о

Още.инфо

Анти&Про: Детонация 7

online от 11-03-2003

Димитър Кръстев

 

Не купувайте, сър!

 

Безумна тайна ще остане за онези, които смятат, че имат осенението да осмислят пребиваването на Симеон Сакскобургготски на наша земя. Както и защо този Янус – ту клоун, ту мракобес, ни възглави. Безумието на тази тайна идва от факта, че след толкова десетилетия на безпаметен комунизъм, никой от нас не страдаше от носталгия по царизма. Това бе аксиома! Но още по-мистична аксиома обаче бе носталгията ни по месия. Мистична, защото и най-заклетите в душите си антикомунисти, и то по времето на комунизма, бяхме неизлечимо болни от живковизъм. Трагичен, фатален, а сигурно и неизлечим като болестен синдром парадокс. Антикомунисти до дъното на душите си, но... живковисти. Искахме водач. Незаменим. Антикомунизъм, но болестно съчетан с катастрофичното желание за охолството да си под “скиптъра” на незаменимия, на вечния спасител от лабиринтите на демокрацията – ето това беше френетичната лудост, която ни доведе до Симеон. Болни бяхме от изстъпленията на комунизма, но още по-болни бяхме от желанието за промени, съчетано с патологията на страха от тях. Две болести, неописани в никоя медицинска енциклопедия, ни доведоха от омразата ни към живковизма до истерията по Симеон. Две болести!

Биполярни, взаимоизключващи се!

В зависимост от годината на издаването им, речниците определят мистиката или като вяра в тайнственото, или като откровение в нещо “свръх”, или като “загадъчна непонятност”. Още по-сложни са измеренията на мистичността в “учението” на рицарите розенкройцери например.  Но явно няма да се намери нито медицински справочник, нито политически речник, нито дори розенкройцерски философски трактат, в които да се даде отговор на въпроса кое доведе до контемпоралната политическа мистичност на днешния ни ден, в който живковизъм и симеоновизъм не са нито биполярни, нито загадъчно непонятни, а тъждествени.

Колкото и егоцентрично и егоистично да е егото ни – днешното двуболестно кобургготско състояние на България си струва едно, макар и доста разрушително за духа ни, но крайно необходимо писмовно усилие, в което ключовата дума е лъжа.

Вчера – наглата, комунистическата!

Днес – псевдорозенкройцерската, сиреч лъжерицарската!

Наистина – две болести!

Княжество, царство, народна република, парламентарна република, царска република, републиканско царство,  антипарламентарна, псевдопрезидентска, дерегламентирана министър-председателска държавност... Днес, на 5 март 2003, и Хобсбаум, и Попър, и Кисинджър, и Тачър не биха били в състояние да дадат определение за България. Защото в същността си тези учени и политици са били реалисти. А у нас кобургската лъжа измести дори и мистиката.

В един виц се разказва следната поучителна история. Богат американец решава да си купи замък в Шотландия. Обикаля, обикаля и накрая си избира най-красивия и най-скъпия. Среща се с майордома и казва: “Ще го купя, само че имам едно условие – в замъка да няма духове и привидения.” На което майордомът спокойно отговаря: “Не се безпокойте, сър, от близо 600 години – откакто съм тук, не съм срещал такива.”

Много преди Фердинанд да се самовъзцари в България, ние сме тачили и Тангра, и Христа, и кукерите, и бразаите, и какво ли още не. Но призраци и духове, не! Не защото сме си нямали замъци. Ето, и сега си имаме “Врана”. Но чак пък толкова мистика, и то не за 600 години, а за по-малко от 600 дни - хайде стига!

Както и розенкройцерите, Симеон очевидно вярва в тъй наречените “вечни хора”. Тайната доктрина на розенкройцерите е обширна теософска система, силно повлияна от християнския езотеризъм, от окултизма, от еврейската кабала, от неоплатонизма и е сложен синтез на всички повече или по-малко тайни традиции на средновековието. Рицарите розенкройцери учат, че всички същества са само различни развития на единственото Същество, проявяващи се на различни нива и обречени да се върнат в първородното Единство. Носели са посланието, че само те могат да задвижат “Универсалната реформа”, религиозна и социална. Най-мистичният връх на тази крайно синкретична схоластика е, че “Озарените от божественото откровение” ще се върнат в своята родина – тайнственият изток...

Както е известно, тъкмо той, Симеон, НЦВ, министър-председателят на четвъртото българско царство, е убеден, че ще задвижи “Универсалната реформа”, религиозна и социална, и обеща това да стори за 800 дни. Както става вече все по-известно, той е “Озареният от божественото откровение”, завърнал се в родината си – тайнствения изток.  А както пък напоследък става още по-известно, индикациите за това, че Симеон е Завърналият се, май значително ще надхвърлят числото 800.

В официалната брошура, издадена в Иран на 2 февруари 2003 г. по случай посещението на българска парламентарна делегация в Техеран, е написано, че тя е издадена от Royal Embassy of Bulgaria – посолството на Царство България.

Само за 30 секунди този лъжерозенкройцер се самоизлъга излъга само 3 пъти в едно само 30-минутно предаване в новините на bTV. На въпрос бил ли е в Швейцария на частно посещение, “озареният” отговори: “Това е личен въпрос.” След минута го попитаха: “Защо бяхте на тайна среща с президента Първанов?” Отговорът бе: “Не коментирам за държавния глава.” В същия разговор го помолиха да каже разтревожен ли е от разцеплението в парламентарното му мнозинство. “Завърналият се на изток” промърмори укоризнено: “Това са силни думи.”

Розенкройцерите твърдели, че са невидими, защото умеели да се прераждат и да живеят по неколкостотин години. “Невидимият” Симеон в битността си на видима, нелепа и посредствена фигура, успя да се самоизлъже, че е скрил от нас, че е молил Георги Първанов да убеди БСП да спре с нападките си в парламента, защото сега сме били съюзници със САЩ срещу Ирак и че правителството въпреки разпада на подкрепящото го парламентарно мнозинство, е стабилно.

В началото на 90-те години “Всяка неделя” всячески ни налагаше твърдението, че Симеон е универсално интелигентна личност, но тъкмо той оплете както си поиска вероизповеданията и изпрати Соломон Паси при християн-кагебиста Максим заедно да се молят за мир в съзвучие с молитвите на папата на католиците Йоан Павел II. На това депесарите му викат тюрлю-гювеч.

Розенкройцерите са твърдели, че са носители на “Универсалното знание”. Ако се вгледате в магнетичното платно на Питер Брьогел – Стария “Слепците”, ще разберете как днес ние носим на плещите си универсалното знание на самодържеца си. А ако пък вникнете в мрачните чувства, които се крият зад още по-мрачното лице в картината на Пикасо “Жена, пиеща абсент”, ще разберете защо абсентът е бил забранен във Франция със закон като опиат и защо жената пред чашата тъй много прилича на днешна България. А ако пък в крайна сметка схванем защо Стоян Ганев се завърна в България, сигурно скоро ще ни стане ясна парафразата на споменатия виц, в която се разказва, че богат американец искал да си купи замък в България, но при условие, че в него няма да има духове и привидения. Отговорът на майордома бил: “Купувайте сър, но елате след около 200 дни.”

Прочее, на наскоро преминалата национална конференция на ДПС в приветствието си Сергей Станишев припомни на Доган, че негови са думите: “ДПС и БСП са обречени да управляват в най-скоро време България.” В своеобразния си рокерски стил Станишев добави: “Е, колкото по-скоро, толкова по-добре.”

О, сър, въпреки съвета на българския майордом за 200-те дни, комай да не бързате да купувате...#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо