Кремъл си намери вътрешен враг
Коментарите на либералните политици и публицисти след опита за разгонване на "Марша на несъгласните" се свеждат основно към това, че властта постъпва глупаво, овладяна от страх, и вреди сама на себе си. Разбира се, приятно е да смяташ противника си за глупак, но като го подценяваш, рискуваш да загубиш.
Очевидно неадекватното използване на сила срещу участниците в маршовете в Москва, Петербург и Нижни Новгород съвсем не е така безсмислено, както това може да изглежда на пръв поглед. Въпросът е какъв смисъл вижда в тези действия опозицията, и какъв - властта.
Опозицията се основава на убеждението, че гражданските свободи и човешки права са неизкоренимо достояние на руските граждани и ако тези права и свободи са застрашени, те трябва да бъдат защитавани с всички достъпни конституционни средства. В основата на тези убеждения лежи дълбоката увереност, че демокрацията е оптималният вариант на държавно устройство. От тази гледна точка забраната на уличните шествия и милиционерският произвол наистина изглеждат най-малкото глупаво.
Проблемът обаче е в това, че властта изхожда от съвсем други съображения. Демократичните ценности не са приоритет за нея. Дори няма смисъл да коментираме този общоизвестен факт. Целта на тази власт е да опази себе си и нищо повече. И от тази гледна точка действията на властта са обосновани и съвсем не са глупави. Нещо повече, те са традиционни.
Страхът от загубата на властта тласка управляващия елит към максимално ограничаване на политическата конкуренция, което вече доведе до профаниране на изборите, до закриване на много политически партии, до жесток контрол над бизнеса и пресата. За властта това е единственият вариант да се опази и тя е напълно последователна като смазва стъпка по стъпка демократичните институции и гражданските свободи. Това не е глупост или грешка, това е алгоритъмът на тяхното действие, продиктуван от ясно набелязаната цел.
Като няма абсолютна власт, Кремъл се нуждае от циментираща обществото идеология. Нужна е национална идея, в името на която да оправдае лишаването на гражданите от техните конституционни свободи. И такава национална идея има – общият за страната враг, който ни заплашва отвън и отвътре.
С външния враг всичко е наред – САЩ с тяхната противоракетна отбрана в Източна Европа и обидния доклад на Държавния департамент за правата на човека в Русия; бившите другари от Варшавския договор, преминали при първа възможност под крилото на НАТО; съседните републики, унижаващи Русия със своята самостоятелност, въпреки икономическата си и военна немощ.
С вътрешния враг е по-сложно. Комунистите са минало, тази карта беше разиграна при Елцин. Чеченският сепаратизъм след многогодишната изтребителна война вече не става за ролята на национален враг. Международният тероризъм, свил гнездо в Русия, е привлекателна идея, но не твърде убедителна. Борбата с "кафявата чума", за която толкова много се говореше преди половин година, беше отчасти присвоена от либералната опозиция и правозащитниците, които откриха, че зад профашистките организации често стои самата власт, благосклонна към тях и на улицата, и в съда.
На фона на тази печална оскъдица в сферата на вътрешните врагове Кремъл не можеше да подмине "Другата Русия", без да я мобилизира за вакантната длъжност. Разбира се, истинският политически противник е много по-опасен от изфабрикувания, но момчетата в Кремъл могат да си позволят риска. Няма да е много трудно политическите противници да бъдат представени като врагове на Русия, особено като се има предвид изобилието от умели пропагандисти в централните телевизионни канали. Парите от чужбина, връзките с избягали предатели на родината, нереализираните амбиции, тщеславието и личните пороци – средствата не са нови, но са изпитани в бой с враговете на съветската власт.
Така Кремъл вече има пълен комплект – вътрешен и външен враг. С този боекомплект може да върви и към изборите, и към промяна в конституцията.
Това е обяснението за изобилието на милиция и войници в Москва на 14 април. Разрешеният от властите марш би преминал мирно и без последствия, но на Кремъл е нужен враг, срещу когото да извади 9 хиляди законоопазващи щика. И ако демонстрантите не искат да се бият, тогава колко са опасни за Русия ще покажат спецчастите ОМОН, накипрени пред телевизионните камери в нови униформи, шлемове и гумени палки в ръце.
Преведе Борислав Скочев