о

Още.инфо

Анти&Про: Детонация 7

online от 11-03-2003

Здравко Попов

 

Чичото от Аризона

 

Откъде се обади жена ми, не зная. “Бягай бърже, казва, да прибереш от моргата трупа на чичо, защото онези там заплашват с глоби...”

И затваря, пести импулси, както сме се разбрали.

Аз не познавам неин чичо. Но все пак отивам в моргата.

Търся, оглеждам там, додето ги изнервих.

- Много подбирате – викат ми, - вземете си един труп и пътувайте! Вазов хубаво е казал: “Грабвайте телата!” Не е казал “Моля, изберете си покойник.”

Натоварвам едно лице, сравнително сходно по черти със Севда, жена ми, тоест с типичния за рода им пасторално-лалугерски израз, и го откарвам вкъщи.

Няма и десет минути, звъни се. Полиция. Двама – цивилен и униформен.

- Той ще е – казват, щом поглеждат трупа.

А на мене – хоп, белезниците. Тоя в чаршафа бил обявен за общонационално издирване.

- Добре – викам, - издирих ви го, дайте ми наградата.

- Я не се прави на Лоренцо Ламас! – кресват ми. – Награда му се прищяла. А не ти ли се ще от една до три години на топло за укриване на криминално проявен тип?

- Нищо не укривам, намирате го насред хола!

- Всъщност издирваме някакъв мамут към 140 кила – пришепва униформеният на другия. – Този тук има-няма 50... Освен това майорът каза да издирим жив човек, не труп.

- И на мене ми мина такава мисъл – кимва другият. – Как така труп ще се проявява... Пък ако е толкова проявен, да си го издирва Интерпол.

- Да го издирва Интернет, ако ще.

- Ако ще и Коминтернът да го издирва.

Двамата полицаи бежешком опразниха жилището ми.

- Белезниците! – ревнах подире им.

- Чакай, ще опитам с фибата – излезе изпод масата с покойния Севда, жена ми.

- Ти! – изпищях като безумец. – Сещаш ли се какво направи с твоя пачи ум? Кой ще го погребва сега тоя...

- Не зная, главата ми е пламнала! Отвсякъде отказват.

- Къде отвсякъде? Обади ли се в общината?

- Естествено! Обясниха ми, че “община” произлиза от “общество”, а под “общество” се разбират живите. Покойникът не бил част от обществото, затова те нямали грижа.

- Моля? Ако се обади Майкъл Дъглас да погребат негов чичо тук, ще имат грижа, нали? Кмет, патриарх, та и две хорови капели ще докарат, за да го опеят и заровят!

- Защо две капели...

- Защото е Майкъл Дъглас и трябва да го оръсят барем половин милион! Ако ти им дадеш половин милион, и за тебе ще струпат от кол и въже певци песни да ти пеят, та и речи да дръпнат: как градът изгубил най-крупния си писател...

- Половин милион, така ли? А ние колко имаме?

- Колкото да погребем котката!

- Добре, нека другите се пъчат като крупни писатели. А сега си напъни мозъка, починал е твой чичо, все пак.

- Чакай, Жужа е в Китайското посолство. Ще му дръпнем очите и ще кажем, че е китаец, те да му берат гайлето.

- Те? Ще докарат още един чичо китаец, пренаселени са... Ей! Знаеш ли кои държат много на покойниците си? Американците. Слушай. Тоя, значи, е избягал от Ал Каида, бил е пленник там. Написваме, значи, предсмъртно писмо от негово име: “Ай ем америкън парашутист. Ай уил дай. Плийз...” Как е “погребете ме”?

- На какъв език?

- Богове! Аз за глухоняма камила да бях се оженил, пак щеше да знае какъв език говорят американците!

- Стоп! Ами че той, чичо, беше американец! Точно така, избяга през седемдесет и седма, май в Аризона! Казват, че натрупал доста нещо там... Чичо! – хвърли се връз покойника Севда, жена ми.

- Този път ще го духаш, чичо почина при мен, не при тебе! – мощно навлезе в хола Дочка, сестрата на Севда. – Половин година го гледам като алтава, хеле в завещанието всичко е за мене – размаха документа влязлата. – А вие изнесете покойника, не стойте като суяци – настави на двамата мутрести типове зад себе си балдъзата.

- Ти ще го духаш, това не е чичо! – просъска Севда, когато онези бяха вече по стълбището.

- Бъди спокойна, всичко е точно – отвърна с идентичен съсък другата отдолу. – Нали все пак това тук е покойник? Е, моят чичо също е починал. Някой да го е грижа, кой кого ще погребва?...#

, което идва след него.#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо