Зарът е хвърлен*
Скандали и направо разпад разтресоха правосъдието, по-точно неговия основополагащ сектор – следствието, след като в петък следователката по делото за кражбите в „Топлофикация” Татяна Шарланджиева засипа медиите със стряскащи разкрития за недопустим натиск от страна на директора на Националната следствена служба с явен намек за лобиране в полза на политическа сила от управляващата коалиция. Силата е ДПС, а причината е, естесвено, поредният опит за приватизация на Булгартабак. Скандалът все повече придобива измеренията на политически сблъсък във властта и обяснява неочакваните за българския политически ланшаф разкриитя за далаверите на Вальо-Топлото, недосегаем в продължение на 10 години. Просто момчето стана разменна карта между двете големи лобита във властта, контролирани от БСП и ДПС. Нито Брюксел, нито т. нар. обществен натиск можеха да изиграят ролята, която направи това възможно.
Скандалът тепърва ще придобива (или ще го потушават) реалното си значение, в зависимост от това дали главният прокурор ще реагира адекватно или ще си затвори очите. Така или иначе зарът е хвърлен, залозите са огромни и затова прогнозите са предпазливи. Не е изключено дори страхът от задълбочаване на скандала да консолидира тройната коалиция. Но може би ще се наложи да падне някоя глава. Така стана и през февруари 2005, когато премиерът Сакскобургготски пожертва Лидия Шулева заради интересите на ДПС в Булгартабак, тоест в името на оцеляването на властта.
Но да караме поред
Разкритията на следователката Татяна Шарланджиева всъщност се оказаха кулминацията на серията скандали, които през миналата седмица белязаха във възходяща градация съдебната система и МВР. Най-напред във вторник гръмна новината за убийството на изключително важна свидетелка по току-що образуваното дело срещу сочения като подземен бос и повелител на едър наркотрафик през България, прясно обвинен за пране на пари и участие в организирана престъпна група (но в продължение на години легален притежател на лъскави имоти по булевард „Витоша”) Венелин Банев-Брендо. Жената трябваше да бъде разпитана пред съдия на следващия ден и от нея прокуратурата очакваше решаващи за разследването данни, тъй като свидетелката е майка на застреляния през 2005 Константин Дишлиев, някогашен съдружник на Брендо и сочен за обвързан с трафика на кокаин през Испания (но и легален създател на маса фирми и лизингови къщи). Запитани от медиите защо не са осигурили защита на свидетелката, след като са я смятали за толкова решаваща за хода на делото, висши магистрати отвърнаха, че „тя не е подала сигнал, че е заплашвана”. От МВР тутакси услужливо подхвърлиха, че и при тях „нямало оперативни данни за заплахи”. Всеки, който познава процедурите и най-вече новоприетия под европейски натиск закон за защита на свидетелите, знае, че е работа на разследващите органи (тоест на МВР, следствието и прокуратурата) да преценят необходимостта от прилагането на защита, а не на свидетеля. Изкушаваме се да цитираме думите на отговорните фактори, с които те заляха медиите, вместо да обяснят безхаберието си:
„Това (убийството на свидетелката – бел. ред) е доказателство, че полицията и прокуратурата са стигнали до високо ниво в организираната престъпност”, каза софийският градски прокурор Николай Кокинов. „Това трагично събитие показва, че наистина сме бръкнали надълбоко”, коментира случая главният прокурор Борис Велчев. „Това за мене е индикатор, че оперативната работа, която сме свършили в МВР, достигна до най-високите нива”, обади се накрая и вътрешният министър.
Много трябваше да се мъчим
в оня момент, за да запазим сериозния тон в коментирането на тези изявления. И трите изказвания издават жилавия рефлекс на институциите, поощряван от медийната безкритичност, да използват за имиджмейкърство всяко събитие, дори когато то е комично неподходящо за целта. Вярно, главният прокурор Борис Велчев призна, макар и с много изтънчено увъртане, че „най-вероятно изтичане на информация от разследващите органи” е причината за смъртта на свидетелката. И думите му тутакси станаха новината на деня. Де да сме знаели тогава какво ще ни сервират следващите дни по темата „изтичане”!
