06-12-2003

У С Т А В

ГЛАВА ПЪРВА

Наименование, седалище, определение на дейността

Чл.1. Граждански комитет “14 декември” е организация с нестопанска цел на български и чуждестранни дееспособни физически лица, обединени от общата цел за развитието и утвърждаването на гражданското общество в България.

Чл.2. Наименованието на организацията е “Граждански комитет “14 декември” с равностойно изписване на английски език.

Чл.3. Гражданския комитет “14 декември” осъществява дейност в частна полза по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Чл.4. Гражданския комитет “14 декември”  е юридическо лице със седалище и място на управление гр. София

Чл.5. Гражданският комитет “14 декември” се учредява за неопределено време.

Чл.6. Гражданският комитет “14 декември”, наричан по нататък в този устав “Комитет”, е независим от политическите партии и не се ангажира с присъщата за тях дейност.

Чл.7. /1/ Комитетът има свой символ, който присъства във всички негови официални атрибути

/2/ Празник на Комитета е датата 14 декември и произтича от паметния граждански митинг, проведен на същата дата през 1989 година.

ГЛАВА ВТОРА

Цели, средства за постигането им, ,предмет на дейност

1. Раздел 1. Цели

Чл. 8. Комитетът си поставя следните основни цели:

1. Да спомага за утвърждаването на ценностите на гражданското общество.

2. Да отстоява с всички законни средства идеята за нов Обществен договор между българските граждани, който да гарантира тяхната реална свобода, инициативност и контрол върху държавните институции.

3. Да се противопоставя на рецидивите на комунистическия тоталитаризъм, ксенофобията, верската и етническата нетърпимост.

4. Да противостои на всички случаи на корупция, злоупотреба с власт и неправомерна защита на корпоративни интереси.

5. Да осигури пространство за активен граждански диалог по всички теми от дневния ред на обществото.

6. Да бъде обществен гарант за неотменимост и необратимост на процеса на интеграция на България в общността на развитите демокрации.

Раздел 2. Средства за постигането на целите

Чл.9. За постигането на своите цели, Комитетът:

1. Огласява и защитава публично проекти за изменения в Конституцията и законите, които произтичат от нея;

2. Подготвя и организира граждански действия, основани на Закона за събранията, митингите и манифестациите;

3. Отстоява интересите на граждани, чиито права и свободи са накърнени от държавата;

4. Огласява факти, свързани със законодателството и управлението, които възпрепятстват функционирането на гражданското общество;

5. Организира подписки и петиции в подкрепа на целите, указани в чл. 8  на настоящия устав;

6. Сътрудничи с държавните органи на централно и местно равнище при разработване и приемане на нормативни актове, които създават възможности за по-широко участие на гражданите в управлението;

7. Взаимодейства с неправителствени организации, заинтересовани от развитието и утвърждаването на гражданско общество;

8. Сътрудничи с чуждестранни и международни организации;

9. Извършва проучвания на общественото мнение и ги огласява.

Раздел 3. Предмет на дейност.

Чл.10. /1/ Предметът на дейност на Комитета, обхваща всички незабранени от закона дейности, пряко свързани с целите и средствата, указани в чл. 8 и чл.9 в настоящия устав, включително и допълнителна стопанска дейност, свързана с:

1. Издателска дейност, печат и разпространение върху всички видове носители на материали, свързани с дейността на Комитета;

2. Производство и разпространение на аудио-визуални материали, свързани с дейността на Комитета;

3. Консултантска дейност по проекти насочени към развитието и усъвършенствуването на гражданското общество и демократичните процеси в България;

/2/ Комитетът не разпределя печалба от своята стопанска дейност, като приходите се използват изцяло за постигане на определените в устава цели.

/3/ Извършването на допълнителна стопанска дейност от Комитета се подчинява на условията и реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност.

ГЛАВА ТРЕТА

Членство. Права  и  задължения

Раздел 1. Членство, условия, начин на прекратяване на членството

Чл. 11. Членове на Комитета могат да бъдат лицата по чл.1, които приемат устава и принципите, залегнали в програмните документи.

