Отседяха си
гласува си по-дълъг отдих и пое към морето
В последните два дни преди лятната си почивка парламентът счупи рекорда на своята скандалност и сред лавина от истерични речи, реплики и дуплики сложи точката на един закон – този за местните избори, чиито гнили плодове ще бъдат обрани наесен. А за да не остане никакво съмнение за непукизма на депутатите, минути преди последния звънец те си гласуваха и ваканция с десетина дни по-дълга от обичайната. И тръгнаха към морета и океани, оставяйки след себе си един на практика антизакон, от който никой независим юрист, потърсен за коментар през последните няколко дни, не можа да разбере в крайна сметка ще могат ли да гласуват турските изселници за кметове и общински съвети наесен, или няма да могат. Според ДПС твърдо ще могат и естествено тази беше целта на цялото скандално упражнение, минаващо за правене на закон.
Можеше да се предполага, че въведеното условие за уседналост, тоест изискването избирателят да има адресна регистрация за последните 10 месеца в определено населено място, за да може да гласува там, ще предизвика буря от „за” и „против”, но това, което се видя в пленарната зала, надмина всички очаквания. В предпоследния пленарен ден четири часа отидоха само за разправията дали прословутата уседналост да е десет, шест или четири месеца. Неочаквано беше пробит жълтият фланг на тройната коалиция и заедно с няколко червени отцепници опозицията ликуващо прокара десетте месеца. Прегласуването не помогна на ДПС, а даже добави два-три гласа към „вражеските”, посрещнати с мощно „ура” от опозицията, последвано от разноцветни речи, произнасяни на ръба на нервна криза. „Вашата победа е вашият позор”, заключи патетично от трибуната Лютви Местан и депутатите се разотидоха в задушната привечер, кроейки планове за утрешната битка.
На другата заран в последния парламентарен ден ДПС и БСП се опитаха да прокарат в заключителните разпоредби на закона такова определение на уседналостта, че то да обезсмисли де факто ограничението за изселническия вот, като се запише, че избирателните списъци ще се изготвят по постоянен адрес. И тъй като нашите изселници в Турция си имат български лични карти с постоянен адрес, те спокойно могат да пристигнат с автобусите и тази есен, както винаги са го правили, и да си гласуват съвсем „по закон”. Някой предложи обаче да се запише, че ще могат да гласуват онези, които имат не само постоянен, а и настоящ адрес в съответната община. И неочаквано коварното предложение мина с един глас!
Опозицията пощуря от възторг, откъм ДПС се замятаха гневни погледи и недомлъвки към стана на БСП, където се заозъртаха притеснено и на свой ред зароптаха по адрес на жълтото коварство. Скандални обвинения в застрашаване на демокрацията и контраобвинения в национално предателство заляха залата, ДПС пак поиска прегласуване и пак се потвърди резултатът.
И тогава се развихри безочието,
което неведнъж е демонстрирало парламентарното мнозинство, но този път то прехвърли с гръм и трясък тавана. Нещо като „хайде стига толкоз, поиграхме си на демокрация”. Пирински обяви почивка от 30 минути, която продължи… час и половина. БСП и ДПС се затвориха „да мислят” за изход, от НДСВ беше „поканен” Милен Велчев. Как са текли пазарлъците и изнудването, кой кого с какво е притискал, знаят само те, но по-късно, когато всичко беше приключило, Волен Сидеров обяви, че били „в буквалния смисъл купени няколко гласа”. Междувременно Пирински прибра от празните депутатски места картите за гласуване и най-после желаният за ДПС резултат се получи: с прегласуване беше изхвърлен целият параграф в преходните разпоредби, в който се намираше и текстът, предвиждащ избирателите да имат и настоящ адрес в България. (Забележете: понеже правилникът не позволява да се прегласува трети път един и същи текст, беше пожертван целият параграф, в който се намира въпросният текст, без да им пука, че превръщат в антизакон кашата от разпоредби, която цяла седмица приемат!) Така изселническият вот беше отново върнат – според юридическите тълкувания на ДПС и БСП.
Няколко са изводите от този фарс,
но най-впечатляващият е, че се разбра окончателно, че за ДПС гласуването на изселниците е абсолютно и жизненоважно условие, което трябва да бъде осигурено без оглед на средствата, ако ще и цял свят да се възмути от тях. Второ, че БСП е клекнала окончателно пред нахалството на партньора си и само в най-страшните си сънища се осмелява да пусне през ума си представата какво си мислят в този момент нейните избиратели, особено в смесените райони, където, за да не загубиш работата си, трябва да демонстрираш лоялност към ДПС. Трето, че в НДСВ вътрешната опозиция май не се съобразява с директивите на Симеон и вижда в случаи като този най-вече възможност да покаже вътрешнопартийните си чувства, отколкото целенасочен стратегически избор.
Безочието обаче може да бъде и бумеранг
с неподозиран разрушителен ефект за авторите на петъчния фарс. Защото, както обясни проф. Михаил Константинов, беше изхвърлено от заключителните разпоредби определението за уседналост, но тя остана в закона като условие избирателят да е живял „десет месеца в съответната община”, за да има право да гласува. Точка! Тогава на какво основание ще гласуват изселниците, като пристигнат с автобусите в деня на изборите, като не са живели десет месеца в Ардино или Джебел? Ами на никакво, разсъждават юристи, тоест секционните комисии могат съвсем законно да не им позволят да гласуват, щом го няма в преходните разпоредби тълкуването, което трябваше да замаже, тоест да обезсили ограничението.
Оттук нататък – още по-драстично безочие
Какво следва оттук нататък ли? Последиците от подобна политическа наглост „се оправят” само с още по-голяма наглост, личи по намеренията на ДПС. Липсващото в закона указание на какъв принцип да бъдат съставени избирателните списъци, ще бъде прехвърлено на ЦИК да го направи. За целта членовете на комисията ще бъдат „убеждавани” с всевъзможния и познат арсенал от средства. Паралелно ще се пазарят управляващите партии, ще притискат останалите с оръжието на другата изпаднала от закона дефиниция – тази за определянето на квотите в общинските съвети, която ще я формулира пак ЦИК и която може да прати отсега на бунището по-малките партии… А защо да не бъдат и купени гласове в ЦИК?. ДПС ги бива в тези работи, видя се на евроизборите как гладко и безпроблемно мина търговията с ромските братя, а и не само с тях, въпреки новите разпоредби в Наказателния кодекс, с които беше обявено за престъпление купуването на гласове. А и как да има проблем, като приятелят вътрешен министър е този, който трябва да лови търговците на гласове.
Дясната опозиция – СДС и ДСБ, плюс БНС, ВМРО, „Атака”, независимите, вкупом гневно обявиха, че ще поискат от президента да наложи вето на закона заради нарушената процедура при приемането му. Ако Първанов не го направи, ще сезират Конституционния съд. Един Господ знае дали офанзивата им ще има някакъв ефект, но логиката на целия абсурд, в който е затънала държавата, сочи, че надали. Засега единственото сигурно е, че Конституционният съд излиза в двумесечна ваканция. А като се върне към средата на септември, едва ли за един месец до изборите ще смогне дори само да се организира да разгледа въпроса, камо ли да се произнесе. Въобще, както и да се мъчи да върти и суче опозицията, за да стигне до някакъв друг изход извън речите, той г-н Доган го е измислил…