Предстоящите на 20 май избори за членове на Европейския парламент от Република България (или накратко – евроизбори) донякъде приличат на изборите за народни представители. Но евроизборите притежават и редица особености, които ги отличават от всички произвеждани досега у нас парламентарни избори. Някои от тези особености вече доведоха до неочаквани последствия, като например развихрилият се скандал около кандидатирането на българските заложници в Либия за евродепутати.
Нека сега анализираме особеностите на българските евроизбори и евентуалните техни следствия.
Първо, поради относително малкия брой евродепутати – 18 (а от 2009 нататък – само 17) партиите и коалициите участват с национални, а не с регионални листи. Това позволява не само да се предскаже броят на спечелените от политическите сили мандати, но и доста точно да се определи кой именно ще стане евродепутат. Така например БСП ще има от 6 до 7 мандата, и те ще спечелят от Кристиян Вигенин, Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов и Емил Кало. ГЕРБ ще има 4-5 мандата, ДПС – 3, "Атака" – 2 или 3, а СДС със сигурност ще има един мандат. Тъй като листите на тези партии са известни, всеки сам ще може да определи кои именно кандидати от дадена партия ще получат мандат и кои няма да получат. Така например Петър Стоянов от СДС ще бъде евродепутат. От горната прогноза следва, че е неизвестна съдбата само на един, максимум два мандата. За тези 1-2 мандата ще се борят представители на ДСБ, НДСВ, СДС, ДПС, БСП, “Атака” и евентуално ГЕРБ.
Второ, за пръв път у нас ще се използва преференциална система, която по принцип позволява на избирателите на дадена партия да преподредят партийната листа. За съжаление, у нас системата няма да заработи. Причината е, че уплашените от волята на народа партийни лидери обезсмислиха системата, като наложиха 15-процентов праг за задействане на преференциите. Така например, ако за дадена партия са гласували 200,000 избиратели (което ще й донесе вероятно два мандата), то някой от първите двама в листата може да бъде изместен от намиращ се по-назад кандидат, само ако за този кандидат са гласували поне 30,000 души. Така че с преференциите се получи хубава работа, ама... депутатска.
Трето, широко дискутираният принцип за уседналост не беше върнат от президента на Републиката и не беше оспорен пред Конституционния съд. Това между другото показа, че повечето критики към принципа са били кьорфишеци. Вече е ясно, че принципът за уседналост ще бъде приложен и при местните избори, което беше и основната цел на упражнението. Принципът за уседналост обаче удари в една неочаквана точка, като попречи на възможността българските заложници в Либия да се кандидатират за евродепутати. Поради това впрочем идеята за кандидатирането на задържаните медицински сестри и на д-р Георгиев не беше добра – поради пълната й безперспективност. И поради други причини, за които тук няма да говоря.
Четвърто, след като резултатите от евроизборите станат известни късно вечерта на 20 май, и бъдат оповестени официално от ЦИК на 22 май, ще се случат няколко неща. Предвид на очакваното катастрофално представяне на НДСВ (нула или един евродепутат), царското движение ще бъде подложено на натиск от партньорите му в тройната коалиция, при което царистите ще бъдат леко отдръпнати от държавната хранилка. Като в знаменитата формула 8:5:3 лъжица № 5 бъде заменена с лъжица № 4. Че даже и с по-малка. Да се притиска съвсем НДСВ обаче, няма да е разумно, защото това може да разклати опасно властта. А този път БСП и ДПС твърдо са решили да изкарат два мандата във властта. Или поне докато има европлюскане в големи количества. И златна българска земя за бетониране, и вековни български гори за доизсичане. Тук, освен да прокълнем убийците на българската природа, и тях и семето им, за друго не се сещам. А какво да кажем за невероятната тъпота, с която лидерите на десните партии затриха мечтите на два милиона десни избиратели завинаги (в политиката 8 години са вечност), а заедно с това и шанса за нормално бъдеще на страната ни?
Пето, в Европейската народна партия окончателно ще припознаят ГЕРБ като техния представител от България. И наистина, каквото и животно да е ГЕРБ, то ще им донесе 4-5 мандата срещу 1-2 от бившите десни. А в ЕНП не вярват на сълзи, а на конкретни резултати.
Шесто, след евроизборите неминуемо ще бъдат направени персонални промени по висшите етажи на властта. Ще бъде завършено и окончателното прочистване на важните държавни структури от представители на някогашното дясно управление. Без онези от тях, то се знае, които вече обърнаха резбата и вярно служат на новите си господари. За това, разбира се, основна вина носят тези, които с неадекватни действия в името на личните си войни последователно губиха властта от 2001 та досега. Докато я загубиха цялата, каквато някога я имаха.