"Щом като прокуратурата ме обвинява за пране на пари, значи те са незаконни, а това означава, че за тях не се дължат данъци. Обвинен съм обаче и за неплатени данъци, значи парите са законни." С тази желязна логика бившият шеф на софийската "Топлофикация" и сегашен арестант Валентин Димитров, след като мълча девет месеца, смая журналистите в кулоарите на Апелативния съд миналата седмица, където обжалваше за пореден път задържането си под стража.
Съдът не се трогна дотам, че да удовлетвори желанието му, но Вальо Топлото, както вече е наричан от цяла България, спечели първата си точка пред прокуратурата, след като съдът написа в мотивите си: "Няма достатъчно данни да се направи основателното предположение за изпиране на пари." И потвърди само обвинението за укриване на налози.
Да, обаче Топлото контрира, че е платил 320 хиляди лева данъци, че си купил апартамент за 100 хиляди, че за всичко имал документи и тъй нататък. И продължи да сипе сензации със завидно самообладание: намерените милиони в сейфовете не били събрани от злоупотреби със средства на "Топлофикация", а му били предоставени от чуждестранни фирми и физически лица за управление.
Навремето се занимавал човекът с "бизнес, маркетингови анализи и управление на парични потоци", та придобил маса компетенции и затова се съгласил да приеме парите на доверителите си. Банковите му сметки пък били натрупани от консултантска дейност.
Медийната изява на самия Димитров заедно с последното определение на съда сгъстиха мъглата около този процес, който властта девет месеца сочи пред Брюксел като най-светлия пример за борба с корупцията по прословутите "високи етажи". Истинските въпроси обаче, обществено значимите, както обича да казва прокуратурата, не се отнасят до Топлото, той е ясен. Кой му вярва за дадените му милиони за "управление", след като ги е заключил в банкови сейфове!
Въпросителните вече се насочват директно към прокуратурата и въобще към капацитета на държавата да разплита, доказва и наказва гигантските кражби.
Първо, след девет месеца разследване и активна кореспонденция с австрийски банки все още не е уточнена "изпраната" сума. Телевизиите месеци наред показваха броене на милиони, намерени в различни сейфове, по едно време сумата стигна до 11 милиона, но в папките на делото фигурират далеч по-малко - не повече от 3 млн. лв. Новите обяснения на Димитров за техния произход, които той оттук нататък ще огласява на малки порции (това е изпитана защитна стратегия), запраща разследващите в дълбокия улей да проверяват приказките му за произхода на парите, които той просто приел за управление, тоест да издирят фирмите и лицата, които са му се доверили. А те са куп офшорки с адреси по целия свят, като се почне от Австрия и се свърши с Панама. Като прибавим и неизбежните експертизи на договорите за консултантската дейност, за каквито той твърди, че ги има, можем да предположим колко време ще отнеме този определян като знаков процес. Без никакви гаранции отгоре на всичко, че Топлото ще бъде осъден.
Такъв вариант - да се измъкне от правосъдието, бившият шеф на един разорен и дерящ на свой ред потребителите си държавно-общински монополист като "Топлофикация", би било обществен скандал, който ще счупи всички рекорди на т. нар. преход. Вальо Топлото си дава сметка за обществения отзвук и затова не разчита само на чисто правната стратегия за защита. Това е най-логичното обяснение на онова писъмце с инициалите "Р. Овч.", което уж случайно изпаднало някъде и съвестен гражданин успял да схване от съдържанието му, че трябва да го предаде на МВР. (А не на адвокатите на Топлото например, което би било някак по-естествено.) В писмото откровено се апелира за помощ от министъра на енергетиката. И някой трябва да се запита (и да си отговори) защо обвиняемият очаква тази помощ - този е елементарният знак. И той беше разгадан безпогрешно от всеки логично мислещ човек. Не и от прокуратурата.
Сюжетът с това писмо е ключът към безнаказаното източване на "Топлофикация" в продължение на години. Странното е, че прокуратурата се втурна да прави проверки как писмото се озовало "навън", дали имало престъпление в това, а досадно махна с ръка на въпроса защо Топлото споменава именно Р. Овч. И отиде на крака да си поговори с него в кабинета му. След което, забележете, не прокуратурата, а пресцентърът на енергийния министър пусна съобщение за разпита (или разговора да го наречем, понеже не е ясно по коя процедура и в качеството на какви си приказваха прокурорите и Р. Овч.)! Щом е така, за какво говорим всъщност? За разследване на злоупотреби в големи размери или за предпоставено очертаване на периметър, в който ще търсим престъплението?
Ами няма да го намерят, можем отсега да прогнозираме с голяма доза вероятност. Въпреки че в навечерието на предпоследните местни избори телевизиите показаха организираното от шефа на "Топлофикация" предизборно събрание в чест на кандидат-кмета на София г-н Румен Овчаров. Освен това в отчетите на партиите до Сметната палата би трябвало да фигурират всички дарения, включително и тези от "Топлофикация", за които се говореше тогава.
Прави впечатление стремежът на прокуратурата да избегне този сюжет, което е, меко казано, странно за едно тежък процес, в който разследването, ако наистина е независимо, би трябвало да лови и издърпва всяка нишка, подаваща следа. Ако не води доникъде нишката, подхваща се друга, но не се игнорира никоя подадка, така се прави в държавите с нормално правосъдие.
С подобна проядена от съображения "стратегия" на обвинението процесът "Вальо Топлото" има всички шансове да зацикли в безкраен епос. И да съсипе кариерата на групата млади прокурори (иначе симпатични и излъчващи интелигентност, за разлика от старите "лъвове" на Филчев), на които се падна късметът да нищят десетгодишния батак на "Топлофикация". И понеже наистина би било грандиозен скандал да се стигне до оправдателна присъда, от което софиянци съвсем ще озвереят, особено на фона на нереалните сметки за отопление през топлата зима, има опасност правосъдието да потърси някакъв компромисен вариант. Нещо като хем виновен, хем без ефективно наказание. За да се убедим веднъж завинаги, че провалите на разкриването и наказването на едрата престъпност и корупцията през всичките изминали години не са били случайност. А закономерна и неизбежна илюстрация на липсата на воля, затворена в синдрома "Р. Овч.