В сряда, по време на седмичното заседание на Висшия съдебен съвет, докато медиите все още разнищваха ликвидирането на свидетелката по делото „Брендо”, ги застигна новината за пробив в „базата данни” на „главното” дело – онова за „Топлофикация”: директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александро изненадващо внесе във ВСС извън дневния ред искане за уволнение на следователката по делото Татяна Шарланджиева заради „изнасяне на информация към свидетел по процеса”. Светкавично се разбра, макар и неофициално, че става дума за шефа на консултантската фирма „Фронтиер” Красимир Георгиев, мастит бизнесмен с мощни ресурси във всякакъв смисъл, известен като близък до икономическия и енергиен министър Румен Овчаров. (Пътем само да припомним – инициалите Р. Овч. и К. Г. фигурираха в онова изпуснато по пътя му от килията незнайно закъде писъмце на бившия шеф на „Топлофикация” и сегашен единствен обвиняем за батака й Валентин Димитров-Топлото; писъмце, в което той намеква, че чака помощ от лицата с инициалите и за което прокуратурата и досега не се е произнесла как е излязло от ареста и се е озовало точно в МВР.)
В четвъртък миналата седмица, докато радиата, телевизиите и вестниците все още опитваха да се доберат до секретните данни от специалните разузнавателни средства, използвани от МВР за прихващане на телефонните разговори на следователката Шарланджиева; и докато търсеха най-изразителните думи, за да опишат нейното недопустимо, направо готово за съд поведение, което а-ха да взриви иначе толкова професионално воденото дело срещу Вальо Топлото, следователката взе, че свика пресконференция.
И стана тя каквато стана
Следователката Шарланджиева предприе фронтална контраатака срещу върховния си началник Ангел Александров и сензационно обяви, че той й е оказвал натиск да лобира за бизнесинтереси пред зам.-министъра на икономиката Корнелия Нинова, с която били изключително близки приятелки от времето, когато и двете били редови следователки в софийската следствена служба. Тя посочи три примера. Алекдсандров я карал да използва приятелството си с Нинова, за да придобие от нея уличаващи материали за директора на „Булгартабак” Христо Лачев, които да послужат впоследствие за евентуалното му уволнение. Според следователката шефът й настоявал също тя да издейства от Нинова (която в качеството и на зам.-министър на икономиката е и член на междуведомствения съвет за Държавния резерв) да бъдат деблокирани определени стоки от резерва. И третото искане на Александров било за съдействие за получаване на лиценз за внос на игрални машини за фирма, занимаваща се с хазартна дейност, което също минава през икономическото министерство. На въпросите на смаяните журналисти какъв би могъл да бъде интересът на шефа на националното следствие от изброените искания, следователката отвърна, че не знае, но добави многозначително: „Той би могъл да действа и в чужда изгода”.
В чия изгода?
Това е първият от лавината напиращи въпроси, само че отговорът е труден, защото всички са затънали в блатото на продажния слугинаж. Първо, на следящите скандалите направи впечатление, че следователката даде обяснение само за прихванатите й телефонни разговори със зам.министър Корнелия Нинова – над сто за шест месеца, но премълча за мотивите за исканото й уволнение от Александров – за изтичане на информация към човека на Овчаров – Красимир Георгиев. (Според източници от службите били засечени предупреждаващи разговори на Шарладжиева с него, така се обяснявало изпреварващото изчезване на пакети с пари от банковите трезори в самото навечерието на претърсването още когато започна разследването слрещу Валентин Димитров.) По делото „Топлофикация” Шарланджиева беше пестелива, но каза нещо, което заслужава внимание – че „Александров проявява специално отношение към „Фронтиер”, въпреки че много други фирми са превеждали пари на Валентин Димитров”.