Чл.12. Членството в Комитета е доброволно.

Чл.13. Членството се реализира чрез членство в граждански клуб.

Чл.14. Членовете са свободни да членуват в политически партии и други неправителствени организации с нестопанска цел.

Чл.15. /1/ Приемането на нови членове става от общото събрание на гражданския клуб.

/2/ Кандидатите декларират съгласието си с целите, задачите и правилата, указани в устава и програмните документи  на Комитета.

/3/ Кандидатът има право да присъства лично при обсъждането на неговото заявление.

/4/ В случай, че кандидатурата е отхвърлена, кандидатът има право на повторно разглеждане на следващото заседание.

Чл.16. /1/ Членството може да възникне също така и при сформирането на нов граждански клуб. Решението на инициаторите и протоколът от събранието с подписите на учредителите се смята за обща декларация за съгласие с целите, задачите и правилата, указани в устава и програмните документи на Комитета.

/2/ В случаите по предходната алинея, членството възниква с решение на Управителния съвет на утвърждаване на новоучредения граждански клуб.

Чл.17. /1/ Не могат да бъдат членове на Комитета:

1. Лица, осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

2. Лица, които са принадлежали или сътрудничили на бившата Държавна

сигурност.

/2/ Обстоятелствата по т.1, т.2 на предходната алинея се удостоверяват с писмена декларация.

Чл.18. /1/ Членството се прекратява:

1. С едностранно волеизявление до координатора на гражданския клуб;

2. При смърт или поставяне под пълно запрещение;

3. При изключване;

4. При прекратяването на Комитета като юридическо лице с нестопанска цел;

5. При отпадане.

/2/ Решение за прекратяване на членството поради изключване се налага на членове, които нарушават съществени разпоредби на настоящия устав или с поведението си правят по-нататъшното си членство несъвместимо;

/3/ Решението по ал.2 се взема от общото събрание на гражданския клуб и подлежи на утвърждаване от Управителния съвет.

/4/ Решението за прекратяване на членството поради изключване може да бъде обжалвано пред Националното събрание.

/5/ Отпадането се прилага с решение на общото събрание при неучастие в три или повече поредни заседания на общото събрание или неиздължен членски внос за три или повече периода, съобразно сроковете, определени от Управителния съвет.

/6/ Отпадането се констатира по документи от общото събрание на съответния граждански клуб.

/7/ В случаите, когато приемането е извършено от Управителния съвет, действията по прекратяването на членството се извършват от Управителния съвет при условията на настоящия член ал.1 – ал.6.

Чл.19. /1/ Управителният съвет може да сключва договори с юридически лица с нестопанска цел, на основание на което последните могат да придобият статут на партньорска организация.

/2/ Представители на на асоциираните членове могат да присъстват на заседанията на органите на Комитета и да изразяват становища по интересуващи ги въпроси от дневния ред.

Раздел 2. Права и задължения

Чл.20. Членовете на Комитета имат следните права:

1. Да избират и да бъдат избирани на всички равнища в органите на Комитета;

2. Да участват в определянето на неговите програмни цели и задачи;

3. Да изискват и да получават информация за работата на органите на Комитета;

4. Да се ползват от имуществото на Комитета, както и да получават

експертна, консултантска и финансова помощ при осъществяването на своите инициативи;

5. Да изискват и да получават солидарност при осъществяване на граждански действия.

Чл. 21. /1/ Членовете на Комитета имат следните задължения:

1.  Да пазят и утвърждават неговото добро име;        

2. Да спазват настоящия устав;

3. Да спомагат за създаването на нови граждански клубове 

4. Да заплащат редовно дължимия членски внос

5. Да участват в активно в дейността на гражданските клубове

6. Да участват в национални акции и протестни кампании, съгласно общата воля на членовете на Комитета.

/2/ За задълженията на Комитета всеки от неговите членове отговаря до размера на предвидения членски внос.

/3/ Член на Комитета не отговаря лично за задълженията на Комитета.

Чл.22. /1/ Членовете на Комитета заплащат членски внос, определен от Управителния съвет.

/2/ Членският внос се събира в гражданските клубове, съгласно Правилник за събиране, отчитане, разпределение и разходване на членския внос, утвърден от Управителния съвет.

/3/ При прекратяване на членството, членският внос не се възстановява.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Органи на управление и организационна структура

Чл.23. Органи на управление на Комитета са:

/1/ Национални органи

1. Национално събрание /Общо събрание/

2. Управителен съвет

3. Секретариат

4. Контролен съвет.

/2/ Местни органи

1. Общо събрание на граждански клуб

2. Координатор на граждански клуб

Чл. 24. /1/ Решенията на органите на Комитета, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на Националното събрание, могат да бъдат оспорвани пред Националното събрание по искане на заинтересуваните членове на Комитета или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

/2/ Всяко писмено изявление от името на органите на Комитета, съдържа неговото наименование, седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително  БУЛСТАТ.

Чл. 25. По съдебни спорове между Комитета и Управителния съвет, съответно членове на Управителния съвет, юридическото лице може да се представлява и от избрани от Националното събрание едно или няколко лица.

Раздел 1. Национално събрание

Чл.26. Националното събрание е върховен орган на Комитета и се свиква веднъж в годината на делегатски принцип.

Чл. 27. /1/ Националното събрание се свиква от Управителния съвет по негова инициатива или по искане на една  десета от членовете на Комитета и се провежда по седалището на Комитета.

/2/ Ако в последния случай Управителният съвет в едномесечен срок не отправи писмена покана за свикване на Националното събрание, то се свиква от съда по седалището на Комитета по писмено искане на заинтересуваните членове или натоварено от тях лице.

(3) Поканата съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на Националното събрание и по чия инициатива то се свиква.

(4) Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на Комитета, най-малко един месец преди насрочения ден.

Член 28. /1/ Делегатите на Националното събрание се избират на общи събрания на гражданските клубове, съобразно норма за представителство, определена от Управителния съвет.

/2/  Делегати по право са координаторитете на гражданските клубове, членовете на Управителния съвет и на Контролния съвет.

Чл. 29. /1/ Националното събрание може да започне своята работа, само ако присъстват две трети от делегатите.

/2/ Ако в указаното време не се яви нужният брой членове, Националното събрание се отлага за един час при същия дневен ред и се счита за законно, колкото и делегати да се явят.

Чл. 30. /1/ Всеки делегат има право на един глас.

/2/ Делегатите нямат право да упълномощават с правата си трети лица.

Чл. 31. По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Чл. 32. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до:

1. него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;

Чл. 33. /1/ Националното събрание има следните правомощия:

1. Изменя  и допълва устава;

2. Приема годишните отчети на Управителния съвет и на Контролния съвет ;

3. Избира и освобождава членовете на Управителния съвет с мандат от една година;

4.Избира и освобождава членовете на Контролния съвет с мандат от една година;

5. Избира и освобождава Национален координатор;

6. Приема основните насоки и програмата за дейността на Комитета;

7. Приема бюджета на Комитета;

8. Взема решения, свързани с преобразуването или с прекратяването на дейността на Комитета;

9. Отменя решения на другите органи на Комитета, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността на Комитета.

/2/ Решенията по предходната алинея се вземат с мнозинство от присъстващите с изключение на решенията по т.1, т. 8, когато се изисква наличие на 2/3 от гласовете на присъстващите делегати.

/3/ Правата по предходната алинея не могат да бъдат прехвърлени на други органи на Комитета.

Чл. 34. /1/ Решенията на Националното събрание са задължителни за другите органи на Комитета.

/2/ Решенията на Националното събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава.

/3/ Споровете по тях могат да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на Комитета от всеки член на Комитета или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.

Раздел 2. Управителен съвет.

Чл. 35. Управителният съвет управлява работите и представлява Комитета чрез Националния координатор.

