Компетентните им органи 2
Те са пазителите на свещения баланс между лобитата и внимават някой да не наруши красивата конструкция
Ако прокуратурата и съдът навреме бяха казали кой и как окраде Държавния резерв, сега Мирчо Петков нямаше да раздава справедливост по телевизията
„Трябва да внимаваме с информации, които не се потвърждават с доказателства и се превръщат в компромати, защото те ерозират доверието в институциите.” С такава препоръка се обърна главният прокурор Борис Велчев към медиите в деня, когато избухна новият скандал, свързан с един отдавна познат на прокуратурата тарикат, известен с дългогодишните си далавери с Държавния резерв, чието рождено име е Мирчо Петков, но е известен като Мирчо Циганина.
„Да оставим компетентните органи да си свършат работата.” С този дежурен коментар пък политиците редовно се измъкват от неудобните въпроси на журналистите всеки път, когато представителни хора от трите власти се окажат замесени в скандал с дъх на корупция.
Ако „компетентните органи” наистина си вършеха работата, тоест ако отдавна МВР, прокуратурата и съдът бяха казали кой и с чия помощ окраде Държавния резерв, сега нямаше Мирчо да раздава справедливост от телевизора.
Ако „компетентните органи” имаха ресурса, свободата и волята да си вършат наистина работата, сега Мирчо Циганина щеше да се намира на едно друго място. Вършенето на работата от компетентните органи не довежда до окончателно разкриване на истината, защото е твърде закъсняло и насилено следствие, предизникато и пришпорено от избухването на всеки пореден скандал, а не независимо упражняване на компетенциите, което би трябвало да е започнало далече назад във времето, когато са се „наливали основите” на скандала. Така стана при конфликта „Александров – Овчаров”, който приключи с размахване на прокурорски пръст и на двамата високопоставени в своите властови територии държавни мъже.
Уморен и безпаричен, Петканов си отиде
© Рада Петкова
Същото сме на път да видим и при избухналия междувременно скандал по повод текст с твърдения за спонсорства на политици, магистрати, партии, приписван на Мирчо Петков, известен като протежиран от ДПС бизнесмен, източил безпрепятствено над сто милиона лева от Държавния резерв.
Какво ще стане оттук нататък ли? Може да се прогнозира, че сега прокуратурата най-сетне ще се задейства по отношение на Мирчо, няма как. Но за да бъде спазена симетрията, няма да бъде простено и на размахалия текста по „Нова телевизия” бивш шеф на резерва Димитър Димитров. Срещу Мирчо Петков сигурно в най-скоро време ще бъде внесен някакъв обвинителен акт (именно някакъв, защото по случая не е работено навреме и стриктно, а с ослушване), както и срещу Димитров. И ще бъде отчетено свършването на работата. После ще се позабрави скандалът, докато делата влязат в съда, където обичайно не се установява вина.
Така приключват на българска почва корупционните скандали, които трябва да минат в очите на обществото и на Европа за борба с корупцията във високите етажи на властта. А скандалите приключват така, защото. компетентните органи не действат като независима власт, призвана да установява истината и да санкционира виновните, но се изявяват по-скоро като надзиратели на свещения баланс между лобитата, да не би някой да вземе връх случайно
Така в днешна България разбират политическата стабилност. Подобна прогноза се потвърждава от всичко, което се развиваше пред очите ни през последните 7–8 години, откакто например Мирчо се прочу като фаворизирания търговец на зърно и дизел от резерва за стотици милиони лева. Не приказките по телевизията – неговите или на разоблочилия го Димитров, а фактите бият тревога за съмнителното „вършене на работата” от полиция и прокуратура, към които ни отпращат политиците. Дали текстът, показан от Димитров по „Нова телевизия”, е истински или фалшив, не е основният въпрос. Истинският проблем е, че прокуратурата твърди, че не знае това и тепърва ще го проверява. Въпреки внушителната й кореспонденция в отговор на жалби и сигнали срещу Петков от десетки засегнати още от времето на Филчев до това на Велчев.
