Как така?
Желю Желев, Димитър Луджев и Стоян Ганев
Най-ранната демокрация.
Зад Стефан Софиянски и Петър Стоянов —
сенките на паралелната власт
Петър Берон и Румен Воденичаров
Снимки: ©Рада Петкова
За повечето млади историята на СДС е пълна мъгла. Каквото долети сутрин при Бареков и Коритаров, то оформя картината на случилото се през бурните години на ранния преход и по-сетнешните събития. И като пуснеш телевизора виждаш едни странни птици, накацали по столовете, чуруликащи своите възторжени оди за своето участие в прехода. Имам натрапчивото подозрение, че сините хвъркати, които след провала на СДС и ДСБ заляха на ята ефира, не са случайно подбрани.
Ироникът Коритаров има защо да изпитва почти сладострастно задоволство от поражението на десните. Те се отказаха да участват в „Коритаров на живо” заради „откритието” за неговата принадлежност към бившите служби на ДС, което впрочем със сигурност са знаели, но така и не сколасаха да оповестят официално по време на 4-годишното управление на ОДС. Изчакаха Румен Петков да го стори. А той пък го направи, за да си отмъсти за непочтителното отношение на Коритаров към политиката на Путин. Ще рече, не самият факт, а официализирането му от среди на БСП, тясно свързани със същите тези служби, задействаха морални импулси сред десните ръководства.
Каква гротеска!
Така без да искат подкрепиха активното мероприятие на Румен Петков. Те се хванаха на въдицата му още един път, когато по негова инициатива Народното събрание като един триумвират, „народен съд” или нещо подобно, изрази с документ възмущението си от активисти на „Атака” по повод инцидента на магистрала „Тракия”. Пък то после се оказа, че не било баш тъй, както им го представи министър Петков. Макар че и преди това силно намирисваше на съшит с червени конци сценарий. Тук не става въпрос дали Коритаров и Сидеров са прави или криви, а за едно почти трогателно умение на опозицията да се оказва на мястото, което Петков, Бисеров или някой друг тарикат планира като етюд.
Това са само дребни примери от катастрофичния 17-годишен сериал на т. нар. дясна политика, които малко по малко изнервиха електората, пръснаха го да се сражава помежду си по интернет форуми, кръчми и кафенета, докато самите лидери на двете формации водеха битка помежду си за надмощие. Но не с идеи, а с подмятания кой къде е сбъркал едно време.
Сега водещият на „Нова телевизия” прилага любимия си похват да кани по възможност най-изтърканите и маргинализирани муцуни от СДС, за да разсмива зрителите в студиото и сам да се позабавлява, демонстрирайки дребнава отмъстителност. В сутрешното наддумване по бТВ другият медиатор Бареков води спортно-политическите диспути, очевидно копирайки маниера на късния Коритаров да става шоу на всяка цена. Инфантилният до безобидност стил на младия Бареков да вади „новини” и от кошчето за боклук, обаче го прави атрактивен в очите на подрастващите, както и на масовия попържащ избирател. Не че потребителят на телевизионни продукти много се вълнува дали Бойко Борисов ще се коалира с БСП, но говорилнята му действа като допинг и го разсънва окончателно. „Аз ша им… мамата!”, продължава той наум диспута, докато гони автобуса или мъкне детето към детската градина.
Дали зад моделирането на обществено мнение стоят добре обезпечени политически проекти за налагане на определени кръгове или е просто бясна конкуренция за зрителския интерес, не може да се докаже. Но е близо до акъла, че и по двете линии текат приходи за телевизиите, развлекателно и политика се преплитат, като все по-трудно става да се оцени кое е по-смешно и забавно. Естествено, никой обикновен политик не може да си позволи да плаща такива пари, ако не е в съчетание с обръчи.
Но ставаше дума за десните. Това упражнение би имало някакъв смисъл, ако се опита поне да внуши на разединените симпатизанти, на онези, които не гласуват вече, че вдясно имат добри идеи за здравеопазването, пенсионната система, образованието, защитата на частната собственост и живота на гражданите, свеждането на държавната администрация до минимални размери, бързо и радикално намаляване на разрешителните режими, облекчаване на бизнеса откъм данъци, въвеждане на конкурсното начало при кандидатстването за проекти, прозрачност в управлението и всички онези неща, които могат да станат. Те вече се получиха в една Естония, в една Румъния. Всички тези идеи трябва някак да стигнат до повече хора. Новите лица, които ще се борят за доверието на повече граждани, да намерят начин да се разграничат от апаратчиците в партиите, от втръсналите на всички ни бащици на демокрацията, които очевидно ще притичват по тарлъци до телевизиите и ще дават обширни интервюта за „спасяването” на дясното. Всъщност те вече започнаха. Толкова са обсебени от собствените си заслуги за демокрацията, че дори не им хрумва, че те са най-големите виновници свестните хора да се отвратят от политиката. С тяхно участие в евентуалното обединение мисията е невъзможна! Или може би тъкмо затова изпълзяват от дупките на политическото забвение, развяват вехти байраци и рецитират лозунги. Новата им задачка: да държат всичко смислено в насипно състояние, докато в щаба на ченгетата умуват кой вариант от дългия списък да приложат.
Както е тръгнало, в скоро време трябва да се очаква появата на първа линия на Стоян Ганев и Георги Марков, а подир тях следващите идеолози на синята идея – Маргарит Мицев (забогатял от пестене на пари за банички), Асен Мичковски (също голям спестовник), Венцеслав Димитров (демократ, царист, вече съветник на Първанов по икономическите въпроси (!?).
Затова от дясното нищо не е останало. Нямаше силици, горкото, да надделее срещу тези хора в собствените си редици, а какво оставаше да оправи държавата.
А как сега да разпознаем дали новите лица са читави и дали някой не еподготвил поредния капан? Ами да питат хората. Те някак си ги усещат тези неща, далеч преди политиците да са си отворили устата. И много по-рано от времето, когато Христо Бисеров и Данчо Цонев се приобщиха към клиентелата на Ахмед Доган.
Ще бъде много трудно да се провокира някакъв смислен дебат извън политическите централи, защото той вече мина. Преди повече от четири години, когато хора с различни професии дебатираха по въпроса какво става в СДС. През 2002–2003 незабелязано от политическия елит този разговор около бъдещето на нормалното общество мина и замина.
Но не съвсем. Благодарение на Милен Радев от Берлин част от архива е запазен. Ще представим откъси от диалозите на най-интересните участници от вътрешния форум на Медиапул, както и мнения след изборите на 20 май 2007.