|
След 125 години от
Освобождението на България от турско робство е редно да се
погледне трезво на това, което преживя нашият народ. Има факти и
обстоятелства, които трябва да бъдат достояния на всички.
На подменената плоча
на Храма “Св. Александър Невски” в София е написано, че руските
войски са дали 200 хиляди души убити в сраженията с турците за
освобождение на България. Това фалшифицирано число е десет пъти
повече от истинското. Според руския специалист Степан Кощурко,
ръководител на Международния обществен център “Подвиг” в Москва
загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската
бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си
войници и офицери. Тези данни са публикувани във в. “Дума”, бр.
239 от октомври 1996 г., раздел “Общество”. Според поставената
плоча на Шипченския манастир убити са 18 200 руски воини във
войната.
През 1944 г. СССР ни
обяви война, за да ни принуди да се бием срещу неговите врагове.
Дадохме 35 000 убити български воини. Това е без ранените. То
представлява два пъти повече жертви от дадените от Русия за
освобождението през 1887 г.
Според фалшивата
плоча Храма “Св. Ал. Невски” излиза, че цялата руска армия, която
е броила 194 000 души е била унищожена във войната.
За свободата си
българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското
въстание от 1876 и битките на българското опълчение даде общо 60
000 убити. Българските опълченци дадоха почти половината от
руските убити воини. А това опълчение бе решаващо за изхода на
войната.
Турция е изгубила
войната заради геройската съпротива на българските опълченци на
Шипка. Това го твърди видният турски историк Зия Гьоказия Гьокали:
“На Шипченския проход турските войски бяха предадени от българите
и поради това се предадоха впоследствие...” Това го пише в книгата
си “Три неща, които трябва да направим сами” (1976 г.).
Но нашият народ даде
не само кръвта си за своята свобода. Той бе заставен да заплати на
Русия и разходите от войната с Турция, и то в злато. Това ясно е
посочено в Конвенцията за изплащане разноските на тази война. В
Конвенцията, публикувана в Държавен вестник, бр. 2 от 10 януари
1884 г. четем дословно в чл. 1: “Княжеското българско правителство
признава да дължи разходите по окупацията на императорските
войски, съгласно определенията на Берлинския договор сумата десет
милиона шестстотин осемнадесет хиляди двеста петдесет книжни рубли
и четиридесет и три копейки. Под разходи на “окупацията” се
разбира поддръжката на войната (боеприпаси, продоволствие, заплати
на офицерския корпус за периода от началото на Руско-Турската
война на 1877 г. до 1884 г.).
Тази сума по онова
време по направена справка в БНБ се е равнявала на 32 тона злато
(чл. 3 от Конвенцията) в левове или франкове, съгласно курса на
деня. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на
12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население
и територия, тази сума е изплатена напълно.
Освен кръв и този
път дадохме пак злато. За 5 месеца след 9 септември 1944 г. до 1
февруари 1945 г. от страната ни бе изнесено от окупационните
болшевишки войски българско имущество в пари, материали и храни за
12 559 287 000 лв. Това прави около 148 милиона щатски долара и
над два пъти повече от репарациите на България по Парижкия мирен
договор от февруари 1947 г., които по същия договор бяха 70
милиона долара. Вторият човек след Георги Димитров – Трайчо
Костов, знаеше добре какво ставаше и бе потресен от ограбването на
страната ни. Реагира и плати с живота си за това.
Заплатихме и за
двете си “освобождения” с реки от кърви, тонове злато и милиони
долари. Това трябва да се знае от всеки един българин. |