Хипократори
Аз съм лекар. Хипократова клетва, по мое време, неизвестно защо не се полагаше. Вероятно причината бе, че Бог нямаше и за Асклепий пък съвсем нямаше място в пантеона на божествата от селски произход, които ни гледаха от огромните портрети-икони, закачени навсякъде из милото ни отечество, включително и аудиториите. Така че не съм се клел в Асклепий, но лекувах бедния ни народец доста години доколкото можех, живеейки винаги на ръба на бедността. Беднякът лекуваше бедняка и по това време обществото трайно навлизаше в „развития стадий” на обществените отношения, което означаваше, че на буржоата – лекар мястото му беше на дъното на обществото, където изчезващата народна благодарност постепенно се заместваше от презрението и неуважението и лекарската съвест бавно ерозираше, защото никой не ядеше Хипократ, а хляб. Така се „наливаха основите” на онова общество, което днес се гърчи всред разрухата на всичките си ценности, включвайки разрухата на онзи сталинистки монстър наречен „безплатно здравеопазване”. Наблюдавайки малко отстранено протестите на лекарите и тяхната в някакъв смисъл колебливост истински да се разбунтуват, защото не са способни да погазят Хипократовата клетва, даже и никога да не са я полагали, виждам пред мисленият ми взор цялата предистория на тази криза и на цялата мизерия на българското здравеопазване. Всред тази картина на хаос, занемара и безредие се откроява стърчащият като кол от двора на някакво разградено комунистическо ТКЗС министърът Гайдарски, непокътнат носител на манталитетните увреди на „социалистическото общество”. В главите на такива социалисти
уравниловката и „безплатното здравеопазване” са живи
досега и в този смисъл те представляват адекватно този безнадеждно увреден електорат, чийто идеи те се опитват отново да реставрират в здравната система. Веднага и преди всичко се хвърля в очи темата за „заплатата”. Да приемем, че лекарите и сестрите са държавни служители. Въз основа на какво се определя стойността на техния труд? Кой определя тази стойност и по какви критерии? Защо държавата застава между пациента и лекаря в позицията на разпределител, след като тя е доказала пълния си провал във всички сфери и при социализма и след това? Достатъчно е да се погледне пътната мрежа, административната система, съдебната функция и основното задължение на държавата да предпазва гражданите си от престъпници, за да се изпадне в отчаяние от нейната неспособност да произвежда някакъв продукт освен корупция. Възможно ли е тя, държавата дори в лицето на един добър хирург като Гайдарски, да обхване цялата сложност на човешките здравни нужди и измерването им в някакво заплащане при положение, че човешкото здраве и живот нямат никаква цифрова стойност и се считат, дори от нашия отчаян народ, за безценни? Какво означава един лекар да взима 300 или 500 или 700 лева? Всеки криещ се в храстите полицай изкарва повече като заплата, без да се броят рушветите, всеки шофьор на автобус. Че всеки тенекиджия ще вземе повече за изчукването на една кола, което ще му отнеме един ден!
Как се измерва важността на здравето
и цената на неговата загуба? Консумативите струват много повече от труда и знанието на лекаря, сградите са потънали в хлебарки и мухъл, апаратурата е от времето на знаменитите съветски лекари Биков и Курцин. Освен това, как може да се постулира понятието средна заплата или клинична пътека? Верно е, винаги ще има някаква група от хора под абсолютния екзистенц-минимум, които не могат да платят почти нищо и не са в състояние да допринесат за своето здраве никакви вноски. За тях трябва да се отделят някакъв минимум средства от държавния бюджет в определени държавни лечебници, където да се прилагат нормативите на Гайдарски и сие, но регламента там трябва да бъде, че здравеопазването за тях е безплатно като акт на състрадание спрямо неимащите и размера на заплатите на работещите в тези заведения е съответен на този статут. Възможно е там да започват своята кариера младите лекари и да компенсират по-ниското заплащане с придобиване на опит. Възможно е също опитни лекари да посвещават определени часове на бедните в тези лечебни заведения и това да им се зачита като данъчно поощрение. Това би трябвало да бъде максимума на държавното участие, а то би могло даже да бъде и на местно градско или областно ниво, за да бъде по-гъвкаво и по-трудно за корумпиране. Естествено, ако България беше едно християнско общество, а не бивше социалистическо, тези функции до голяма степен биха се поели от благотворителни и църковни организации, но това приключи като възможност, заедно с моралното подивяване на нацията и превръщането на висшия клир в раздел на ДС в далечните години след 9 ІХ 1944. Но извън тази група, чието обслужване е проблем навсякъде в света,
държавата или Гайдарски нямат място
