Достойните хора от ДС
Шест от кандидатите за евродепутати се оказаха ченгета.
Така е поне според комисията за досиетата, проверила 144 кандидатури. Никога няма да узнаем това ли са всичките. Комисията също: тя работи на базата на материалите, предоставени й от сегашните служби за сигурност, изградени върху основата на някогашните главни управления на ДС. Сиреч разкриването на ченгетата е дело на самите ченгета. Точно както спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.
По-интересно е друго: начинът, по който партиите реагираха на факта, че крачим към Европа редом с ДС. Единствено ССД се възползва от шанса да смени своя кандидат Георги Белчев. БСП и ДПС гордо отказаха. Според Сергей Станишев столетницата била наясно с миналото на всичките си кандидати. Двамината ДС-труженици сред тях – Евгени Кирилов и Боян Чуков – бяха характеризирани от соцлидера с думите: „Те са достойни хора, с личен авторитет”.
Разбира се, че с личен авторитет: те не са някакви си простосмъртни агенти, а кадрови офицери от ДС. Евгений Кирилов, който е и на избираемо място, е проучван за сътрудничество още като студент през 1966, вербован през 1978 и останал в Първо главно управление на ДС (ПГУ) до 1985 – където завършва кариерата си като щатен сътрудник, като директор на „Културен отдел” и таен представител на ДС в международния комитет на Юнеско. Боян Чуков пък е прекарал в ПГУ повече от 20 години – от 1980 до 1991 – и се е издигнал до зам. началник на отдел. Тъй че не би трябвало да се съмняваме в ДС-авторитета и на двамата.
Може би социалистите си представят дележа на ДС-контингента така: за другите партии всякакви агентурни плебеи и доносници, а за нас, елита – господа офицерите, оперативните работници. Не без основание между впрочем, тъй като според устройствените правилници на ДС вербуването на членове на БКП за агенти е било разрешено „само при доказана необходимост” и със съответното разрешение от високо партийно равнище. Другарите просто са си донасяли не по силата на агентурна обвързаност, а по силата на задължаващия ги да проявяват „бдителност” партиен устав. Затова пък щатен ДС офицер не се е ставало току-така – и силно подозирам, че партийните ДС-организации по месторабота са се радвали на стопроцентова масовост.
Но те са „достойни хора” – твърди Станишев. Думата му би трябвало да тежи, все пак освен партиен лидер е и премиер на България. Достойни хора ли са офицерите от ДС? Достойнство ли е да принадлежиш към структури, които са тероризирали цял един народ, които са извършвали политически убийства, които са изграждали канали за трафик на оръжие и наркотици, които са обучавали терористи от ранга на от Червените бригади, за да се борят с мръсната империалистическа Европа, чиито депутати искат да бъдат сега?
Очевидно да. Вероятно това е и крайната цел на предългата сага с досиетата, това е и причината да останем последната страна от бившия източен блок, запазила цели седемнадесет години в тайна архивите на своите тоталитарни секретни служби. Техните служители наистина трябва да бъдат почитани от управляващите сега: те направиха каквото можеха, за до осигурят запазването на властта им, предаването й от ръцете на бащите в ръцете на децата, преминаването й от политическа на икономическа основа. Градиха икономически групировки, създаваха организирана престъпност, учредяваха и фалираха банки, въртяха изнесените от България пари, надзираваха контрабандни канали, държаха под контрол прокурори и медии. Това, което трябваше да им осигури легалната, открита форма на властта, битуваща под формата на БСП, бе политическа сигурност и забрава. Забрава за това какво е била Държавна сигурност, за да може нейните труженици да се радват на успешна нова кариера (примерно като евродепутати) или на спокойна старост.
Затова дебатът за досиетата бе извънмерно протакан и опошлен: за да писне на всички. Затова се изприказваха толкова приказки за различните категории ченгета – и за митичното Първо главно, което защитавало националните интереси. За да могат днес хора като Лютви – с досие, дебело две педи, пълно с разписки за платени срещу доноси суми, с 26-годишен стаж като агент, приключил чак през 1991, вече в битността му на създател на ДПС и депутат, да може да се измъква „без коментар” и да продължава да си седи в евролистата. За да могат днес признателни синковци като Станишев да наричат ченгетата „достойни хора”. И за да тръгнем към Европа по специфично български начин: със дирника на Азис и хора с двойни имена.