SICKO
Филмовият фестивал в Кан отново вълнува европейските души, както и някои американски. Една от тях е на известния американски документалист Майкъл Мур. Той е активен критик на сегашното правителство на САЩ и може би затова е обичан в Кан. Там през 2004 получи най-високата награда за противоречив и неискрен филм, с който нападна президента Буш, убедително преизбран същата година.
Сега г-н Мур участва с филм-сравнение между кубинската и американската здравна система. За филма с название Sicko (“Болен”) режисьорът отпътува за Куба заедно с пострадали при терористичните нападения на 11 септември 2001, за да докаже, че там може да бъдат излекувани. Г-н Мур направи това в нарушение на ембаргото срещу Кастро, поради което е застрашен от съдебно преследване. С ореола на бъдеща жертва на американските власти той вероятно отново ще спечели сърцата на европейците, както и съответна “канска” филмова награда.
Майкъл Мур показва
колко не достига на САЩ, за да догонят кубинците
Съвсем сериозно г-н Мур твърди във филма си, че кубинското здравеопазване е по-добро от американското, с което силно ми напомня за вехтата комунистическа пропаганда. Сякаш е чел “Работническо дело” от 80-те, което гордо съобщаваше, че детската смъртност в Куба е най-ниската в Латинска Америка. С цялото ми уважение към този магически континент, не мисля, че точно латиноамериканските страни могат да бъдат някакъв еталон за здравеопазване. Освен това източникът на тази информация е кубинското правителство, на което едва ли може да се вярва.
Във филма си г-н Мур вярно отбелязва, че около 45 млн. души сега в САЩ нямат здравна застраховка. Както и че във фирмите за здравна застраховка има голяма корупция. Но не казва, че не по-малко от 10 млн. от тях са незаконни имигранти, които са в Америка в нарушение на всякакви закони и правила. Въпреки това, ако има нужда, всеки един от тези 45 милиона ще получи лекарско обслужване. За това се грижат американските данъкоплатци, които плащат десетки милиарди долари точно за такива случаи.
Във филма на г-н Мур няма да видите, че кубинската здравна система работи само за малцина избрани представители на режима или за чуждестранни туристи, които плащат с твърда валута. (Изглежда, че здравната система помогна и на Кастро, който вече обяви, че е здрав и дори напълнял). Г-н Мур няма да ви каже, че в кубинските болници няма основни лекарства, дори аспирин, както и елементарни условия за медицински грижи. Разбира се, той и подобните му веднага ще обвинят за това вездесъщото американско ембарго. Но лекарства и мединска апаратура режимът на Кастро може да закупи и от други страни, например от приятелска Испания, чийто премиер е ревностен почитател на кубинският вожд.
Според канадския вестник “National Post” “кубинските болници се разпадат, хирурзите нямат основни материали, дори трябва да използват многократно хирургически ръкавици. Пациентите са принудени да купуват хирургически конци на черния пазар, чаршафи и храна”.
Кубинската здравна система е нормално отражение на една икономика, която някога, преди революцията на Кастро, е била сред водещите в Латинска Америка. В края на 50-те Куба е била трета по консумация на храни в континента, а сега е наравно с Хаити. Куба е на първо място в Южна Америка по броя на самоубийствата, което не е добра реклама за комунистическия рай.
Бившият сенатор от Републиканската партия Фред Томпсън, който вероятно ще се кандидатира за президентските избори през следващата година, разкритикува миналата седмица г-н Мур заради посещението му в Куба. В отговор той го обвини писмено в лицемерие, защото бившият сенатор обичал… хавански пури, като го покани на публично обсъждане на проблемите на здравеопазването в САЩ.
Сигурно г-н Мур вече съжалява за тази необмислена реакция.
Четири часа след писмото на режисьора, г-н Томпсън отговори с 38-секундно видео. С хаванска пура в уста бившият сенатор казва: “Прегледах програмата си и не мисля, че имам време за теб, Майкъл. Но аз съм най-малкият ти проблем. Следващия път, като идеш в Куба на гости на приятелчето си Кастро, попитай го за един режисьор на документални филми. Името му е Николас Гилен. Той направи нещо, което не се хареса на Кастро и заради това го затвориха в лудница за няколко години, като го подлагаха на жестоки електрошокове. В лудницата, Майкъл. Помисли за това.”
Този текст беше публикуван в може би най-значимия консервативен сайт The Drudge Report, а видеото беше излъчено не по-малко от 200 хиляди пъти същия ден по интернетната телевизия Breitbart.tv. До края на седмицата видеото беше излъчено около 600 хиляди пъти в мрежата, а текстът беше публикуван в десетки консервативни блогове, известни с голямото си влияние в интернет. Да си припомним, че именно десните блогове разобличиха фалшификацията на известния журналист Дан Радър за военната служба на президента Буш по време на предишните президентски избори. Същите блогове изобличиха лъжите за виетнамските “подвизи” на кандидата за президент от Демократическата партия Джон Кери.
Видеото на г-н Томпсън беше излъчено и по CNN USA и MSNBC. По Fox News влиятелният водещ Бил О’Райли също показа част от клипа. Може да се каже, че видеото получи широко разпространение в Америка и милиони го харесаха. Засега г-н Мур мълчи. Мълчат и европейските му приятели. Но това съвсем не значи, че филмът Sicko ще остане без награда на фестивала в Кан, защото там уважават антиамериканските филми.
В света на яростния "защитник" на американските трудещи се милионерът-режисьор, собственик на няколко имения и на къща в Манхатън, лекторът, който взима по 30 хиляди долара на лекция в американските университети, идеалистът-антикапиталист, но притежател на десетки хиляди акции в Boeing, Honeywell, дори и на 11 хиляди акции в “Халибъртън” на омразния Дик Чейни, единственият sicko е Майкъл Мур.