекар и пациент.
Мнозинството американски лекари смятат, че религията и духовността играят важна роля по отношение на здравето на пациента, разкрива ново изследване.
Според проучването на изследователи от Университета в Чикаго, колкото по-религиозен е лекарят, толкова по-голяма е вероятността той да има положително мнение за влиянието на религията и духовността върху здравето.
„Изследването помага да се обясни феномена, че въпреки многото проучвания, изследващи взаимовръзката между религията и здравето, съществува един продължителен дебат и едно разногласие по отношение на съществуването на подобна връзка”, сподели водещият автор – д-р Фар А. Кърлин, асистент по медицина.
„Съществена причина, поради която този дебат няма да бъде прекратен, е, че дебатът не се отнася само до фактите – става въпрос за различните нюанси, които хората придават на фактите”, заяви Кърлин.
По думите му мнозинството от лекарите в САЩ (56%) вярва, че религията и духовността оказват влияние на здравето на пациента.
„Това влияние най-вече помага на пациентите да се справят с болестта и им осигурява позитивно състояние на духа”, смята той.
Малка част от лекарите (7%) вярва, че религията и духовността могат да окажат негативно влияние, казва Кърлин. „Понякога тези вярвания могат да накарат пациентите да откажат или да пренебрегнат препоръчаното медицинско лечение."
Кърлин отбеляза, че „повечето лекари не вярват във влиянието на религията върху изхода от медицинското лечение при тежки състояния – като сърдечен удар, инфекции и т.н. Влиянието се състои повече в подпомагането на пациентите да се справят с болестта”.
За проучването, публикувано в изданието от 9 април на Archives of Internal Medicine, Кърлин и колегите му изпращат анкета до 1820 лекари, като 1144 от тях (63%) отговарят на запитването. В изследването са включени въпроси относно религиозните убеждения на лекарите и отношението им към положителното и отрицателното влияние на религията и духовността.
Изследователите установяват, че две трети от лекарите са убедени, че болестта често или при всички случаи повишава религиозното чувство у пациентите. В добавка, 56 процента смятат, че религията и духовността играят значителна роля за здравословното състояние. Освен това 54 процента са на мнение, че понякога свръхестествено същество се намесва в лечението на пациента.
Екипът на Кърлин открива, че повечето лекари (85%) са убедени, че религията и духовността имат предимно положително влияние, но според едва 6% те могат да променят изхода от медицинското лечение.
Друго разкритие от направеното проучване е, че 76% от лекарите са на мнение, че религията и духовността помагат на пациентите да се справят с болестта, 74% смятат, че религията дава на пациентите положително състояние на духа, а според 55% тя предоставя емоционална и практическа подкрепа чрез религиозната общност.
Едва 7 процента са на мнение, че религията и духовността предизвикват отрицателни емоции като вина и безпокойство, а според 2 процента от запитаните лекари те водят до отказа на пациенти от медицинско лечение.
Кърлин сподели, че възгледите на лекарите по отношение на приноса на религията и духовността зависят от техните собствени религиозни убеждения. „Лекарите, които не са религиозни, казват, че пациентите им не повдигат пред тях религиозни или духовни въпроси и смятат, че религията оказва негативно влияние”, каза той.
Според него „лекарите, които са по-религиозни, твърдят, че пациентите им повдигат религиозни въпроси и че религията оказва положително влияние”.
Д-р Харолд Г. Кьониг е директор на Центъра по духовност, теология и здраве към медицинския център на университета Дюк в Северна Каролина. По думите му повечето лекари не разбират напълно положителните ефекти, които религията би могла да окаже върху резултата от медицинското лечение на пациента.
„Налице е една погрешна представа – или липса на знания – от страна на голям брой лекари относно ефекта на религиозните занимания върху резултата от лечението на тежки състояния, и едно подценяване на способността на пациентите да се справят, както и на въздействието на положителната умствена нагласа върху физическото здраве на болния”, заяви Кьониг.
Физическото и емоционалното здраве са свързани, каза той и посочи, че стресът например може да даде отражения на клетъчно ниво. „Клетките на жените, подложени на стрес, остаряват с около десетилетие по-бързо от тези на жени, които не са под стрес”, заяви той. „Съществуват доказателства за ефекта на стреса и безпокойството върху сърдечните атаки, върху надвиването на болестта, върху инфарктите и високото кръвно налягане. Ако не друго, това оказва влияние на мотивацията на пациента за възстановяване.”
Според Кьониг лекарите трябва да са наясно по отношение на духовните възгледи на пациента. „Не искаме от лекарите да повдигат духовни въпроси пред пациентите”, каза той. „Но те трябва да знаят за тях и за това дали са от значение за възстановяването им и при вземането на решения за тяхното лечение.”