Без предпазна клауза, но и без промяна
отчита ЕС и се кани да продължи наблюдението над България,
което е единствената хубава новина от Брюксел
Докато чакаме да пристигне в сряда поредният доклад на Европейската комисия за състоянието на вътрешния ред и правосъдието, който е първи след присъединяването към ЕС, властта не спря да се хвали, че предпазна клауза няма да ни бъде наложена. Сигурно е така. Но не защото много е напреднала държавата или че нещо се е променило в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите нива. А защото досега Брюксел не е налагал предпазна клауза на никоя страна и няма изработен механизъм за действието й. Иначе казано, предпазната клауза би създала усложнения в ЕС без да даде гаранции за промяна и затова няма да бъде наложена. Затова пък наблюдението над България ще продължи, неизвестно докога. И това е може би единствената добра новина от Брюксел.
Че докладът от първото наблюдение на ЕС след приемането на
България не отчита никакъв напредък,
е вече ясно, въпреки дипломатичния тон на изложението, според изпреварващата информация на източници от Европейската комисия. Ако се преведат на нормален език увъртените оценки на евродипломатите, докладът би имал разтърсващ ефект. Но властта нахално разчита именно на дипломатичния тон. Ройтерс обаче обобщи съвсем недипломатично тези дни в свой анализ, че „двойката балкански държавици (България и Румъния – бел. а.) изглежда твърде рано бяха приети в ЕС, тъй като въпреки сътрудничеството изостават в борбата с всоката престъпност”.
На този фон, напук на реалностите и сякаш управляваща планета, властта продължава да залива медиите с отдавна дотегналите бодрячески приказки: че е „отбелязан напредък” в болната сфера на правосъдието и борбата с организираната престъпност, е, има проблеми, то не може да няма, но „продължаваме напред с удвоени сили” и тъй нататък в този дух.
„Продължаването напред” се изразява в
механично отмятане
на законодателни промени, без никакво отчитане на ефекта от прилагането им. И в състезание между институциите, по-точно между техните шефове, за присвояване на заслуги и най-вече за отхвърляне на отговорности за провалите. И понеже новият доклад е отново за реформите в областта на правосъдието и вътрешния ред, струва си да се замислим защо извършеното за толкова години все не дава резултат. Ако то беше вършено с оглед на търсените последствия, а не като отчитане на очакваните от Брюксел действия (които би трябвало да са само средства за постигането на целите), днес щяхме да очакваме доклад, който да снеме наблюдението поне на един от шестте показателя, формулирани от Еврокомисията при присъединяването към ЕС.
След като години наред правителствата работят под външен натиск да реформират правораздаването и вътрешния ред и след като това все не се случва, значи има причини, пред които властта явно си затваря очите. И значи още, че най-сетне трябва да спрат общите приказки и да се бръкне с пръст в раната. Може да е фатално късно, но от това трябва да се извлекат поуките. Иначе властта, ако приемем идеален (и най-невероятен всъщност) вариант – че тя наистина иска да извърши реформите, но просто не успява, ще заприлича на зидар, който върху прогнили основи се мъчи да построи здрава сграда.
Първо,
властта си затваря очите
пред една съществена разлика в изискванията на ЕС за България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред. А в тази разлика е заключена спецификата на българския преход: за Румъния Брюксел постави условие за справяне с корупцията във висшите ешелони на властта, а за България заедно с корупцията неизменно върви и организираната престъпност. И доколкото основният инструмент за пробив в организираната престъпност са две институции – МВР с неговите полицейски и специални служби и прокуратурата, властта отдавна трябваше да се заеме с безжалостен анализ на състоянието им. Вместо това управляващите заиграваха с възможността да назначават главния прокурор, а вътрешните министри употребяваха министерството си като бащиния, независимо от провалите на подопечното им ведомство в неговите основни задължения, а именно разбиване на възникналите в мътните години на прехода криминално-икономически групировки.
Това беше така, защото самите престъпни групи се родиха от тоталитарните служби за сигурност. Това е
визитката на българския преход,
чийто разрушителен отпечатък носи днешната борба с организираната престъпност и предрешава резултата, за който ни критикува ЕС. Този извод се потвърждава от оперативните справки на полицията от 90-те години. Всеки криминален репортер с десетинагодишна практика зад гърба си, ако отвори днес архива си с неизползваните (по обясними причини) оперативни справки за контрабандни канали и за всякакъв род престъпна дейност с икономически привкус от първите години на прехода, ще види как изминалите вече близо две десетилетия са потвърдили верността на старите полицейски доклади. Много от героите на тези доклади бяха застреляни, за други отскоро се правят плахи опити да бъдат съдени за пране на пари. Големият въпрос, който обяснява всичко, е защо днес, когато опитите да обречени, а не тогава, когато подвизите им са били разкривани! И когато е било възможно доказателствата да издържат пред съда. А има и такива герои от полицейските справки, които са легализирали престъпно спечелените пари и са се превърнали в излъскани контрагенти на всяка власт. Именно от закъснението с поне десет-петнайсет години на опита за „справяне” с тях идва препятствието и пред най-волевото правителство да се справи. Фактът, че властта не иска да анализира причините, не само хвърля съмнение върху наличието на воля за пробив. Но и я прави
неспособна да го извърши,
дори ако под натиска на Брюксел се заформят подобни намерения. Защото анализът на причините ще я накара да признае, че секторът на специалните служби не само роди организираната престъпност, но и си остана най-нереформираният в държавата. И че никое правителство няма куража да го реформира. Най-малко настоящата власт, която по силата на коалиционно-олигархичната си формула е безкрайно далече от всяка представа за политическа воля.
Затова и заявките на Станишев за реформа на службите за сигурност са обречени. И статуквото ще си стои непробивамо, докато управляващите заблуждават Брюксел, че нещо постигат, като отмятат на хартия изпълнението на точките от мониторинговите доклади.