|
От година и половина
насам българският политически живот е много пъстър и интересен.
Всеки ден се случва нещо ново, всеки дава различна интерпретация
на събитията. Струва ми се, че всички събития, хора и действия ги
свързва нещо общо и това е страшната дума неадекватност.
Защото именно тази неадекватност е белязала нашия обществен живот
след изборите през юни 2001 г.
От няколко месеца
Главната касационна прокуратура е обвинявана в корупция,
обслужване на икономически интереси, опити за политически шантаж,
дори прикриване на престъпления. Когато обществото, което и без
това няма много вяра на съдебната система, очакваше отговори от
Главния прокурор, се появиха негови заместници и започнаха да ни
обясняват, че обвиненията идвали от хора, които не искали силна и
работеща прокуратура. И нито един сериозен отговор на поставените
тежки въпроси. През това време Никола Филчев бягаше от
журналистите като дявол от тамян. Дори след убийството на
прокурора Николай Колев не се появи да каже няколко думи.
Въпреки пространното
интервю на Главния прокурор в предаването “Всяка неделя”, пак не
чухме отговори на наболели въпроси за прокуратурата. Вместо това
разбрахме, че “подземният свят” не бил казал нито една лоша дума
за Филчев (?!). И това от устата на главния обвинител, човекът,
който трябва да преследва престъпниците. Да не говорим за
обещанието му да говори чак на 6 април.
Като става дума за
неадекватност, не може да подминем един друг шампион в тази област
– Н.В. премиера. Неговите думи и действия са толкова неадекватни,
че Симеон изглежда като човек, попаднал сред нас от някакво друго
измерение, или казано на нашенски “паднал от Марс”. Ето само един
пример. Запитан за мотивите за уволнението на двамата
зам.-министри на отбраната по “случая Терем”, премиерът отговори:
“Най-важното е да се запази достойнството на хората.” Хората,
които може би са отговорни за скандала. По-нататък Симеон щял да
каже повече за мотивите.
Министърът на
културата написа увертюра с фанфари за НАТО. За беда творбата беше
освиркана при представянето. Нещо повече, музиканти обявиха
въпросното произведение за плагиатство. Навремето и Салиери е
обвиняван, че е откраднал музика от Моцарт. Сега обвиняват
Абрашев, че е взаимствал от Чайковски и Шостакович. Общото между
Салиери и министъра е, че и двамата са придворни композитори. На
обвиненията обаче Абрашев отговаря, че освиркванията са опит за
дестабилизиране на културното ведомство, а оттам и на цялото
правителство.
В подобен ред
на мисли не може да не изплува и Николай Василев. Министърът с
поведение на пионер-отличник най-после реши проблемите на
приватизацията. Отговорът се роди на бял свят под формата на нов
закон. Защото досега някакви тъмни сили от средите на опозицията и
съда проваляха всички опити на Ники да си върши работата. Обаче
отсега нататък йок, no passaran.
Сега вече никой и нищо няма да спре България към незабавното и
несимволично благоденствие. Нищо, че приетият закон вероятно ще
бъде върнат от Конституционния съд. Дерзайте, г-н Василев, вие сте
достоен наследник на Румен Гечев.
Не може да не
споменем и неадекватните действия на двете най-големи политически
централи у нас – БСП и СДС. От лятото на 2001 г. столетничката
води двойнствена политика. Социалистите са хем опозиция, хем са на
власт. Техните министри ту излизат от кабинета, ту остават (накрая
единият излезе, а другият остана), ту е за НАТО и ЕС, ту гледа към
Москва. Стигна се до конфузното противоречие вътре в партията по
въпроса за войната в Ирак и българското участие в нея. Подобно
неадекватно поведение се обяснява с факта, че в нея едновременно
членуват социалисти, социалдемократи и комунисти.
Учудваща е
пасивността и апатията у СДС. Прекалено меката позиция на
ръководството по редица теми и проблеми на страната е направо
неадекватна, и то при наличието на огромен брой груби грешки и
откровени гафове на управляващите. Дълго време “сините” обясняваха
своята позиция с нежеланието да се дестабилизира страната преди
средата в Прага. Срещата отдавна мина, но активизация на “Раковски
134” няма. Точно заради липса на действия се оттегли и Едвин
Сугарев. Нека лидерите на СДС знаят, че без активност и
агресивност няма да има възраждане на партията. Една загуба на
изборите наесен едва ли ще може да бъде изкупена с оставки. Още
повече, че тя вероятно ще бъде фатална за СДС.
Ако продължим, бихме
могли да направим дълъг списък, включващ министри, депутати,
чиновници, магистрати политически лидери. Защото абсурдите и
неадекватността по нашите земи нямат край и затова не е чудно,
че България тъпче на едно място. |