И ако си отговорим?
За какво ни е Цар, като си имаме Симеон? За какво ни е Президент, като си имаме Гоце? За какво ни е премиер, като си имаме Сергейчо? За какво му е на стадото лидер, когато си има за водач Бате Бойко? За какво ни е История, като си имаме леви историци? За какво ни е социология, пък и политология, като си имаме понякога Стойчеви, понякога Райчеви, понякога Янови – като близнета са? За какво са ни истински журналисти, като си имаме Тошо Тошев, че и Джамджиева, че и Велева, че и още стотици журналистонаподобаващи? Защо ни е Религия, като си нямаме Храм? Защо ни е Държава, като я има Русия? Защо ни е правителство, като си имаме Овчаров, Петков и Масларова? Защо ни е министър на културата, като си нямаме култура?Защо ни е завод за пакетиране на боклук, след като съвсем скоро боклукът ще пакетира около 111,000 квадратни километра бетонирана територия? И защо ни е завод за пакетиране на боклук, като си имаме завод, огромен завод, с яки бетонни стени – обаче за пакетиране на мозъци? Защо ни е национална независимост, ако сме готови тутакси да я продадем срещу комисиона я на Русия, я на Турция, я на друга отделно взета страна? За какво са ни интелектуалци, като си имаме Ст.Тц.Тц.Тцанев? Защо въобще ни е интелект, като си имаме Биг Брадър? Защо така ревниво пазим животеца си, а го живеем все едно че е чужд? Защо раждаме деца, които след това оставяме в ръцете на чалгата, есемесите и брадърите? Защо остаряваме, като знаем какво ни чака? Защо да се самоубиваме, като си имаме здравна и пенсионно-осигурителна система, които ще свършат работата много по-качествено, макар и не толкова бързо? Защо петте медицински сестри в либийския затвор не са сами, а пет милиона българи в българските земи са абсолютно сами като в либийски затвор? Защо обявяваме гордо, че сме свободни и независими хора, след което сами заключваме отвътре решетката на собствената си килия и с мазохистична радост връчваме ключа от нея на бивши и настоящи рецидивисти, някога комунисти, сега – социалисти, но винаги чекисти? Защо от една страна уж всички бяха маскари, от друга – само бившите червени не са? Защо ни е парламент, като си имаме Черепа? Той пък си има златен венец и ако си го сложи на главата, което вероятно прави твърде често, може да направи и коня си депутат. Един друг Череп вече го е правил…
Защо да мислим, ако не виждаме смисъл в това усилие? И за какво ни е някакъв гол смисъл, ако няма някаква далаверка в цялата работа? Ако общочовешкият смисъл е в общочовешката далавера, то тогава самият смисъл няма смисъл. Кой вече се интересува от общочовешкия смисъл, ако няма лична далаверка в него? И ако преценим съвремените ни управленци през призмата на личната им далаверка, дали няма да си отговорим на всичките тези въпроси?
И каква ще ни е далаверката, ако си отговорим?