Хотелско парти
Стилиян Жечев пристигна в Албена за годишното събрание на управителния съвет на банка „Хемус”. Не беше идвал тук отдавна. Големи промени. Беше впечатлен. Хотел ”Аврора” си беше на мястото, но вече разширен, модернизиран и с друго име. Отпусна се удобно в стола. На терасата на кафенето подухваше приятен бриз. Мисълта му го понесе назад в годините към същото фоайе. Тогава то имаше далеч по-обикновен вид.
***
Управителката на хотела Петрова отвори вратата на фоайето и влезе при останалите. Беше се пременила в пъстра рокля на червени и жълти цветове върху бял фон, което подчертаваше едрия й бюст. Носеше пълна тенджера с лозови сармички за мезе. Вътре на масата имаше още мезета. Някой вече беше пуснал музика. До едната стена имаше и джук-бокс, но той се задействаше с монети и затова бяха донесли един почти нов ролков магнетофон „Грундиг”. Беше на Христо. Имаше хубави записи.
Топъл априлски късен следобед.Това начало на месеца бе необичайно. Не падаше и капка дъжд в „Албена”. Ветровете, идващи от морето, бяха отслабнали. Вълнението беше намаляло. Беше хубаво вътре. Студентите привършваха евтиния си пансион в хотел „Аврора”. През неактивните месеци той се ползваше от студенти от различни варненски ВУЗ-ове. Скоро щяха да започват малък козметичен ремонт. След две седмици щеше да влезе отново в експлоатация. Очакваха първите шведски туристи на 30 април. Студентите щяха да се преместят скоро в ново общежитие във Варна. В хотела живееха като близки роднини. Услужваха си. Проблемите се изглаждаха бързо. През май ги очакваха изпитни сесии, но сега беше друго.
Една двойка вече танцуваха, поглеждайки тайно дали ги наблюдават. Стилиян стоеше до прозореца и пушеше. Беше се опрял с ръка на креслото, в което седеше Илияна. Тя разговаряше с приятелката на Христо за нещо весело. На Стилиян му се искаше да се чувства като женен за нея. Искаше всички да разберат това. Искаше и Илияна да чувства същото. Тя беше красива блондинка от Плевен, малко по-висока от него. Следваше медицина Той – икономика. Знаеше, че всички ще му завиждат заради нея. Беше една от най-големите хубавици в Медицинска академия – Варна. Имаше слава на много свободна и еманципирана млада жена. Бе остроумна и красноречива. Сложи ръка на рамото й. Тя се обърна и се усмихна.
Другите вече се забавляваха. Донесоха и баница. Имаше водка, вермут и коняк, кока-кола и лимонада.
2
Някои се бяха присъединили към танцуващите. На Стилиян му беше хубаво и уютно. Чувстваше се комфортно с Илияна до него. Беше горд със себе си.
– Много се радвам, като ви гледам двамата – беше Жоро, негов колега от икономиката. Падаше си по женската част.
– Ами и ние се радваме много, че сме двамата – побърза да отговори Стилиян.
Щом Жоро го похвали, значи всичко беше наред. Цялата група щеше да научи. Стилиян много искаше да знаят всички и да ги гледат.
– Ходите ли вече двамата? – попита Жоро малко нахално.
– Ами да, ходим… Защо, какво има?
– Нищо – отговори Жоро.
Илияна повдигна бавно красивите си очи. Усмихна се и не каза нищо. Стилиян го погледна с израз на достойнство, като човек, свикнал да бъде с красавици.
– Виждам ви заедно всеки ден от седмица насам – продължи Жоро и предизвикателно изгледа седящата в креслото Илияна от краката до главата. – Доста ви харесва да ходите насам-натам.
– Който желае, излиза. Когато има с кого – излизаш. Дявол до го вземе, Жоро, защо не си намериш друга тема?
– Не бе, какво толкова? Станали сте хита на общежитието. Радвай се!
– Не съм забелязал такова нещо.
– И други неща не си забелязал – каза Жоро и извади кутия цигари.
– Забелязах те например съсипан оня ден. Май че загуби на „21” след цял следобед игра. Колко бяха, шейсет или седемдесет лева? Най-славният играч тук.
– Не е твоя работа. Занимавай се с друго. Гледай си момата, а пък аз пак ще си взема загубеното – каза Жоро. – Прекарах си много весело.
– Слушай, ще пиеш ли водка? – попита Стилиян.
– Пия водката само с кока-кола – отговори Жоро нервно.
Стилиян му подаде една висока чаша от близката масичка до половината пълна с водка и отвори бутилка кока-кола.
– Дай да пием за отскок, че другите май напреднаха. А пък може и да се понапием леко – Стилиян се чукна с него с приятелски жест.
Пиха. После повториха. После още веднъж. Стилиян бе доволен. В душата му бе радостно.
Само беше мечтал за нея, срещайки я по коридора. Откъслечни „Здравей”, „Как си?”, „Довиждане”…
Преди седмица случайно я бе видял в дискотеката в хотел „Братислава” – построен скоро, само за девет месеца в чест на завършване на една от „славните” петилетки на развития социализъм. Седяха с нейната приятелка Роси и гаджето й, моряк от търговския флот от Варна. Масата бе отрупана с уиски, кампари, шоколади, кашу и газирани напитки.
