Странни неща стават в нашата държава. Управляват ни хора, които не
само че не са имали управленски опит, но освен това малко или
повече са били далече, от страната ни, далече от врящите
политически процеси в годините на изграждане на новата ни
държавност, новите принципи и правила на демократическото
развитие. Какво чудно тогава в това, че икономиката зацикли,
данъците станаха по-големи от доходите, а чуждите капитали ни
заобикалят отдалече, или ни напускат.
Мистериозният ни министър председател досега не е произнесъл нито
дума, която да го легитимира като управляващ, но не пропуска
случай да намекне претенциите си за царската корона! Всичко това
ни напомня анекдотичния случай, в който един бивш управник стовари
върху съвестите ни откровението: “Абе щом и аз станах вицепремиер,
ега ти държавата!”
Шокиращо откровение ни сервираха преди седмици и шестте депутата
от “царската квота”, които декларираха, че се отделят в
самостоятелна парламентарна група, поради това, че не могат да
понасят диктата, забележете, не на царя, а на царуващия
председател на парламентарната група.
Така объркването стана генерално.
Тези конкретни факти изглеждат нормални и естествени за
парламентарната практика въобще, ако не предвещаваха някои процеси
в дълбочина. Следователно оттеглянето на петте депутати от
парламентарната група на НДСВ не е значимо толкова като факт в
привидно уравновесеното представителство в парламента, колкото
като доказателство за възможните процеси на разпад на конгломерата
НДСВ. Това, впрочем, се очакваше.
Мнозина предричаха консолидиране на парламентарното мнозинство на
НДСВ, но като че ли по-сериозни са прогнозите за продължителен
разпад, докато се стигне до блокиране на парламентарните му
инициативи, а много вероятно и до отказ от властта. Това поне ни
подсказва логиката на протичащите събития и все по-ясно
демонстрираните настроения сред избирателите. |