Надежда за Ирак
Преди дни още двама сенатори от Републиканската партия на САЩ изразиха съмнения в успеха на американската военна акция в Ирак. Преди това един от основните поддръжници на войната, бившият кмет на Ню Йорк Ед Кох също заяви, че оттегля подкрепата си. Световните медии отдавна следват политика на демонизиране на американската окупация на Ирак, като дават гласност почти винаги само на терористичните нападения и масовите убийства. Те почти не споменават за несъмнените успехи на коалиционните сили и демократично избраното (но слабо и религиозно разделено) иракско правителство и несъмненото демократизиране на Ирак след многогодишната диктатура.
Сенаторът от щата Ню Йорк Хилъри Клинтън и според мнозина следващият президент на САЩ поиска от Пентагона сведения за бъдещо изтегляне на американските войски. В отговор заместник-министърът на отбраната Ерик Еделман остро отговори, че „ненавременното и публично обсъждане на изтеглянето на американските войски от Ирак подсилва вражеската пропаганда”. Сенаторката, очевидно изненадана от неуважителния тон на заместник-министъра, отговори не по-малко остро и окачестви забележките му като „ужасни и опасни”. Но едва ли подхожда на евентуален бъдещ президент да помага на врага, а и г-жа Клинтън може би е забравила (или иска да забрави), че през октомври 2002 гласува в Сената за окупацията на Ирак.
В началото на юли в. „Ню Йорк таймс” след дълги колебания най-сетне в редакционна статия официално поиска изтегляне на войските. В същия ден обаче на първа страница същият вестник публикува анализ на главния си военен кореспондент Джон Бърнс. Г-н Бърнс, който е известен критик на Белия дом, откровено и точно пише за „изумителния успех” в омиротворяването на „най-опасния град в Ирак” – Багдад. Журналистът споменава и за успешното прочистване на провинция Анбар от терористите на „Ал Кайда”. Според него нападенията в провинцията срещу американските сили са спаднали от 1300 през октомври м. г. на 225 през юни тази година. Любопитно противоречие, което едва ли може да се обясни само с редакторска грешка или политика на вестника, а може би отразява сблъсък на мнения в ръководството на влиятелната медия.
Какво обаче се случва в Ирак след увеличението на войските с 30,000, като последните войници пристигнаха там през юни? Това със сигурност не е любима тема на световните и българските медии. Ето защо: командващият американските войски ген. Дейвид Петреъс и американският посланик Райън Крокър започнаха да омиротворяват Ирак – началото беше в изключително размирната до неотдавна сунитска провинция Анбар. Те убедиха обикновените сунити и ръководителите им да се сражават заедно с американците против „Ал Кайда”. Същото се случи и в друга, доскоро крайно опасна провинция Диала, със смесено население от сунити и шиити. Двете провинции бяха успешно прочистени от терористи в резултат на съвместните действия на американците и местното население. Наскоро беше заловен вторият по важност функционер на „Ал Кайда” в Ирак, благодарение на информация от местни хора. Той беше арестуван в Мосул, което също е многозначително, защото именно там избягаха от Анбар и Диала водачите на сунитските терористи. Те не могат да избягат на юг, където са шиитите или на север, където са кюрдите. Според съобщения на Пентагона, след омиротворяването на Багдад и провинциите Анбар и Диала ген. Петреъс и посланик Крокър ще се заемат с разоръжаването и обезвреждането на шиитските екстремисти и милиции. Ясна е новата военна тактика – постепенно прочистване и омиротворяване на размирните области в Ирак, като там остават да охраняват реда и законността американски и иракски части. (Предишната тактика беше – прочистване от терористи на размирните области, но войските се предислоцираха в други размирни области, като бунтовниците веднага се връщаха обратно в прочистените зони.)
Ролята на законното иракско правителство е все така важна. Премиерът Малики, който е шиит, обаче не изпълни обещанието си да разоръжи шиитските милиции. Един от съветниците му, Хасан ал-Сунейд, обвини американците, че се съюзяват с „бандити и убийци” в Анбар и Диала, както и че следват „чисто американска визия” в Ирак. Но в продължение на 18 месеца коалиционните сили разчитаха на хора, като Малики и Сунейд за омиротворяването на страната. За съжаление, иракското правителство не успя (засега) да се изтръгне от оковите на верското разделение. Точно заради това новата „чисто американска визия” е насочена срещу шиитските милиции и срещу „Ал Кайда” (с помощта на сунитите).
Има и външни неблагоприятни фактори за продължаващия хаос и повсеместно насилие в някои части на Ирак. Съгласно последния доклад на Пентагона за войната около 80 (!) чуждестранни терористи-самоубийци влизат в Ирак всеки месец от Сирия, очевидно не без знанието на сирийските власти. А от Иран редовно пристигат бойци и оръжие за екстремистките шиитски милиции. Световните и българските медии почти не обърнаха внимание на този доклад. Сигурно защото от доклада стана ясно, че правителствата на Иран и Сирия нехаят за репутацията на американските/ европейските миролюбци и поддръжници на преки разговори с двата режима.
Междувременно в САЩ се засилва натиска на Демократическата партия за преждевременно изтегляне на войските. Белият дом успя да блокира последната проекторезолюция на демократите в Сената за изтегляне на войските, но мнозинството от американците са уморени от войната и от нарастващия брой на жертвите. Това е напълно разбираемо – обикновените хора не разбират защо в някаква далечна страна трябва да умират хиляди американци заради неясни или незнайни интереси, както и да плащат стотици милиарди долари за това. В Америка се завръщат мрачните виетнамски спомени от преди десетилетия. Но обикновените американци сигурно си спомнят какво се случи в края на виетнамската война, която не беше нищо друго освен война срещу комунизма в Югоизточна Азия. След изтеглянето на американските войски в Камбоджа пристигнаха Пол Пот и червените кхмери, които унищожиха най-малко 1.5 млн. души, във Виетнам пристигнаха комунистите, които избиха около един милион от враговете си и прогониха един милион души в изгнание. Същото се случи и в Лаос, но в по-малък мащаб. Комунизмът трайно се настани в тази част на света и причини неописуеми страдания на населението.
Покойният съветски ръководител Юрий Андропов казал на бившия висш представител на „Секуритате” Йон Михай Пачепа, че масовата съпротива в Западна Европа и в Америка срещу виетнамската война е най-важната съветска пропагандна победа в студената война. Днешната глобална пропагандна война за преждевременно изтегляне на американските войски от Ирак може да има подобни последици, както преди много години. Но днес победител ще бъде световният тероризъм с всичките ужасни резултати.
И тогава, през април 1975, след като баретите и морските пехотинци напуснаха Виетнам, „Ню Йорк таймс” излезе с голяма редакционна статия на първа страница. И знаете ли с какво заглавие?