Добре дошли на планетата YouTube

Видеоматериал показва нишка от хора, които пълзят бавно по заснежена пътека. Чува се изстрел и първият в редицата пада. Глас зад кадър казва: „Убиват ги като кучета.” Чува се втори изстрел, друго тяло пада на стената. Униформен китайски войник отново стреля с автомата си. След това група войници разглеждат падналите тела. Тези кадри са заснети високо в Хималаите от един от членовете на планинска експедиция, който твърди, че се е озовал случайно на сцената на убийствата. Видеото най-напред е излъчено по румънската телевизия, но става обект на внимание по цял свят едва след като е публикувано в YouTube, популярната уебстраница за размяна на видеоклипове. Организация за защита на човешките права обяснява, че загиналите са част от група тибетски бежанци. Публикуваното видео обаче показва абсурдността на това обяснение. Американският посланик в Китай незабавно подава оплакване срещу начина, по който Китай третира бежанците.

Добре дошли в света на ефекта YouTube. Видеоклипове, които най-често са дело на частни лица, светкавично се разпространяват по целия свят чрез уебстраници като YouTube, Google Video и други. Всеки месец 20 милиона души посещават YouTube, като гледат 100 милиона видеоклипа на ден. В сайта всекидневно се публикуват 65 хиляди нови видеоматериала. Повечето от тези филмчета са фриволни, произведени са от и за тийнейджъри. Някои обаче са сериозни. YouTube включва видеоклипове, произведени от терористи, от защитници на човешки права и от американски войници в Ирак. Някои показват инциденти, които имат политически последствия, или документират важни тенденции, като например глобалното затопляне, нелегалната емиграция и корупцията. Някои видеоматериали разкриват истини. Други разпространяват дезинформация, пропаганда и отявлени лъжи. Всичко това е част от ефекта YouTube.

Преди петнадесет години светът се дивеше на легендарния CNN ефект. Имаше очаквания, че немигащите очи на телевизионните камери отвъд посегателствата на цензорите ще доведат до по-голяма отговорност и прозрачност на правителствата и международната система. В известен смисъл тези очаквания се сбъднаха. От началото на 90-те години бяха изобличени изборни измами, които иначе щяха да останат скрити, вля се енергия в демократични въстания, ограничен бе масовият глад, започваха или приключваха военни кампании – и всичко това благодарение на CNN ефекта. Но YouTube ефектът ще бъде още по-силен. Макар че от BBC, CNN и други международни новинарски агенции наемат хиляди професионални журналисти, те никога не могат да бъдат така вездесъщи като милионите хора с мобилни телефони, които могат да записват видео. Благодарение на тяхното разпространение светът можа да стане свидетел на разстрел в планински проход на 5000 метра височина.

Този феномен допълнително се усилва от ефекта на двойното ехо: първото ехо се получава, когато материалът най-напред се публикува в мрежата, а след това се излъчи от някой от основните телевизионни канали. Второто възниква, когато телевизионните кадри, дори и най-беглите, получат постоянно присъствие благодарение на блогърите и активистите, които наново ги разпространяват чрез уебстраници като YouTube. Активистите навсякъде започват да разбират доказателствената мощ на видеоматериалите, произвеждани от граждани и разпространявани по интернет. Организацията за човешки права „Уитнес” снабдява хора в конфликтните зони с видеокамери, за да могат да записват и разобличават нарушения на човешките права. Наблюдатели на избори филмират изборните процедури. Дори ислямските терористи се адаптират към тази тенденция. „Ал Кайда” създаде специално звено за медийно производство, наречено „Ал Сахаб” („Облакът”), което редовно публикува своите видеоматериали он-лайн с реалистичното очакване те да бъдат подети от големите медии и от други уебстраници.

YouTube ефектът е нож с безброй остриета. Вече е трудно да решим на какво да вярваме. Как да разберем дали видеоклипът, публикуван от „гражданин журналист”, не е монтаж? Как да установим например дали материалът в YouTube, представящ ужасени американски войници, които плачат и молят за живота си под обстрел, е наистина заснет в Ирак, а не някъде другаде с цел да се манипулира общественото мнение? Над 86-те хиляди души, които гледаха материала през първите десет дни след неговото публикуване, никога няма да знаят истината.

Правителствата вече усещат как им припарва от ефекта YouTube. Армейското командване на САЩ наскоро заповяда на войниците си да престанат да публикуват видеоматериали, които не са проверени. Иранското правителство намали скоростта на интернет връзките, за да ограничи достъпа на гражданите до излъчваните видеоматериали. Тези мерки не спират разпространението на материалите, заснети от американски войници в Ирак, нито пък успяват да попречат на изобретателните иранци да гледат онова, което искат. И макар че Пекин успешно цензурира съдържанието, до което гражданите имат достъп, и той все още не е намерил начин да предотврати публикуването на все повече видеофилми за селските бунтове в страната. В една по-дългосрочна перспектива всички подобни усилия ще са напразни.

Относно достоверността на това, което гледаме он-лайн, добрата новина е, че YouTube ефектът вече създава силно търсене на надеждни ръководства – хора, институции и технологии, които могат да ни помогнат да различаваме фактите от лъжата. Това е важно, тъй като надеждата да неутрализираме отрицателните страни на ефекта YouTube никога няма да се осъществи посредством държавна намеса. Пазарите и демокрацията много по-добре се справят с отсяването на лошото от доброто в огромното цунами от видеоматериали, разпространявани по световната мрежа. Милионите блогъри, които непрестанно наблюдават, проверяват фактите и изобличават грешките, са могъщ пример за „мъдростта на масите” в действие. Вярно е и това, че пазарите и демокрациите често правят грешки или разочароват. Но прозрачността, създавана от тези политически и икономически условия, сега се подпомага от технология, която е навсякъде – като самите нас.

*Мозес Наим е главен редактор на Foreign Policy

Статията е публикувана във Foreign Policy – България

© 2002-2007 - ОЩЕ инфо