Чл. 36. Управителният съвет на Комитета се състои от най-малко 21 и не повече от 51  членове, като конкретния брой се определя от Националното събрание.

Чл. 37. Управителният съвет има следните правомощия:

1. Свиква редовното и извънредното Национално събрание, определя и оповестява нормата на представителство, дневния ред, мястото и датата на провеждането му;

2. По предложение на Националния координатор избира измежду своя състав неговите заместници;

3. Избира членовете на Секретариата;

4. Приема нови членове, утвърждава новоучредените граждански клубове, утвърждава периодично списъците с новопостъпилите в тях членове;

5. Взема решения относно размера и дължимостта на членския внос, приема правилник за неговото събиране, отчитане, разпределение и разходване;

6. Взема решения за откриване и закриване на клонове и определя техния управител;

7. Изготвя отчет за своята дейност и го представя пред Националното събрание;

8. Изготвя и представя пред Националното събрание годишния бюджет;

9. Изготвя и предлага за утвърждаване от Националното събрание основните насоки и програмата за дейността на  Комитета;

10 Определя ликвидатор;

11. Осигурява изпълнението на решенията на Националното събрание и изпълнява всички задължения, предвидени в устава;

12. Определя реда и организира извършването на дейността на Комитета и носи

 отговорност за това;

13. Разпорежда се с имуществото на Комитета при спазване изискванията на

устава;

14. Приема решения за промяна на адреса на Комитета;

15. Взема решения за образуване на целеви фондове;

16. Създава помощни звена – експертни съвети и комисии;

17. Взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на друг орган.

Чл. 38. /1/ Заседанията на Управителния съвет се провеждат най-малко веднъж на три месеца.

/2/ Управителния съвет се свиква и ръководи от Националния координатор, а в негово отсъствие от упълномощен от него заместник.

/3/.Управителният съвет може да взема решение, ако на заседанието му присъстват повече от половината от неговите членове.

/4/ Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член на Управителния съвет по тази алинея се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.

/5/ Управителният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички негови членове.

/6/ Управителният съвет взема своите решения с мнозинство от присъстващите, с изключение на случаите по чл.37, т.10, т. 12 и т.13, когато е необходимо мнозинство от всички негови членове.

Чл.39. Националният координатор е длъжен да свика заседание на Управителният съвет при писмено искане на една трета от членовете му. Ако Националният координатор не свика заседание в седмичен срок, то може да се свика от всеки един от заинтересуваните членове на Управителния съвет. В този случай, при отсъствие на Националния координатор  заседанията се ръководят от определен от Управителния съвет негов член.

Чл.40. Националния координатор има следните правомощия:

1.   Представлява Комитета в страната и ръководи заседанията на Управителния съвет.

2. Осъществява контрол по изпълнението на решенията на Националното събрание и на Управителния съвет.

3. Осъществява оперативното ръководство на Комитета и осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество.

Чл. 41. До избирането на нов Управителен съвет, старият Управителен  съвет продължава да изпълнява своите функции.

Раздел 3. Секретариат

Чл.42. /1/ Секретариатът извършва действия по управление на текущите работи на Комитета в рамките на предоставените му права от Управителния съвет и под негово ръководств.

/2/ Управителният съвет делегира правата си на Секретариата в периодите между заседанията си с изключение на правата по чл. 37, т.1, т.2, т.3, т.10, т.12, т.13, т.14.

/3/ Смята се, че действията на Секретариата в рамките на делегираните му права са одобрени, ако не са отменени или изменени изрично от Управителния съвет.

Чл.43. Секретариатът се състои от Националния координатор, от неговите заместници и до 11  членове, избрани измежду членовете на Управителния съвет.

Чл.44. /1/ Заседанията на Секретариатът се ръководят от Националния координатор, а в негово отсъствие от упълномощен от него заместник.

/2/ Секретариатът заседава най-малко веднъж месечно в предварително определен от него ден.

/3/ Заседанието се смята за законно, ако присъстват най-малко половината плюс един от членовете му.

/4/ Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите.