Той не виждаше други познати. Слушаше му се хубава музика и искаше да пийне нещо.
Главата му щеше да се пръсне от напрежение. Беше изчел половината конспект по счетоводство.
Видяха го и го поканиха. Пиха и танцуваха. После седяха на масата и се гледаха. Говореха и се гледаха, опрели бедро до бедро и си стискаха ръцете. Пак пиха уиски с кашу.
3
Морякът се бе върнал от плаване след петмесечен курс с много пари. Стилиян танцуваше блус с Илияна. Притискаха се плътно и се целуваха на дансинга. Беше му страшно хубаво.
Беше горд, но странно неуверен. Към 3.00 часа се прибираха нагоре към хотел „Аврора”.
Роси се отби с моряка в хотел „Прага” да си вземат стая.
Във фоайето на „Аврора” нямаше никой. Те се държаха за ръце. Жената на рецепцията ги гледаше. Илияна тръгна към втория етаж, като продължаваше да държи ръката му. Той понечи да й каже, че утре ще става рано. Рецепционистката продължаваше да ги гледа. Илияна не пускаше ръката му. Вече горе тя го попита иска ли да угасят лампата или да я оставят да свети. Не беше го правил преди това. На другия ден чувстваше, че има криле.
***
Навън притъмня. Беше вече около 19.30 ч. Другите танцуваха. Глъчки и смях се носеха из фоайето. Запя Джо Кокър. Управителката Петрова танцуваше с четвъртокурсник от МЕИ.
Гледаше го право в очите. Бяха близо до Стилиян.
– Защо не танцуваш? – извърна глава Петрова, пристъпвайки близо до техните кресла.
– После – отговори Стилиян и отпи глътка водка с кола.
Илияна още говореше с приятелката на Христо. После музиката спря. Христо смени ролките. „Бийтълс”. Стилиян ги харесваше много.
Вратата се отвори. Показа се главата на Иван Кърджиев. Викаха му Кемера. Завършваше тази година външна търговия в София. Идваше на почивка по това време за около месец всяка година. Отсядаше наблизо в хотел „Лайпциг”. Всички го познаваха и много от тях му се докарваха. Беше син на генерал Кърджиев, министъра на отбраната, и винаги разполагаше с много пари и охрана от УБО. Можеше да се забавлява както си поиска.
Управителката пусна бъдещия инженер и моментално се завтече към него. Всички завикаха:
– Къде се губиш бе, Кемер? Парти без теб става ли? Ние обичаме да си с нас. Нали ще останеш? Наляха се още питиета. Кемера извади от една чантичка три бутилки корекомско уиски Black and White. Каза, че винаги прекарвал много весело с тях. Пиха всички. Пи и Стилиян. Най-после танцуваха с Илияна. Болеше я глава. Излязоха за пет минути да вземе чист въздух. Целунаха се.
Стана хладно. Прибраха се и пак танцуваха малко блуз и седнаха. Всички танцуваха. Стана му горещо. Кемера ги попита дали имат цигари. Нямаха. Кемера обяви, че ще вземе един картон „Marlboro” от хотела си и излезе.
Отново „Бийтълс”. После пуснаха „Лед Зепелин”. След малко Илияна каза, че музиката е станала много шумна и едва се търпи. Главата я болеше отново и каза на Стилиян, че отива да вземе аналгин от стаята. Стилиян предложи той да потърси. Тя отказа – навън щяла да се освежи. Излезе от задната врата на фоайето. Изминаха двайсет минути. Още я нямаше. Не се връщаше.
Стилиян излезе през открития коридор на хотела. Нямаше никой в стаята й. Той се спусна по външната стълба и зави към градинката зад хотела.
Внезапно чу гласа на Кемера:
– 5, 4, 3, 2, 1…
4
Приближи се. Изведнъж се вцепени. Илияна, затворила очи, бе обгърнала раменете на Кемера и той я целуваше, притиснал ръце около кръста й. Стилиян само можа да извика:
– Старт!
Махна се, без да чака реакцията им. Вече в стаята си гледаше пода като затъпял. Чувстваше, че душата му изгаря. Отвори една бира. Изпи я бързо. Обърса бузата си. Беше плакал, без да усети. Гърлото го стягаше.
– Живота ми е свършил – си помисли. – Сигурно. Май че ми се иска да ме няма на този свят.
Извади още една бира и я изпи. Стана му по-леко и легна. През нощта вятърът духаше силно в клоните на дърветата. Усещаше хладния полъх на морския въздух и чуваше свистенето му през неуплътнените прозорци. Вълните се разбиваха с трясък във високите скалисти брегове. Спа на пресекулки. Не сънува нищо. Събуди се, без да си спомня за снощи. Лежа известно време с отворени очи, гледайки тавана. Разбра, че душата му си беше на мястото. Изведнъж някакъв див оптимизъм с порив нахлу в него.
Щеше да се обади на Милена. Непременно. Имаше телефонния й номер. Тя го бе попитала дали не иска да се подготвят заедно за сесията.