Убийства и пиар
Бизнесменът Х. е бил застрелян тази сутрин (обед, вечер), докато четял вестник в джипа си (в кафенето, на паркинга). Подобна новина отдавна не стряска никого. Новото е, че жертвите все по-често са представители на общинската власт и дори мажоритарно избрани кметове.
Общото между мишените е, че те всички са започнали кариерата си като „бизнесмени”. Общото между убийствата е реакцията на властите. На мястото на „произшествието” освен редовия оперативно-следствен екип по правило пристигат важни фактори от полицията и следствието, които вечерта виждаме по всички телевизии. Екипът оглежда, мери разстояния, изземва нещо. Факторите се разхождат важно наоколо и пушат нервно цигари (задължително), а впоследствие научаваме неофициално, че резултатите от появяването им са се изчерпали със заличаването на някоя случайно останала следа от убийците. До часове или най-късно до ден вътрешният министър нещо казва, колкото да не помисли обществото, че се крие. Нещото обикновено се изчерпва с дотегналата и на децата информация, че се работи „по всички версии”. А неофициално откъм подопечното му министгерство тече без източник към медиите, че застреляният имал N брой висящи дела, проверки и тъй нататък. Защо, като е имал, си чете необезпокоявано от правосъдието вестник в джипа, е въпрос, който вече не се задава. Безсмислено е. А и мегаскандалът, наричан още конфликт между шефа на националното следствие Александров и икономическия министър Овчаров, развиващ се паралелно с публичнитге разстрели, тушира със своя задкулисен произход усещането за бруталността на уличните убийства.
Тази е картината на членуващата от пет месеца в Европа България. Само за седмица бяха застреляни шеф на общински съвет (Димитър Янков в Несебър) и мощен бизнесмен с контакти с всички политически партии (Александър Тасев в Кюстендил). Убийците най-вероятно няма да бъдат заловени.
Този отчайващ пейзаж, който се коментира масово съвсем кратко („в каква държава живеем”), се компенсира на публично ниво с все по-масиран пиар от страна на МВР. Вътрешният министър е на път да стане шампион по прехвърляне на своите предшественици на причините за всички провали. След убийството на Тасев например обяви, че имало някога проверка срещу него, но някой (непременно от опозиционна партия бивш шеф в МВР) я бил прекратил. Какво от това, че само ден по-късно се оказва, че думите на министъра са далече от истината.
Пиар като от комедиен сериал спретна МВР рамо до рамо със съдебната полиция миналата седмица и докато соченият за знаменит герой на трибуквена групировка Младен Михалев Маджо свидетелстваше пред съда. Съдебната палата беше окупирана като място, на което са се барикадирали терористи, а не съдебни заседатели и журналисти. Центърът на София беше парализиран от сили за сигурност, за да разбере мало и голямо колко силна е властта и с каква категоричност е решена да сломи мафията. Първото официално обяснение, че имало сигнал за готвен терористичен акт „срещу важен свидетел по делото”, което наложило окупацията на столицата, се разпадна още на другия ден, за което съдим по започналото прехвърляне на топката за сигнала от една институция на друга. МВР опита да натопи правосъдното министерство в лицето на един зам.-министър, че поискал засилените мерки за сигурност. Той по същото време обясняваше, че сигналът за терористичния акт дошъл от спецслужбите на МВР (откъде другаде!), та циркът се разгърна с пълна мощ. А силите на реда проявиха решимостта си за сломяване на организираната престъпност в схватка с един фотожурналист, който се осмелил за ги снима…
Трагикомедията постигна пълния си блясък обаче цяло денонощие след появяването на Маджо пред съда. Оказа се, че той трябвало да свидетелства и на следващия ден по друго дело – срещу братята Маргини. И понеже не дойде, прокуратурата се закани да го обяви за издирване. След като предния ден беше под носа на цялото правосъдие в Съдебната палата! И прокурорите можеха да му връчат призовката, хем публично!
Пиарът на властта, бил той пустословие, безсмислена демонстрация на сила или достигащ кафкиански висоти абсурд, само привидно е смешен. Той е погнусяващо (и ужасяващо) нахален и безотговорен, защото съпътства гърмежите посред бял ден (да си спомним как неотдавна в центъра на Бургас само по чудо случайни минувачи се разминаха с куршумите на саморазправящи се гангстери). На този трещящ от изстрели и пиарски упражнения фон правосъдието тъне уютно в колективното безхаберие, подхранващо богато собствения му непукизъм. И май масовият въпрос, дочуван по опашките из пазарите на неизкушените от високата материя на това правосъдие („в каква държава живеем”) ще си остане най-точният коментар за България пет месеца след влизането й в Европа.