Раздел 4. Контролен съвет

Чл. 45. /1/ Контролният съвет се състои от 7 членове, избрани от Националното събрание с обикновено мнозинство.

/2/ На своето първо заседание Контролният съвет избира председател измежду членове си.

/3/ Изборът на председател се провежда с обикновено мнозинство от всички членове на Контролния съвет.

Чл.46. /1/ Не могат да бъдат членове на Контролния съвет:

1. Лишените от право да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност;

2. Обявените в несъстоятелност;

3. Лица, които се намират в брак, родство по права линия или са братя или сестри с член на Управителния или Контролния съвети;

/2/ Обстоятелствата по предходната алинея се удостоверяват с писмена декларация.

Чл. 47. Контролният съвет има следните правомощия:

1. Контролира изпълнението на решенията на Националното събрание и на Управителния съвет

2. Контролира правилното опазване на имуществото на Комитета.

3. Дава заключения по годишния отчет, баланса и бюджета на Комитета и се отчита за дейността си пред Общото събрание.

4. Разглежда апелации на членове на Комитета и ги внася в Националното събрание.

5. Контролира набирането и разходването на членския внос

6. Упражнява организационен контрол върху дейността на гражданските клубове и при необходимост им оказва методическа помощ.

Чл. 48. Контролният съвет упражнява финансов и организационен контрол върху дейността на гражданските клубове и при необходимост им оказва методическа помощ.

Чл.49. /1/ Контролният съвет заседава най-малко веднъж на три месеца

/2/ Заседанията се ръководят от председателя и се смятат за законни, ако присъстват повече от половината от неговите членове.

/3/ Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като в случай на равенство в гласовете е рещаващ гласът на председателя.

/4/ Контролният съвет може да вземе решение и без да бъде провеждано заседание, ако протоколът за взетото решение бъде подписан без забележки и възражения за това от всички негови членове.

Раздел 5. Граждански клубове. Общо събрание и координатор.

Чл. 50. Гражданският клуб е основна структурна единица, в рамките на която членовете на Комитета осъществяват своите инициативи.

Чл.51. /1/  Гражданските клубове се сформират по инициатива на най-малко седем гражданина територията на съответното населено място.

/2/ На територията на едно населено място може да има повече от един граждански клуб.

/3/ Когато на територията на едно населено място има повече от един граждански клубове, те могат да обединяват своите усилия за осъществяване на общи инициативи.

/4/ Граждански клубове могат да се учредяват и от български граждани, пребиваващи в чужбина, както и от чуждестранни граждани от български произход, като тяхната дейност е съобразена с условията, реда и законодателството в съответната страна.

Чл.52. Гражданските клубове са свободни в своята дейност и иинициативи  в съответствие с целите и устава на Комитета.

Чл.53. Гражданските клубове се изграждат на хоризонтална основа и между тях няма отношение на субординация в зависимост от големината на населеното място или  мястото в териториално-административното деление на страната.

Чл.54. Гражданските клубове се утвърждават с решение на Управителния съвет след представяне на учредителен протокол и списък на членовете.

Чл.55. /1/ Общото събрание се състои от всички членове на гражданския клуб

/2/ Заседанието на Общото събрание е законно, когато на него присъстват повече от половината от членовете

/3/ Решенията на Общото събрание с вземат с мнозинство от присъстващите.

/4/ В случаи, когато се вземат важни решения, включително  решения за събрания на открито и шествия, Общото събрание взема решението си с мнозинство от две трети от присъстващите.

/5/ При вземане на решения, свързани със събрания на открито, митинги и шествия, гражданските клубове уведомяват незабавно Управителния съвет.

Чл.56. /1/ Дейността на гражданския клуб се ръководи от координатор, избран от Общото събрание

/2/ Координаторът представлява гражданския клуб пред трети лица.

/3/ Координаторът отчита дейността на гражданския клуб пред Управителния съвет, води отчет за събрания членски внос и периодично предоставя в Управителния съвет необходимата документация за осчетоводяване. 

Чл.57. С оглед на броя на членовете и обема на дейността на гражданския клуб, Общото събрание избира заместници на координатора и определя техния брой.

