С дъх на сяра
Стоян Ганев, бивш външен министър и известно време шеф на канцеларията на Сакскобургготски, наскоро се обади от Ню Йорк по въпроса със сестрите ни в Либия. Каза, че имало голям политически и морален смисъл те да бъдат номинирани за евродепутати. Според него по този начин Европейският съюз щял да се ангажира със случая. Ганев доста отдавна не беше вземал отношение по никакъв въпрос от текущия политически живот. Защо реши да се изкаже тъкмо по екстравагантната идея, лансирана от Яне Янев с очевидна цел? Може би се е трогнал от съдбата на осъдените сестри и някакъв внезапен морален импулс го е накарал да помогне за тяхното спасение? Но от ЕС недвусмислено ни посъветваха да не забъркваме сестрите ни в Либия с политиката. Мнозина у нас също смятат, че номинациите няма да трогнат Кадафи. Убедени сме, че и авторите на идеята смятат така. Някои политици обаче трябва много дълго да са умували кого да сложат за локомотив на листите си, белким извлече и други имена от списъка, когато им хрумва гениалната идея. "Не сте сами!", тръбят те, имайки предвид сладката възможност да закачат малко от народната любов покрай масовото гласуване за спасяването на петте жени.
Но защо пък и Стоян Ганев се включи, след като не се е кандидатирал за евродепутат? Да не би просто да заявява присъствие по гореща българска тема, защото е намислил нещо за по-късно? Може би в главата му вече зрее нов кабинет, в който той ще играе същата роля, каквато със Спас Русев и юпитата от Лондон изиграха през 2001? Ако е така, ще е интересно да налучкаме, кого ни готвят за премиер. Може би преподобният Муун, който е опитвал да пробие в политиката къде ли не и в чиято секта Стоян Ганев се числи. Муун, естествено, няма да е фронтмен, не подобава на духовно лице да се забърква пряко в политиката. Едва ли и Ганев ще дръзне да заяви отново политически амбиции, надали е толкова наивен след политическото си фиаско.
Но ако не е Муун, може да е някой професор от Лондон или яхтсмен от Кралство Монако. Не пречи да е и някой тукашен политик, но още по-добре "общественик", любимец на народа или шоумен. Може да модерен ляв, консервативно десен, център-ляво, център-дясно или просто център. Така или иначе, можем да очакваме Стоян Ганев да се активира - явно или задкулисно, но по-скоро второто. Както беше и по времето на съставянето на царската гарнитура. Алековият Бай Ганьо с нов имидж и дизайн, но с още по-голям апетит към властта.
Стоян Ганев обаче не прилича на Бай Ганьо. Той дори не е инженер въпреки фамилията си. Може би се храни изискано и не отстъпва по обноски на представителите на бонмонда. Просто обича властта, нищо повече. Може би дори не обича самата власт, а нейните възможности за просперитет и известност. С именития герой на Алеко го свързва само едно нещо - безскрупулност. Но има и една съществена разлика. Много съществена. Бай Ганьо е предприемач, търговец, независимо от стила на алъш вериша. Никой обаче не знае с какво точно се занимава Стоян Ганев в Щатите. По едно време преподаваше в университета в Бриджпорт. Неговите идеи в преподаваната област завинаги ще си останат тайна за българското население. След активната си политическа кариера той се появяваше внезапно и също така изчезваше от очите на публиката, както се случи преди 7 години по време на царското нашествие. От царистите беше най-близък с Владимир Квинт, също преподавател в САЩ. И двамата са завършили в Москва. Според някои поддържали контакти в Америка с бивши служители на КГБ, което, разбира се, са само слухове, просто тези неща са трудни, ако не и невъзможни за доказване.
Най-любопитната информация за г-н Ганев обаче се появи преди 4 години, когато Захари Захариев, член на Висшия съвет на БСП, замесен в аферата петролгейт, посочи Стоян Ганев и Мими Виткова като доверени лица на Садам. Той дори уличи Ганев като агент на иракските тайни служби. На Захариев, естествено, не може да се вярва, също както и на разобличените от него политици.
Според някои наблюдатели от самото начало на прехода, още когато се кроеше конституцията, Георги Марков и Стоян Ганев са били основни лобисти за връщането на царя. Техният протест срещу подписването на конституцията, който увлече 39-мата депутати, не е бил заради наистина калпавите и недомислени текстове. А по простата причина, че в тази конституция бе заложен капан Симеон да не може да се кандидатира поне за президент, защото връщането на Търновската конституция и съответно монархията се оказа невъзможно. Както видяхме, намериха му цаката и при тези препятствия.
И може би си струва точно тук да потърсим отговора на въпроса защо Ганев се ангажира плътно по българо-либийската криза. Не че този отговор ще е еднозначен, но може да се определи поне посоката, откъдето духа вятърът. Идеята, както казахме, бе лансирана от Яне Янев от партията на Георги Марков "Ред, законност, справедливост". Георги Марков и Стоян Ганев в СДС, пламенните оратори и царисти. Сега отново в една и съща посока. Кой стои зад акцията, можем само да гадаем, дори да се досетим с голяма доза вероятност, но никога няма да знаем със сигурност.
То е като признаците, които вещаят буря. Не знаеш защо изведнъж ти става гадно и усещаш във въздуха тежест и напрежение.
При новите ганевци обаче буря няма. Долавя се само лека миризма на сяра, придружена с всенародна депресия.