Силата на изцелението
Аз вярвам в изцелението. Не говоря за физическото изцеление, човек може да умре изцелен. Това, което наричам „изцеление”, е преминаването от състояние на болка и страдание към състояние на усещане за цялост, пълнота и вътрешен мир. Крайната цел на изцелението е да ни направи по-полезни както за хората около нас, така и за света, на който ние сме временни гости.
Моите мисли са били оформяни от поредица лични сблъсъци със смъртта – самолетна катастрофа; три рака и всичко, което следва след тези диагнози; един сърдечен удар; смърт на любими хора; моята работа като раков хирург; вече три десетилетната привилегия да се грижа за умиращи. Парадоксално, посланието изплувало от целия този опит беше за живота, не за умирането. Душата, изглежда, притежава една вътрешна тенденция към изцеление.
Аз вярвам в изцелението, разбирано като усещане за любов, празник, благоговение и екстаз, случващо се в настоящия момент, свободно от размишления за миналото и страхове за бъдещето. То включва в себе си отпускане, скок във вярата, „гмуркане, а не давене”, както се бе изразил Карл Густав Юнг. Болният от склероза пациент Фил Саймънс го нарича „да се научиш да падаш”. При изцелението ние падаме от главата към сърцето си, от егоизма и защитните си механизми към прошката към себе си и другите. Така ние можем да зърнем изумителния потенциал на нашето най-дълбоко Аз и да преживеем усещането за изцеление, което ни е донесло значение, надежда и вътрешен мир.
Аз вярвам, че връзките към изцелението се осъществяват на четири нива: чувство за връзка със себе си; връзка с хората около теб; връзка със света, възприеман от нашите сетива (като например музиката или величието на природата); и връзка с крайното, с божественото.
Аз вярвам, че предизвикателството към мен е да се отворя към всеки момент с приемане; да слушам интуицията си; да развия умението да усещам и разбирам; да бъда по-добър към себе си; да мисля за малките неща; да се освободя от илюзията за контрол.
Аз вярвам, че изцелението включва в себе си един процес на отваряне, забавяне, центриране, вяра и приемане. Този процес ни води от освобождаване от прекомерната грижа по това, което е било загубено, към едно ясно разбиране за възможностите, които са останали.
И накрая, аз вярвам, че всеки ден трябва да наново да започвам пътуването към изцелението. Или както кратко е казано от прочутия еврейски мъдрец Хилел: „Ако аз не го направя, то кой? Ако не го направя сега, кога?”
*Доктор Балфур Маунт е професор по онкология и палеативна медицина в McGill University. Той живее в Монреал, а настоящето есе е излъчено по радио CBC в програмата This I Believe.