между лекаря и неговият пациент. Цялата раздута, корумпирана тълпа от бюрократи, проверяващи, пишещи докладни, планове, инструкции и изискваща все по-грамадна купчина от идиотизираща писмена документация би трябвало да се маха и да върви да прави нещо смислено, заедно с всичките си отдели в министерства и отдели из цялата страна. Пациентът, който плаща осигуровките трябва да има своя здравна карта и да плаща с нея на лекаря по свой избор, като при всеки преглед доплаща определена сума например 5 или 10 лева за да се избягват злоупотребите с прекалени консуматори на здравните услуги. Трябва да има поне няколко солидни здравни фонда, предлагащи пакети от услуги, които да са в конкуренция, както са сега например банките. Отчисленията, които сега държавата насилствено отнема като осигуровки от работещите, за да може соцбюрократът-междинен гостоприемник да ги преразпределя, ще отиват в здравната осигурителна книжка на индивида, който ще бъде техен собственик, но ще може да ги използва само за здравна грижа за себе си и семейството си. Тези пари могат дори да носят някакъв дивидент, ако фонда ги инвестира в държавни облигации и пр. Хората трябва да са в състояние да избират свободно при кой лекар до отидат и кому да дадат своя „здравен лев”, което ще реши до голяма степен проблема с некомпетентните лекари, които не се усъвършенствуват. Но най-важното е, че здравето на хората ще попадне под техният собствен контрол,
без намесата на здравното ТКЗС
и че решенията ще ги взимат те, а не Гайдарски. Има такива модели по света, могат да се проучат и приложат и на местна почва.Това е и решението за заплащането по справедлив начин, в рамките на възможното за България, защото способните и добри лекари ще просперират, няма да емигрират в чужбина, а негодните ще станат бармани и бизнесмени. Контролът над недобросъвестните лекари и лекарските грешки принадлежи на съда и наказанията трябва да са сурови, както е навсякъде в света.
Аз работя в САЩ вече от доста години, по специалност съм психиатър и знам твърде много за живота и здравната система в страната. Президентът на тази велика държава, който носи на плещите си цялата отговорност за съдбата на света, получава „заплата”около $250,000 на година. Един добър ортопед-травматолог може да печели $1,500,000 до два милиона годишно, а някои експерти в някои специалности и доста повече. Трудът им е тежък, уменията им са фантастични, но не малко лекари от Пирогов са сравними с най-добрите си колеги от Америка по умения и опит. Гайдарската система на здравеопазване ги е извела на улицата в отчаян протест, а на фиша за работната заплата те се разписват за суми равняващи се на $4,000 годишно. Техният колега в САЩ изработва месечната им заплата за по малко от половин час. България не е Америка, но животът на всеки човек е еднакво безценен и лекуващият лекар не може да живее по-зле от полицая, от депутата, от министерския хрантутник. В Америка лекарите не са чиновници на държавна работа (с някои изключения), получаващи
милостиня от бюрократите
измислили произволно техните възнаграждения, а са едни извънредно отрудени хора, получаващи достойно възнаграждение за своя труд главно от осигурителните компании. Единствено федералната и щатска програма за осигуряване наречена съответно Медикеър и Медикайд има определени параметри на заплащане, но те са обикновено не твърде добри и въпреки усилията на мнозина системата Медикеър, вероятно ще банкрутира в близко бъдеще. Мнозина в моята специалност дори не боравят с осигуровки, а се договарят с пациентите си за сумата, която пациента лично плаща т.е. думата „заплата” даже не фигурира като понятие. Хората в Америка уважават своите лекари и техният „рейтинг” е най-високият в обществото, заедно с този на фармацевтите и донякъде съдиите. Лекарите и сестрите от Пирогов са също толкова достойни хора колкото и колегите им в САЩ, спасили са много животи и са сторили много добро. Те заслужават да живеят като „бели хора”и да заемат заслуженото си място, включващо възнаграждание съответно на тяхната квалификация, сложността на техните умения и грамадната заслуга за обществото. Това се отнася и за болшинството от другите лекари в България работещи самоотвержено и от толкова години тънещи в мизерия. Всички те
не „взимат заплата”, а дават всичко
от себе си, без да получават почти нищо в замяна. Заплата взема Р. Петков и неговите охранени търтеи-полицаи, които току-що получиха повишение до 900 лв на месец от „икономии” в министерството. Но в държавата на „социалистите”- сегашни и минали, ченгетата и куките винаги са били на върха на сладоледа, а „буржоазните отрепки – лекарите” са заемали дънната позиция. Така е било, така е и до ден днешен. Надявам се, обаче без да вярвам, че обществото ще се солидаризира със своите лекари и ще започне да разбутва тази купчина отпадъци от социализма, наречена здравеопазване, а заедно с нея и тарабите на миналото, които се сриват отвсякъде върху България. Лекарите не са Хипократори, не може да се очаква да продължават да живеят в тотална бедност, само защото вярват в принципа Primum non nocere.