Архетип
Че някой е писал подробно за нея, десетилетия преди да я срещне, не е чак толкова смайващо. Случва се. Обяснимо е.
Била е в подсъзнанието на разказвача. Като изначален, старинен, древен образ, който се предава от поколение на поколение. Психоаналитиците наричат подобни образи архетип.
Архетип е например коленичила, едва ли не прегъната одве жена с протегнати напред ръце.
Видът на такава жена предизвиква у мъжете чувство на притежание, сила, мощ, превъзходство, власт, а също и желание за обладаване.
Какво чувство предизвиква у жените, не се знае. Те не казват. Пък и никой не ги пита.
Хилядолетия никой за нищо не ги е питал. Затова те са мълчали. И още мълчат. Това мълчание също е архетип.
Образът на коленичилата жена има много повече обществена, отколкото сексуална основа.
Той е създаден във времената, когато скитническите племена се научили да сеят, да жънат, да отглеждат добитък и да водят уседнал живот. Когато започнали да имат и да трупат.
А натрупаното трябвало да бъде наследено. И наследник не би могъл да бъде филанкишията, разбира се. Не могли да бъдат наследници и дъщерите. Наследяват синовете.
Но за да бъде сигурен, че синовете са негови, бащата трябвало да бъде сигурен в майка им. В жена си тоест. Да бъде сигурен, че тя се е съешавала само с него и затова синовете са си само негови и следователно натрупаното няма да иде при някой филанкишия с чужди гени.
Точно затова людям е заповядано да не пожелават жената на ближния си. (Нито осела му, нито роба му.) А не да не пожелават мъжа на ближния си. Не защото жените имали право да го пожелават. А защото не били смятани съвсем за люди. Били възприемани наравно с осела и роба.
Имали две основни задължения. Първо – да раждат деца. За предпочитане мъжки. Второ – да работят. Наравно с осела и роба. Дори повече от тях.
Най-женската работа тогава било меленето. Жената мелела на колене, с протегнати напред ръце.
Археолозите казват, че да се работи така е много болезнено. Съдят по това, че намерените женски скелети от онези времена имат изкривени кости при палците на краката от продължителната работа. Така изкривени, че са се впивали болезнено в плътта.
Но мъжките собственици на жените не се вълнували особено от болките им. Мъжът се вълнувал от друго. Вълнувала го е гледката. Защото наблюдавайки жената, която работи по този начин, той получавал нагледно доказателство за няколко неща.
Първо, че ще има хляб в къщата си. Което означавало, че той е благополучен и успешен мъж. Защото е осигурил хляба. Той, а не тя.
“Има хляб в тая работа“ – казват българите. В смисъл, че е доста вероятно дадена работа да излезе успешна.
Затова хлябът до голяма степен също е знак. Архетип. Изначален образ. Образ с изместено значение. Пренатоварен с неприсъщ за него смисъл. Като меленето, което понякога означава и празно женско дърдорене. Не случайно.
Като гледа жената, която мели, мъжът освен това се уверява в нейната покорност и полезност. Вижда, че тя му е послушна и изпълнява съвестно задълженията си. А също, че е на негово разположение, ако му се прище да я обладава. Пък и стойката й била подходяща за целта.
Така минавали хилядолетията. Образът на жената е минал през съзнанието на милиони мъже, за да се утаи с преиначения си смисъл в подсъзнанието им. В мозъчното подкорие. Или в таламуса. Или в хипоталамуса. Или в гръбначния мозък. Или в костния мозък. Или в тъканите, мускулите, клетките, невроните и гените. Да се съхрани като електронни импулси, които се повтарят. И значението на този образ вече се предава от поколение на поколение не чрез разума, а чрез нещо друго. Нещо неопределено и неопределимо.
Както се предава само най-древното познание.
Откъс от книгата “Бетонната фея”