Забатачени избори
Доволните французи гласуват като един за промяна, без да знаят какво точно искат. Недоволните българи искат всичко, но единици знаят, че за да има промяна, трябва масово да гласуват. А от останалото нищо се роди Баташкият скандал.
Започвам с цитат на големия френски мислител и писател Пиер Данинос. В “Дневникът на майор Томпсън” през устата на героя си той между другото казва: “Французите не вярват в това, което създават и на първо място в Камарата на депутатите. Те сякаш фабрикуват депутати само за да могат по-добре да ги смъкват… Никога не бихте повярвали, че пътниците от автобуса (който минава покрай парламента, б. м.) са изпратили в Камарата хората, които седят там. Те сякаш обитават две различни планети… Властта се изплъзва от ръцете на управляващите още преди да са я взели.” Описаната картина се отнася за Франция в средата на миналия двайсти век, време, в което слаби, измислени правителства едва се задържат по няколко месеца. Но когато на французите им дошло до гуша от тъпо и нагло политиканстване, историята ги извела пред урните в подкрепа на генерал Де Гол, който впоследствие построява могъщата съвременна Франция.
Какво ни казват франсетата
Епизод от френската история.
Изпълнение на присъда с ноу хао на др. Гилотен.
Неочаквано за мнозина, 40 години по-късно, 85 процента от френските избиратели излязоха да гласуват за президент. Сигурно най-изненадани са самите те. Ситите и доволни французи искат промяна, десният и левият кандидат им я предлагат в невиждана от десетилетия битка. Във външнополитически план посланията им са близки – силна Франция в ЕС и стопляне на отношенията със САЩ. Във вътрешнополитическо отношение целите също се припокриват, различна е само тактиката, която трябва да бъде приложена. Левите искат повече държава, десните повече свободна инициатива. Основен проблем са малцинствата от предградията, които преди месеци върнаха барикадите и кошмара от Бунта на поколението през 1968. И сега, както тогава, в основата са сърдитите младоци. Пак се видя, че нещо трябва да се промени в богатата иначе държава и макар не всички да са наясно какво точно искат да постигнат, и още по-малко как, те са обединени от вярата си в силата на демократичния вот. Затова гласуват. А избраниците им, освен че предлагат на обществото здравословен като хинин дебат вместо чалга, добре знаят, че който гласува, после иска. С право!
Българският вариант
Той е доста особен. След като партиите, коалициите и отделно взетите политици направиха всичко възможно да омаловажат приемането на България в ЕС, връщането й към корените и новото й международно признание, сега същите тези самовлюбени балкански фанфарони се вайкат, че за европарламента щели да гласуват едва трийсетина на сто от народонаселението. Социолозите се надпреварват да смъкват процентите за участие надолу, партийните лидери скубят бради запред хората, но немалко от тях скрито се надяват на хубаво време и добра гъбена реколта около вота. Защото за 17 години фасадна, дирижирана от ченгета и комунисти демокрация, самите политици отвратиха българина от политиката. Логично сега сме свидетели на смехотворна ситуация – повечето агенции дават прогнози за 25–30 процентно участие, само “Медиана” на Кольо Колев привижда 40–45. Защо ли? Ами защото г-н Колев е ляв капиталист, а за БСП високият процент е предпоставка за успех. За ДПС общият брой на гласувалите е безразличен, но за НДСВ, както и за десните партии, силното участие би било пагубно. Ще речете, БСП така или иначе печели, дали другите ще вкарат по някой евродепутат, не е от голямо значение. Не е, ама е! Защото провал на НДСВ означава ново раздаване на картите в управляващата коалиция. За десните партии въпросът е сведен до оцеляването им преди местните избори. И ако на привържениците на “Атака” не им пука дали ще вкарат двама или трима в Страсбург и Брюксел, (важното е да са от семейството), то за Бойко Борисов съвсем не е така. Защото не е така и за авторите на проекта “ГЕРБ”, който трябва да замени царския експеримент. И дори ако не успее докрай, Борисов трябва да диша във врата на кандилкащата се БСП и то на конкретни бесепейски вратове, за да бъдем точни. Новите властелини на България имат нужда поне от привидна стабилност, при която червената буржоазия да управлява в сянка, а под прожекторите, за всеобща радост, да остане харизматичният генерал на народа. Той ще стигне до властта, но когато му дойде времето. Засега му е достатъчно да си направи стъпалцето.
И на този без друго бая оплескан пейзаж изведнъж от нищото се поражда скандал, който, обзалагам се, ще затъмни всякакви смислени дебати около вота.
Така стигнахме до забатачването
Президент, премиер, депутати – всички са настръхнали и заклеймяват поредния враг, посегнал на велик в трагичността си момент от българската история. Така и трябва да бъде – кръвта на дедите и родовата памет са свети за всяка уважаваща себе си нация. И французите не падат по-долу в това отношение, даже Андрей Пантев ни ги сочи за пример, ако не става дума за футбол. Но моите въпроси, макар класически, са по-различни. Първият е, защо скандалът за Батак избухна точно сега? Вторият – кой има изгода от него? С риск за пореден път да бъда обявен за еретик съм склонен да подозирам, че той е провокиран, веднъж, за да измести реалната обществена дискусия, съпровождаща двата избора, които ни предстоят през годината, и втори път, за да бетонира адептите на ДПС от едната страна и българските националисти, от друга. Така енергията в скачените политически съдове ще бъде по-лесно насочвана и калкулирана. Българските турци отново ще се почувстват заплашени и един Доган пак ще бди над тях като соколица. “Атака” ще посочи друговереца - враг с българска лична карта, а войводите и ГЕРБ ще рекат “И ний сме насреща”… За кой ли път някои тихо ще си изплетат кошниците, докато други ще продължават да се чудят, как в края на май сал Божидар Димитров си спомня пушилката. До есенните избори – време бол. За тях ще разровят костите на Самуила, а социолозите ще отчетат влиянието на гръцката средновековна археология върху изборите за столичен кмет.
Ей такива съмнения са ме налегнали пролетно.