Сега да теглим чертата
Като преброим какво е известно в публичното пространство без необходимост от доказване, като прибавим информацията от магистратските обвинения и контраобвинения, като вземем предвид, че думите на следователката бяха сензационно потвърдени от зам.-министърката Нинова за оказвания й натиск от Александров, получаваме най-вероятната схема на този скандал:
– Публично известна е изключителната близост на шефа на Националната следствена служба Александров с Ахмед Доган от годините преди 1989, когато е бил водещият следовател по делото за антидържавна дейност на тогавашния Меди Доганов и сегашен лидер на ДПС.
– Публично известни са интересите на ДПС към „Булгартабак” (за който движението отново не позволи да бъде изваден от списъка на забранените за приватизация фирми, противно на визията на директора Христо Лачев), към Държавния резерв, управляван от заместничката на Доган Емел Етем, и към радикален пробив в хазартния бизнес.
– Публично известна е близостта на бизнесмена Красимир Георгиев (К. Г.) и министъра на икономиката Румен Овчаров, а лоялността на зам.-министърката Корнелия Нинова към шефа й е логична за предполагане, още повече, че Нинова е и член на Висшия съвет на БСП.
– Публично известна е съперническата пукнатина между министъра на МВР Румен Петков (на чието подчинение са специалните разузнавателни средства и подслушването!) и съпартиеца му Овчаров.
И мозайката, тоест двата лагера, се нареждат по местата си:
– От едната страна заместничката на Овчаров благодарение на близостта си със следователката отиграват удобни за К. Г. (и съответно за Овчаров) „следствени действия” под формата на предупреждаващи сигнали.
– От другата страна обаче МВР (разбирай Румен Петков) не стои със скръстени ръце, а прихваща разговорите и победоносно ги предава на Александров и на главния прокурор. А те играят в един отбор по простата причина, че следственият шеф има солидния гръб на Доган (и съответно на тройната коалиция), Румен Петков е силният човек в БСП, а главният прокурор е плодът на сделката между тях, както призна самият Първанов миналата есен.
Изводът: печалбата е за лагера на Александров – Румен Петков. Овчаров ли е губещият? Рано е да се каже, защото той не е Лидия Шулева.
Какво ще се случи?
На терена на правосъдието – най-вероятно нищо. Въпреки че става дума за сюжет, по-симптоматичен от убийството на свидетелката. Докато от покушението срещу нея лъсна вопиющото безхаберие, некадърност и безотговорност на „компенетните органи” от третата власт, последният скандал засяга върховете и на съдебната, и на изпълнителната власт. Скандал, който се пренесе и в други отрасли на икономиката. Защото – както се видя, всички са затънали във вонящото блато на слугинажа – обръчово-икономически и политически. Правосъдието се е сринало до обслужващ персонал на интереси, а ние чакаме финал в затвора за Вальо Топлото, че и за покровителите му! А – парадоксално – най-жалка е прокуратурата, която всъщност е облечена в най-могъщата процесуална власт и именно тя би трябвало да удари с юмрук и да сложи всекиго на мястото му. Ако беше със свободна воля главният прокурор, той нямаше сега да върти и усуква, че „можело да се предполага, че изтичането на информация няма да провали делото”, а щеше незабавно да подведе под наказателна отговорност следователката за въпрепятстване на правосъдието (въз основа на данните на МВР) и щеше да образува проверка срещу шефа на националното следствие Александров заради недопустимото за един магистрат лобиране за извънправни интереси (въз основа на изнесеното от Шарланджиева).
Няма да се случи нито едното, нито другото. Следователката най-вероятно само ще бъде уволнена, а Александров няма да бъде пипнат. Конюнктурата в момента не позволява друго.
Просто зарчетата ще се търкалят известно време, но няма да спрат и Темида да отсъди справедливо решение за олялите се властимащи. В един момент Божидар Димитров пак ще цъфне по телевизиите и ще ни занимава с някой друг „разтърсващ” скандал, който да спусне завесата на този.
Alea iacta est – Зарът е хвърлен (думи на Цезар при започването на гражданската война в Древния Рим)