|
Евентуалната война в
Ирак срещу режима на Саддам Хюсеин роди много спорове между
“гълъби” и “ястреби”. Естествено е човечеството да не обича
войната. БСП, както винаги, направи смешен опит да оглави
антивоенните настроения с цел реклама по извехтяла коминтерновска
щампа. Междувременно България чу тежки думи, макар че от нашата
държава тази война най-малко зависи. Нашият дълг е да изпълним
очакваното в рамките на една антитерористична коалиция. Към
различните мотиви “за” и “против” аз бих добавил още един – само
като повод за размисъл. Къде щяхме да бъдем ние сега
ако с диктатурата
на пролетариата беше свършено
още в края на 40-те
години?
След приключването
на Втората световна война политическият барометър отново сочи
буря, като очакванията са тя да се разрази между СССР, от една
страна, и САЩ и Англия, от друга. В България тези приготовления в
края на 40-те и началото на 50-те години се следят с голяма
надежда от всички слоеве на демократичното население. От
най-бедните селяни и работници, които излизат като горяни и
изграждат нелегални мрежи по села и градове, до заключените в
затворите. Точно заради тази война в България се подържа активна
военна съпротива срещу властта на БКП от горянски чети,
диверсионни актове, подготовка и прехвърляне през границата на
доброволци, слухове и всички други използвани в такива ситуации
методи. СССР също не е безразличен към осъществяването на старите
си планове за война с Турция и излаз на Проливите. Важни съветски
военни делегации проучват заедно със сателитното ръководство на
БКП възможностите за строеж на жп линия по дължина на черноморския
бряг към Турция. По нея трябвало директно се пренасят
червеноармейски и български войски и материали от дунавските и
морските пристанища към границата. Неустойчивостта на земната
основа проваля плануваното жп строителство, признава Георги
Чанков. На окупационната Червена армия в България са раздадени
тропически униформи. СССР и България сключват договори за доставка
на огромни количества оръжие. В странство, с помощта на западните
демокрации, българските емигранти подържат полувоенизирани
организации, които чакат бойната тръба, за да се отзоват на нейния
повик. Тогава те още, а и повечето хора в света, не знаят за
циничната размяна на листчето с процентите между Великите сили за
следвоенната подялба. Английски и американски самолети редовно
прелитат през южната граница. Да не привеждам повече примери за
подготвяната война, защото те са много, но ще отбележа, че и
тогава е имало спор между “гълъби” и “ястреби”. Длъжни сме да си
помислим
какво би станало
с България, въпреки всичките тежести
на подобен конфликт,
ако беше избухнала войната, а “мирният преход” беше се осъществил
през 1951 г., например, а не през 1989 г. Сигурен съм, че днес
нашата родина по нищо нямаше да отстъпва на останалите държави от
ЕС. Получи се друго – война нямаше и промените започнаха “по
документ” чак през 1989 г. В резултат днес ние сме на опашката на
Европа и някъде преди Бурунди. Когато горчивият хап все пак трябва
да се глътне, не е ли по-добре това да стане навреме, а не след
40-50 години.
Така е според мен и
с Ирак. Рано или късно Саддам Хюсеин ще трябва да преглътне насила
горчивия хап. По всичко личи, че диктаторът няма намерение да си
отива сам. Той се крепи благодарение на своя късмет и низостта на
други хора, писа Кенет Полак – един от големите специалисти по
иракската криза. Не беше ли така и у нас. Дори нещо повече -
Саддам Хюсеин употреби отровен газ срещу собствения си народ,
нападна мирни съседи, оспорва съществуването на Израел и
подпомогна терористи. В България още живеят иракчани-инвалиди,
които разказват как в родината им саддамовата армия е изпепелявала
цели села, дръзнали да се обявят срещу властта му. И така - хапче
ще има, но въпросът е дали не е по-добре то да се изпие бързо, за
да може лечението да е по-ефикасно? В България ние го изпихме с
десетилетия закъснение и затова сме там, където сме, а не където
трябва да бъдем.
ЮЖНА КОРЕЯ ИЗПИ
ХАПЧЕТО ПРЕЗ 1953 Г.
и сега е между
най-развитите в света държави. Навремето САЩ наложи чрез една
война необходимите политически промени. “Опирайки се на местната
реакция, на САЩ се отдаде насилствено да пресече процеса на
народнодемократичната революция и да наложи на народа на Южна
Корея капиталистическия път на развитие”- това е цитат от
тогавашно комунистическо издание. Е, днес знаем какво представлява
Южна Корея и какво – Северна Корея.
През 1950-1960
г. Южна Корея е една от най-бедните държави в света, много
по-бедна от България и някои африкански държави. Пренаселеност (45
млн. души на почти 100 хил. км кв.), липса на природни изкопаеми,
липса на капитали, глад и корупция. Миналата година Южна Корея има
422 млрд. $
брутен вътрешен продукт и е на 12-то място в света. Тя има водещо
място в света в корабостроене, стомана, чипове, информационни
технологии и уважавани традиции в автомобилостроенето,
електрониката, химията. Експортно ориентираната й икономика дава
възможност за разкъсване на порочния кръг от ниски доходи, липса
на капиталовложения и корупция. В резултат през 1964 г. са
изнесени стоки за 100 млн.
$,
1987 г. – за 10 млрд.
$, и
1995 г. за 100 млрд.
$. За 30 години има
растеж на износа 1000 пъти. През 1995 г. годишният доход на човек
надминава 10 хил. $.
През 2002 г. износът е 162,8 млрд. $,
твърди южнокорейският посланик в София Ким Сънг-Ъй. В резултат на
аграрната реформа държавата задоволява вътрешния си пазар от
храни. През август 2001 г. азиатската държава връща заема на МВФ
от 19,5 млрд. $
и сега е на 4-то място в света по валутен резерв.
Ако войната е
цената на успеха Ирак да тръгне по пътя на демократизацията и с
това да се допринесе за омиротворяването в достатъчно значим
мащаб; ако тя, рано или късно, е неизбежна, може би е по-добре да
има такава война сега. Специалистите прогнозират, че тя ще трае
повече от месец. Едва ли е уместно в глобален мащаб икономическите
интереси на една или друга държава да надделяват над общата
сигурност. Световните препирни между “ястреби” и “гълъби” извадиха
нашенските кирливи ризи на БСП. Например на антивоенния митинг в
Русе се събраха около 40 предимно в нетрудова възраст човека.
Агитката дойде от червената централа и от нея определените
отговорници получиха и върнаха знамената. Това не беше
общограждански спонтанен протест, а организирано от БСП
мероприятие. Може пък “Големият брат” да ги похвали, че са
допринесли за разцеплението на НАТО, ЕС и световния империализъм.# |