Раздел  6. Представителства

Чл. 58. Комитетът може да открива свои представителства /клонове/.

Чл. 59. Решението за откриване или закриване на представителство на Комитета се взема от Управителния съвет, който предприема необходимите действия по вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по седалището на представителството.

Чл. 60. /1/ Управителят на представителството представлява Комитета по отношение дейността на представителството.

/2/ Правомощията и представителната власт на управителя се определят с решение на Управителния съвет и се отбелязват в молбата до съда за вписване на представителството.

Чл. 61. Откриването,  дейността и закриването на представителство на Комитета в чужбина се урежда от законите на страната, в която представителството има своето седалище.

ГЛАВА ПЕТА

Имущество, преобразуване, прекратяване, ликвидация

Раздел 1. Имущество.

Чл. 62. /1/ Имуществото на Комитета се състои от пари, вещи, вещни права, права на ползване, права на интелектуална собственост и други права, които законодателството допуска да бъдат елемент от имуществото на юридическото лице.

/2/ Имуществото на Комитета се управлява от Управителния съвет, съобразно целите и задачите на Комитета, в съответствие с изискванията на закона и разпоредбите на настоящия устав.

Чл. 63. Комитетът набира средства от:

1.  Членски внос;

2.  Приходи от имущества;

3.  Дарения и  завещания;

4.  Спонсорство;

5. Допълнителна стопанска дейност.

Чл. 64. /1/ Финансовата дейност на Комитета е открита.

/2/Годишният финансов отчет на Комитета се публикува в неговата Интернет страница.

Член 65. Паричните фондове се образуват, набират и разходват с актове на Управителния съвет.

Раздел 2. Преобразуване.

Чл. 66. /1/ Комитетът може да се преобразува в друг вид юридическо лице, да се влива, слива, отделя или разделя.

/2/ След отделяне или разделяне нововъзникналите юридически лица отговаря солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването на Комитета.

/3/ Членовете на Комитета, които са се слели или влели, стават членове на новото юридическо лице с нестопанска цел.

/4/ При разделяне членовете на Комитета стават членове на новообразуваните юридически лица с нестопанска цел по свой избор.

/5/ Не се допуска сливане с политическите партии и движения и вливане в тях.

Раздел 3. Прекратяване и ликвидация

Чл. 67. Комитетът се прекратява с решение на Националното събрание или с решение на съда в определените от закона случаи.

Чл. 68. /1/. При прекратяване на Комитета като юридическо лице с нестопанска цел се извършва ликвидация.

/2/ Ликвидацията се извършва от Управителния съвет или от определено от него лице.

/3/ Ако ликвидатор не бъде определен по реда на ал.2 или с решение на Национаалното събрание, той се определя от окръжния съд по седалището на Комитета.

Чл. 69. /1/. Разпределянето на останалото след удовлетворяването на кредиторите имущество се решава от Националното събрание. Ако решение не е било взето до прекратяването, то се взема от ликвидатора.

/2/ Ако не съществуват лица по ал. 1 или ако те не са определяеми, имуществото преминава върху общината по седалището на юридическото лице с нестопанска цел.

/3/ Имуществото по предходните алинеи не може да се разпределя, продава или по какъвто и да било начин да се прехвърля на ликвидатор, назначен извън кръга на лицата по ал. 2 с изключение на дължимото им възнаграждение.

/4/ Лицата, придобили имущество в резултат на извършената ликвидация по ал.1 - 3  отговарят за задълженията на прекратения Комитет до размера на придобитото.

/5/ Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, редът за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

/6/ След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването на юридическото лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището на Комитета.

Допълнителна разпоредба

Чл. 70. За всички въпроси, неупоменати в настоящия Устав, се прилагат съответните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и общото гражданско законодателство на Република България..

Заключителни разпоредби

&1 Този устав е приет на  17 февруари 2003 година от учредителите на Гражданския комитет “14 декември”.

& 2. Списъкът на учредителите, който следва е неразделна част от този устав.