Дали Мирчо е дал пари на заместник главния прокурор Христо Манчев, може би вече е недоказуемо. Но е факт, че има прекратени дела срещу търговеца. Както е факт, че в началото на 1995, когато полицията най-сетне влезе в Държавния резерв и тогавашният шеф Йовчев припадна пред очите на сащисаните антимафиоти и след като ген. Димитров зае шефския пост, бяха установени липси за над 200 милиона лева. И бяха заведени над 600 преписки срещу фирми нарушителки. Каква е съдбата на тези дела – ето го въпроса, на който трябва да отговори Христо Манчев, който при това ръководи касационната прокуратура, която именно отговаря за наказателните производства. Ако папките прашасват из прокуратурата, не ни интересува какво приказват по телевизията Мирчо Петков и ген. Димитров. Защото фактите, а не техните приказки, задават лавината от неудобни въпроси към „компетентните органи” и ето само някои от тях:
- Защо никой прокурор (всички те са подчинени на Христо Манчев) не посмя да сложи парафа си под разпореждане за задържане на Мирчо Петков през август 2006, когато при обиск в дома му антимафиоти и следователи откриха чували със секретна документация на Комисията за защита на личните данни?
- Защо бяха прекратени делата срещу Мирчо Петков в няколко провинциални прокуратури, което се разбра на прокурорското заседание през същия август м.г., когато следователи и прокурори позорно се караха дали да бъде задържан или не Мирчо?
- Защо не бяха оповестени резултатите от „пълната проверка” на делата на Мирчо Петков, която новият главен прокурор разпореди в резултат на августовския скандал?
- Защо бяха затлачени делата на Мирчо Петков за източването на резерва и какво стана с разследването на кражбите в придобития междувременно от него завод „Бета” в Червен бряг, откъдето изчезнаха хиляди тонове метали на Държавния резерв (заводът беше използван за склад на резерва)?
- Разследвани ли бяха финансовите взаимоотношения на Мирчо Петков с бизнес дамата Кирилка Ангелова, на чието име, казват, се водел т. нар. сарай на ДПС в Бояна?
Така че сега каквото и да предприемат МВР и прокуратурата, петното върху тях лъщи – те са се притаявали, за да не засегнат покровителя Доган. Това е, уви, логичният извод. Повтарям – извод не от твърденията на този или онзи, а от проверимите факти, които съдебните журналисти знаят. Само помислете какви протекции трябва да имаш, за да не ти се случи нищо, дори когато открият у тебе чували със секретни документи? И какво ли трябва да си направил, за да осигуриш място на личния си адвокат в Комисията за защита на личните данни! И още – да убедиш съда, че трябва да промени ЕГН-то ти, както е успял да направи прочутият Мирчо!
Всичко това МВР, специални служби, прокуратура нито са разследвали, нито ги е интересувало. Те по правило вървят след събитията, както пожарникарите вървят след избухването на пожара, за да го потушат. Защото явно не са независими компетентни органи – аргументите са във въпросите по-горе. И няма как да са независими, след като с тях се сключват позорни сделки (справка – посланичеството на Филчев и смайващото признание на Първанов, че това била цената за назначаването на Велчев!)
Това е обяснението за гузното мълчание на коалицията и президента. Олицетворяващият единството на нацията държавен глава не намери досега и една дума за десетгодишното безпрепятствено крадене на Държавния резерв, въпреки че точно той трябваше да коментира скандала: нали военновременните запаси са пряко обвързани с националната сигурност, която иначе е любим аргумент на Първанов, когато се обсъждат други теми, като отваряне на досиетата на ДС например. А когато Държавният резерв е опоскан от приближените до ДПС „бизнесмени” и фирми, откъм „Дондуков” 2 се носи тежко мълчание. И няма как да се носи друго – гласовете, осигурявани от г-н Доган, които ще стават стават все по-необходими и скъпоструващи, тежат на везната повече пред някакви си приказки за държавност.
С две думи, това, което гледаме всяка вечер по телевизията, не е борба с корупцията, а трагикомедия. Късно е тепърва властта да се справя със своите Мирчовци, прекалено дълго е делила брачното ложе с тях.