Елате ни вижте!
Така се е провикнал с патос и гняв Иван Вазов към управниците на следосвобожденска България. Където и да отидел, все тоз вик на отчаяние го срещал от оскотелите му от бедност сънародници.
Ама какво общо има онова време с днешното, може да попита загрижено Масларова, която е чувствителна по социалната тематика.
Почти нищо общо, само едно-две неща. И тогава първоначалното натрупване на капитала е почнало от властта.
Че откъде другаде да почне, от масовата приватизация ли, ще подхвърли сигурно Васил Божков-Черепа. Той е математик, може да сметне две и две, че и повече.
Ама нали други страни и народи са успели… Ние сме били под турско робство, психиката ни е увредена, веднага ще контрира Божидар Димитров, който е патриот и душа дава за българщината. Имали сме баташко клане, балканджи Йово го разчленили, глави са хвърчали. Откъде пари за бизнес. Трябва обаче да се гордеем със златните съкровища на траките, имаме и една римска колесница, доста добре запазена, Васил Божков-Черепа и Димитър Иванов-Гестапото са събрали за народа чудни колекции. Какъв ни е на нас проф. Балард, много важно, че открил "Титаник" и цял свят го знаел. Аз обаче не го признавам! Няма да допуснем чужденци, които не са чели историята, да рият свещената българска земя! Аз знам историята, защото съм я писал, ще допълни достолепният Божидар Димитров от всички вестници, радия и телевизии едновременно.
Какво ли би рекъл Иван Вазов, ако да би могъл случайно да надникне отнейде в днешната ни действителност. Но е минало много време и ще има нужда от гайд (разводач). Защото ще му е по-лесно да се справи с интернета, нежели с политическите нрави в милото му отечество.
Като начало ще му кажем, че народът вече не се обръща към управниците с призива "Елате ни вижте", едно, че те не щат да ни гледат, нито ние тях, но за сметка на това разполагаме със специален европейски мониторинг. България стана член на европейското семейство преди четири месеца.
Да не е имало разместване на континентите,
защото едно време ние си бяхме в Европа.
Какво да му кажеш сега на народния поет. Били сме, но после попаднахме в съветската орбита на интереси. Не му викаме робство, защото не са ни клали, убиването е ставало доста по-цивилизовано, макар и масово. На ти сега едни братушки и крушки. Но дебатите за българо-съветската-руска дружба още не са приключили. Напоследък например започна голям Скандал, който пряко засегна този въпрос. Един министър, викат му Р. Овч., и един главен следовател започнаха битка (словесна) заради един по-малък началник, който откраднал няколко милиона от столичани, които искали да се греят през зимата, а майката на малкия шеф била в бизнес отношения с един друг милионер, да не е и милиардер, приятел на министъра от московското училище. Сега държавата се тресе яко, от мониторинга са се хванали за главата.
Тц, тц, тц…
Но имаме независима журналистика, която следи изкъсо Скандала, за да информира обществото. Р. Овч. и неговият началник, министър-председателят на България, също московски възпитаник, отидоха до Москва, за да договарят едно-друго, ама комай и да се допитат как да процедират с този министър и дали той да е главният по отношение на славянските ценности. (Президентът също се е скапал, че Кремъл го пренебрегва, а той е избран мажоритарно за втори мандат, с Путин се е вижда доста по-често, ако трябва да сме честни.) Та искаше им се на връщане на министъра и неговият шеф да замажат нещата. Репортери обаче денонощно бдяха на летището и ето какво установиха. Връща се делегацията и от ВИП залата към 21.30 ч. Р. Овч. профучава сърдито с културния министър, без да обели и дума пред четвъртата власт какво са правили в Кремъл един вид. Но не нам, не нам тия! Цели два часа по-късно от залата излиза и премиерът. Интригата е върховна – какво е правил там, ял ли е, пил ли е, до тоалетната ли е ходил? И сега вече става най-интересното! Р. Овч. значи тръгва 2 часа преди премиера, обаче не се прибира вкъщи, както бдителната преса забелязва. Засечено е, че от апартамента му звучи музикален микс на балканските народи. В 22.30 ч. извеждат на разходка домашния любимец на министъра – добермана Шак (или Шаг, на руски "крачка", но това ще се уточнява по-късно), за да се облекчи и разтъпче. Кулминацията обаче настъпва, когато съпругата на министъра – Иванка, слиза да отключи входната врата, малко преди служебният мерцедес да вземе рязко завоя и да закове два метра пред входа. С два шага Р. Овч. взима разстоянието до входа (той е доста висок) и след него стопанката отново заключва вратата и слага резето. Но преди това Р. Овч. сколасва да пожелае "Приятна вечер" на екипа. Сутринта министерската двойка излизат към 9 часа, а вечерта министърът е раздал партийни книжки на младежи и девойки от Красно село.
И какво ще стане със Скандала?
Има си съдебни органи, макар че шефът на следствието също е забъркан в Скандала и сега е в отпуск, две следователки са уволнени, но все са останали някои на работа. Главният прокурор се закани, че ако има данни, ще ги осъдят, но то май нямало. Сега стана друг скандал, убиха един общински началник, който бил в добри отношения с мафията, та малко да отдъхнем от Р. Овч. На хората им писва едно и също цяла седмица.
Тегло, запустенье…
А, има и хубави неща. Успяха да осъдят един депутат за педофилия на 3 години затвор при общ режим и обществено порицание. Една магистратка не повярвала, че това е възможно, прекръстила се и рекла "Слава, Богу!" Макар че има още две инстанции за обжалване след Господ, та не се знае.
Какво ли би казал класикът? Може би нищо няма да разбере, а може и да му се стори де жа вю. Нищо чудно да изрецитира два куплета от стихотворението си:
"Елате ни вижте!" – той моли и стене, -
вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени -
"Елате ни вижте"
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете – вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
"Елате ни вижте"
Ами ние какво да му речем? Че примерно не вярваме като него,
че като слязат и видят положението на хората, управниците ще изпитат срам и угризение, та да смислят после нещо за добруването на народа. Тия приказки сме ги чували и друг път.
Ами защо гласувате за тези, може да попита Вазов?
А де! И ние се чудим!