о

Още.инфо

Анти&Про: Детонация 7

online от 11-03-2003

Антон Тодоров

 

Антиамериканизмът ли е новата мода в България

 

Нова мода е завладяла част от българите и тя в никакъв случай не е повод за удовлетворение. Тази нова мода се нарича антиамериканизъм, и както повечето изкопирани интелектуални модели в България представлява абортиран модел на оригинала. В случая тези, които с такава охота артикулират антиамерикански рими, са практическа демонстрация на италианската поговорка Si non e vere e bene trovato (Дори и да не е истина е добре измислено). Тези настроения представляват една странна, повърхностна и елементарна амалгама от примитивен национализъм, лични неуспехи, персонализирана враждебност, завист и ксенофобия. Това е много точно описано от Айзая Бърлин като “възпаляване на националното съзнание“, когато патологичното изтъкване на хипертрофирани и въображаеми национални добродетели и успехи се съчетава с непоколебима омраза и обида срещу тези нации, които действително са успели и са постигнали трайно благоденствие. Оттук много лесно този национализъм се превръща в част от едно антиамериканско или антизападно чувство, което заживява собствен живот.

Тук е мястото да кажа, че антиамериканските настроения, които се развиват в определена прогресия, днес са поредното доказателство за липсата на елементарна търпимост и уважение към “различния“ в част от българското общество. Мит е, че българите са толерантни, търпими и развиват уважение към други етнически или расови групи. Истината е точно обратната – антиамериканизмът, който те проявяват, е много близък по своя произход, природа и форми до ксенофобията, която имат към различните групи или общности. Тази част от българите реагира по начин, който й диктува собственото мнимо усещане за наранена гордост или изкривената представа за себе си като жертва на привнесена отвън несправедливост. И тук е мястото да се каже, че българският антиамериканизъм има отчетливи индивидуални черти, които позволяват по парадоксален начин съчетаването на взаимоизключващи се оценки и отношение. От една страна се желае и се признава американското технологично и икономическо превъзходство, а от друга се опитва да се вмени на тази нация интелектуална непълноценност и упадък. Признава се съществуването на интелектуална свобода в Съединените щати, но се твърди за липсата на политическа. Стига се до откровено раздвояване на личността – дитирамби за московците, но образование задължително на Запад. Това е структурната черта на българския антиамериканизъм – скована ксенофобия, съчетана с прикрито възхищение и копиране на американски образци и модели.

          Естествено трябва да се отчете, че един от основните източници на антиамериканизма в България се намира във влошаващата се икономическа и политическа ситуация в страната. Оттук произлиза и асиметричността на интензитета на антиамериканските настроения сред различните поколения. Младите хора и тези на средна възраст са много по-силно и пълноценно инкорпорирани в процеса на модернизация или озападняване на страната и виждат повече лични перспективи в точно такова развитие. Сред тях тези настроения са разпространени в много по-малка степен. Обратно, тези процеси смущават масата от по-възрастните хора, които изпитват отрицателното влияние и на своя личен опит от времето на тоталитарния режим. Задължително е да се отбележи обаче, че съществуването на подобни настроения в никакъв случай не могат да допринесат за решаването на проблемите на същите тези хора, които ги споделят. По-ероятно е, че ще бъдат използвани в семантичната диверсия на левите партии в България срещу нашето бъдеще, както и срещу това, което идва след него.#

H Начало    Горе 5


© 2002 Още Инфо