Лакмусът на изборите
Евроизборите са лакмус, който индикира моментното състояние на политическите сили. Евроизборите са филтър, който отсява техните представители в парламента на Европа. Но евроизборите са преди всичко тест за политическата система и общественото здраве.
Безспорно крайните резултати от вота са най-важният показател, по който можем да съдим за всичко изброено по-горе. Но също от първостепенна важност е анализът на съпътстващите процеси. Какво, кога, как и защо се случи преди деня за гласуване? Какво може да се очаква като следствие? Позволявам си да маркирам само две случки, които, струва ми се, ще оказват влияние върху политиката на управляващата коалиция през следващите месеци.
Предизвестеният гаф
Така би могъл да се определи провалът на БСП при опита да бъде гласувана на второ четене ратификацията на тристранния договор между България, Русия и Гърция за нефтопровода Бургас – Александруполис. Опозицията беше силно мотивирана да го отхвърли и аргументите й бяха железни. Защитата на социалистите беше вяла, безлична и, най-лошото – слабо аргументирана. Левите оратори се държаха направо левашки. Но най-важното беше друго – НДСВ и ДПС, които трябваше да защитят проекта като участници в управлението, оставиха БСП да се пържи в собствен сос и това беше забелязано и отчетено от председателя на НС Георги Пирински. Формалното присъствие на по един – двама представители на царистите и доганистите при гласуванията явно не беше очакван ход от левицата, защото ако беше, самото внасяне на документа в пленарната зала би било проява на неформална глупост. Разбира се, има и друга, но малко вероятна версия – в самата БСП да има съпротива срещу ратификацията и като оправдание пред неприкрития руски натиск да се използва съпротивата на коалиционните партньори. Хипотезата ще се изясни още на първите заседания на парламента след празниците. Засега гафът си остава гаф.
Непредизвестеният скандал
Че от историите около “Топлофикация” и сметките на Вальо Топлото ще изскочи заек, беше ясно. Но надали месец преди изборите някой е предполагал, че предстои скандал, който здраво ще раздруса върховете на БСП и държавата. Сблъсъкът между шефа на националното следствие Ангел Александров и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров излезе от стандартните за прехода граници и е в състояние да свали тройната коалиция от властта. По един или друг начин в него се оказват замесени и трите управляващи партии. ДПС – чрез Александров, БСП – чрез Овчаров, и НДСВ – макар на по-ниско равнище – чрез депутати и зам.-министри. Ясно е едно – скандалът не можеше да бъде провокиран и осъществен непосредствено преди евроизборите без участието на политици от най-високите етажи на властта. Сега той плува в общественото пространство като връх на корупционен айсберг, но трудно може да се съди каква е дълбочината на замислената под повърхността схема. Има сериозни индикации, че борбата за надмощие между могъщите кланове в БСП е навлязла в нова фаза и по същество тя разчупва границите на националното политическо пространство. Казано направо – конфликтната точка е преплитането на политически и икономически интереси и мястото на България в триъгълника Русия – ЕС – САЩ. Провокацията дойде от серията договори, които Румен Овчаров сключи “на тъмно” с Русия, незнайно с чие висше съгласие, които му дадоха нова власт и нарушиха съществуващия доскоро баланс. Ясно е, че президентът Първанов не одобрява и ревнува монополизирането на връзките с Москва от кръга около Овчаров; очевадно е, че други кръгове принципно се противопоставят на толкова тясното обвързване с Кремъл и търсят подкрепа от Брюксел и Вашингтон. Страхувам се, че премиерът Станишев в момента няма нито потенциала, нито подкрепата, най-малко възможността да тушира или да намери изход от конфликта. Единственият му шанс е рамото на президента Първанов. Не вярвам да го получи.
Първанов заигра соло
Излишно е да се повтаря, че по време на първия си мандат всеки президент работи така, че да спечели втори, а по време на втория работи, за да осъществи идеите си и да остане в историята. Първанов не излиза от матрицата и затова интерес буди преди всичко начинът, по който той се опитва да осъществи амбициите си. На фона на безличните му първи пет години на “Дондуков” 2, сега той проявява впечатляваща активност, която на моменти граничи с провокативност. Образно казано, той се движи по ръба на конституционните си правомощия, а с безпардонното си поведение демонстрира силово кой командва парада. На практика сега президентът осребрява негативите, които натрупа като акушер на безпринципната коалиция. Ако търсите връзка между двата скандала, с които започнах, то тя вероятно ще се окаже Георги Първанов и свързаните с него бизнес и политически среди. Ако говорим за бизнес, близките отношения на Първанов с емблематични живи и мъртви бизнесмени отдавна не са тайна. Покойният Емил Кюлев му беше съветник, Георги Гергов му е постоянен сътрапезник, публична тайна са отношенията му с Людмил Стойков, Николай Гигов, Васил Божков и др. За част от тях излязоха данни, че са участвали във финансирането на кампаниите му и не само тях. Нов щрих е “изпусната” реплика на царската депутатка Ваня Цветкова, която изрази почудата си, че президентът не е уважил погребението на убития футболен и бизнесбос Александър Тасев, с когото били близки приятели…
За политическите връзки на президента на държавно и общинско равнище е излишно да говорим, макар че точно от там се очаква в бъдеще да има най-много главоболия. Защото бизнесинтересите у нас се проявяват и, което е по-важно, се осъществяват главно чрез кметове, депутати и други висши политици.
Краткосрочна прогноза
Първанов засега мълчи за скандалите, въпреки че е общият им знаменател, но демонстрира силата си с на пръв поглед странични действия. Като пример – поредното безумно раздаване на ордени на пряко свързани с БСП представители на културата по повод 24 май, както и с честванията на 60-ата годишнина от създаването на Първо главно управление на Държавна сигурност, които минават едва ли не под негов патронаж. Това е поведението на човек, който не търси допълнителна подкрепа, а демонстрира власт и налага волята си. В него е и ключът за решаване на двата скандала. Пресечната точка между тях е Румен Овчаров. “Ключът” са главният прокурор Борис Велчев и министърът на вътрешните работи Румен Петков. Ключалката е парламентарното мнозинство. На опозицията е поверена отговорната роля на парламентарен миманс, а премиерът е зрител и гледа от ложата. Очаква се докладът на държавния пожарникар.