|
С
наближаванато на годишнината от избора на новото ръководство,
електоратът на СДС без всяко съмнение желае отчет на резултатите
от дейността на това ръководство по време на тази исключително
мъчителна година за всеки мислещ и и жизнено- способен човек в
България. Свидетели сме на на непрекъсната поредица от глупости
от страна на държавното ръководство, поредица от лъжи и лицемерие,
поредица от овчедушие и обърканост всред хората, подържани и
провокирани от центрове за дезинформация и подтискане на темпа на
развитие на българското общество със всевъзможни съвременни
средства за безкръвно убиване на гражданския дух в това общество.
Както хитлеризма постави в действие една индустриална машина за
геноцид, съвършена за времето си, така бившите комунисти и
настоящи несъстояли се демократи, създадоха социално-политическа
процедура за истискване на жизнените сили на нацията и държавата.
В това гениално замислено престъпление бeше включен волю или
неволю и потомъка на Цар Борис III.
За личността на този вече не е интересно да се пише, тъй като
нейните характеристики се афишират ежедневно в живота и в
медиите.
Тези мисли разбира
се нямат за цел да кажат нещо ново на българина и тук само служат
за фон на главния проблем, който никой уважаващ себе си
привърженик на СДС не трябва да пренебрегва. Какво става в СДС,
какво става със самото него, какво прави ръководството му? Върху
тези въпроси се хвърля було състоящо се от полу-оправдания, имащи
за цел да внушат на СДС-електората примирение и доверие в
безжизнени политически сянки. Ръководството на СДС мълчи за своето
четири-годишно управление, не дава никакъв отчет пред българската
и чуждестранната общественост за тази дейност. Факт е, че злобни и
злонамерени центрове бълват за това управление в ефира многократно
повече дезинформация от полезната разумна информация, която е дълг
на СДС да излъчи към хората. Нещо повече последната изобщо не се
излъчва. Не може да се сложи знак на равенство между мълчанието на
Иван Костов и това на сегашното ръководство на СДС. Оправданието,
че СДС трябва мълчаливо да се съобразява с паралелно протичащите
процеси за приемане на България в НАТО и в Европейския съюз има
само мимолетно значение. Тук парламентарните процедури имат своето
значение, но те не могат да изчерпват всичко, което СДС трябва да
прави сега за България.
Процесите протичащи
вътре в България, които бегло бяха засегнати по-горе, висят със
страшна сила над България. Те текат покрай стремежите за
присъединяване към НАТО и ЕС, и са така организирани и устроени,
че да обесмислят тези стремежи. Не може да се отрече
съвършенството на замисъла им. При това положение какво прави СДС,
какъв политичеки продукт противопоствя на тези бесовски замисли?
Може ли да се говори за равностойност между течението на тези
които тикат България към апокалипсис и тези които им се
простивопоставят?
Освен парламентарна
дейност, чието безличие се потвърждава от липсата на резултат,
какво друго дава СДС на настояща България? Къде се чува гласа на
мощната по времето на Иван Костов политическа сила. Освен бледите
и лишени от привлекателна енергия прояви на лидера Надежда
Михайлова, какво друг се чува от СДС. Къде е гласът на секретаря
и на другите членове на НИС. Къде се чува нещо от ръководителя на
СДС-София Евгения Манова? Защо трябва един член на ръководството
като Едвин Сугарев да напусне последното, за да каже какво мисли.
Защо никой отвътре на това ръководство не изявява мнението си
публично, което превръша СДС само в система, ограничена до някакво
ръководство без глас и без жизнена енергия. Защо СДС не се
освободи окончателно от личности, които допринесоха за окалване на
името му. Какво се прави за издаване най-после на нормален вестник
на СДС. Дори в тоталитарни общества движенията срещу деспотизма
имат свой легални или нелегални издания. Грешка ли беше
признаването на клира ма Максим? И накрай смята ли СДС да прави
кампания за собствен кандидат за кметството в София. Тук СДС не
може да се оплаче, че няма основание да се надява на успех, освен
ако този успех не бъде провален с бездействието и
незаинтересоваността, проявени до този момент.
Ако ръководството на
СДС уважава себе си, то не трябва да остави без отговор въпросите
които вече всеки си поставя за него. То е длъжно даде отчет преди
да ни призове да гласуваме отново за него. |