|
Приемането на първо четене от Народното събрание на текст от
закона за мерките срещу прането на пари, според който адвокатите
са длъжни да донасят на финансовото разузнаване за съмнителни
клиенти при сделки за над 30 хил. лева, предизивика справедливи
критики и възмущение не само от адвокатското съсловие, но и от
голяма част от правоспособните юристи. За пореден път една
необмислена закнодателна инициатива предизивиква обществото в
дебат, който няма за цел да усъвършенства правната уредба, а да
поправя недомисилиците, които са сътворили вносителите на този
злополучен законопроект.
За
тези хора следва да се припомни, че адвокатската дейност е
конституционно регламентирана. Съгласно разпоредбата на чл.134 от
Конст. на РБ “адвокатурата е свободна, независима и
самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица
при защитата на техните права и законни интереси”. Функцията на
адвоката е да съветва клиентите така, че те да избегнат
нарушаването на закона чрез правилно упражняване на правата си.
Независимостта на адвоката служи на обществения интерес, защото
запазването на тайните на клиента прави хората по- склонни да
търсят правна помощ и така обръщат внимание на законовите си
задължения.
Този
законопрект доказва за пореден път, че дори във високите етажи на
властта съществува нихилистично отношение към адвокатската
професия и пренебрежение към нейната обществена значимост.
Задължаването на адвоката да доносничи на държавен орган не само
няма да намали съмнителните сделки, но дори когато хората желаят
да ги избягнат не би имало към кого да се обърнат за помощ и
съвет. По този начин се цели зависимост на адвоката от държавната
власт за правото си да практикува, което е не само
противоконституционно, но и обезсмисля самата адвокатска дейност.
В тази връзка искам да припомня, че съществуват етични правила или
правила за професионално поведение в адвокатската професия, които
държавата следва да подкрепя и да поощрява тяхното спазване.
Моралът в политиката, за който управляващите толкова обичат да
говорят, започва не със законодателно ограничаване независимостта
на адвоката, а с утвърждаване на неговия обществен престиж.
# |