Скрити либийски картинки
В най-горещия ден от годината българските медици и палестинският лекар бяха освободени. Тези изстрадали и несправедливо обвинени хора бяха посрещнати като национални герои от цялото държавно ръководство. За българските медии, журналисти, анализатори това беше изключителен ден. За някои от тях – прекалено радостен. Сигурно затова загубиха мярка. Например арабистът Киряк Цонев заяви на водещия в една национална телевизия, че Кадафи освободил медиците, защото бил кавалер и не устоял на женския чар на двете героини на деня – Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер. В отговор възторженият водещ размаха юмрук над главата си и извика „Да живее Франция!” Очевидно и двамата не знаят, че британската полицайка Ивон Флетчър беше убита пред либийското посолство в Лондон през април 1984 от горилите на „кавалера” Кадафи.
Лавина от въпроси за операция "Саркози"
"Гардиън", Великобритания:
"Не за пръв път Кадафи получава награди за предишните си безобразия…"
Президентът на Франция действително изигра положителна роля. Но това вече беше оспорено от немски наблюдатели, според които французите са откраднали плодовете на труда на външния министър на Германия. Други страни от Европейския съюз също неофициално изразили недоволство от напористите французи.
Това едва ли има сега значение, защото важен е резултатът.
Саркози подписа с Кадафи договор за ядрен реактор
Френският президент Никола Саркози подписа в сряда с либийския лидер Муамар Кадафи споразумения за военно-индустриално сътрудничество в областта на науката и изследванията и проект в сферата на ядрената енергетика.
Визитата на Саркози се осъществи ден след като съпругата му Сесилия изведе от Либия петте български медицински сестри и палестинския лекар…
Но повечето български медии и анализатори старателно подминават основната причина за отварянето на Либия към света, в резултат на което стана възможно да се преговаря с Кадафи за сестрите. Само преди четири години той беше парий, отритнат от цивилизования свят. Докато в края на 2003 внезапно и публично се отказа от оръжията си за масово поразяване и заклейми тероризма, защото видя какво се случи със събрата му Садам Хюсеин. Вместо това тези анализатори и медии, повечето от комунистически произход, сега усърдно критикуват Буш и Блеър, защото не направили достатъчно за освобождаването на медиците. И само понякога си позволяват лоша дума срещу своя бивш събрат Кадафи.
Много медии са заети с критики срещу политиците, които не направили нищо, или почти нищо, за освобождаването на медиците. Това е дълбоко невярно и принизява усилията на три български правителства. Явно голям брой български журналисти не разбират, или само се правят на наивни, че Кадафи е просто диктатор и върши каквото си иска. Тези журналисти не знаят, или не искат да знаят, че причината за злощастията на медиците не са българските политици, а терористичният режим на Кадафи. За тяхно сведение на целия цивилизован свят бяха необходими 13 години на икономическо ембарго, за да докара до правосъдието извършителя на терористичния акт над Локърби. Въпреки някои грешки и в някои случаи забавена реакция българските правителства направиха всичко за възможностите на малката си и слаба страна. За щастие, България вече има могъщи приятели, които освободиха медиците. Но на каква цена?
Най-важното се случи в късния следобед на 24 юли. След като европейците дълго и категорично отричаха, че са плащали нещо на Кадафи, изведнъж г-жа Фереро-Валднер заяви на пресконференция в Брюксел, че съгласно съвместния меморандум с Либия Европа трябва да върне на Кадафи 470 милиона евро!
Тази сума била платена от международния фонд „Бенгази” като обезщетение на семействата на децата, заразени със СПИН и сега Европа трябва да плаща. Г-жа Фереро-Валднер каза, че меморандумът, който трябва да бъде одобрен от Съвета на Европа, съдържа още задължения към Либия – построяване на болница за лечение на болни от СПИН, подобряване на либийската инфраструктура, визови облекчения, широк достъп на либийски стоки на европейските пазари (селскостопански и рибни продукти), дори помощ за археологически разкопки. Учудвам се, че европейците няма да плащат и за поддръжка на палатката на Кадафи.
Така казусът с българските медици вече не е дипломатически, юридически или политически. А само и единствено финансов. Накрая се оказа, че всичко зависи от презрения метал. Министър-председателят Станишев обяви, че правителството обмисля да опрости либийския дълг, който към 16 юли т. г. възлиза на 56.635 млн. долара. Най-неприятното: фактът, че Европейският съюз се съгласи да плаща на Кадафи и българският кабинет възнамерява да опрости дълга, е на практика признание за вина на иначе невинните медици.
Според г-жа Фереро-Валднер огромната сума ще бъде събрана от „доброволни дарения от правителствени и неправителствени донори”. А ако парите не бъдат събрани, както често се случва при подобни мероприятия, кой ще плаща? Европейските данъкоплатци? В най-лошия случай, възможно е тези пари да бъдат удържани от фондовете, които трябва да бъдат отпуснати на България за подобряване на инфраструктурата. Ако това се случи, изстраданата свобода на медиците много ще горчи на всички. Или на почти всички. След като отмине патриотарската истерия с хлипащи телевизионни репортерки, силни охранители, трудно сдържащи мъжките си сълзи на летището, обожаващи и всеотдайни журналисти, щедри фирми, които подаряват апартаменти, грижовни министри, осигуряващи работни места, ще започне бизнесът с ужасното изпитание, на което бяха подложени медицинските сестри и палестинския лекар. За тях ще бъдат написани книги, ловки журналисти ще направят сензационни разкрития за затворническите им дни и освобождението им, находчиви рок музиканти ще напишат песни и ще организират концерти, за сестрите ще бъдат направени игрални и документални филми. И това е съвсем нормално за цивилизования свят.
Но репортерките, журналистите, музикантите, фирмите, писателите, режисьорите, министрите трябва да пестят сълзите, усилията, вдъхновението, парите, работните си места. Може отново да им потрябват. Защото днес Кадафи разполага с живота и смъртта на още няколко хиляди доброволни български заложници.