Всеки изминал ден след срещата на върха на ЕС във Финландия миналата седмица носи нови и нови подробности за безпрецедентното в дипломатическия свят поведение на поканения като гост Владимир Путин.

Информациите, които изтичат една след друга, за реакциите на руския президент по време на официалната вечеря на правителствените и държавни глави, водят до коментари като

“Путин шокира Европа”, “Путин сваля маската на вежливостта”, “Самоувереният Путин унижава ЕС”.

Оказва се, че с мъка скърпената обща позиция на лидерите на ЕС за проблемите на демократичното развитие на Русия, особено след неотдавнашното убийство на критичната към Кремъл журналистка Анна Политковска, претърпява крушение още преди да внесат в залата главното ястие. Докато премиерите на Дания, на Естония и на Полша отиват по-далеч от договореното и осъждат открито руската  политика спрямо Грузия,

Путин мрачнее от минута на минута

зад кристалната посуда на трапезата. Той избухва с ядовита тирада срещу кавказката република, която кулминира в предупреждението, че Грузия готви кръвопролитие, което Русия няма да допусне. Моментално се намесва френският приятел на Путин Жак Ширак, за да изтъкне, че спорът около Грузия не бива по никой начин да влияе на дългосрочното руско-европейско сътрудничество. Както казва по-късно един от възмутените еврочиновници: “Ширак одра кожата на Грузия и я просна да съхне”.

На забележки за състоянието на човешките права в Русия Путин отговаря с необичайна за този вид срещи острота. Той заявява, че няма намерения да слуша лекции и да приема поучения и от своя страна се оплаква от нарушенията на човешките права на рускоезичното население в Балтийските републики.

Както отбелязват очевидци, руският президент сякаш с особено удоволствие неведнъж пренебрежително бърка Латвия с Литва. Критики за корупцията и организираната престъпност в Русия Путин контрира с подготвени справки за корупцията в испанския курорт Коста дел Сол, за лежащи в затвора заради стопански престъпления испански кметове и вмята “Думата мафия не е от руски произход”. Според Путин, Анна Политковска била убита от “сили, които се стремят на навредят на имиджа на Русия”.

Такава аргументация фатално напомня

пропагандата от онези години,

през които младият Владимир Путин е закърмван с азбучните истини на Лубянка. Оттук до заявлението, че тези “сили” са направлявани от ЦРУ, остава само една крачка.

След шока, който са изпитали западните лидери пред лицето на придобилия ново и все по-растящо самочувствие руски президент, не е учудващо, че в официалните реакции преобладава облекчението, че Русия се съгласила да включи въпросите на енергетиката в новата спогодба, която ще се договаря в замяна на изтичащия в края на тази година Договор за сътрудничество между Русия и ЕС. Преговорите започват през ноември на среща на върха ЕС – Русия. По думите на Путин Русия е готова да сключи документ, който ще положи основите на ново “стратегическо партньорство”. Брюкселски чиновници, които подготвят европейската позиция на преговорите се надпреварват да изразяват публично радостта си, че Путин е дал сигнал, че въпросите на енергодоставките ще са интегрална част от Споразумението.

Уместно е да се запитаме, дали радостта не е прибързана и дали европейските лидери ще са наистина  в състояние да защитят дългосрочните интереси на своите граждани. Основанията за такъв скептицизъм не са малко. Още във Финландия Путин даде да се разбере, че

Русия няма намерение да ратифицира Европейската енергийна харта.

Съгласно Хартата “Газпром” би трябвало да отвори тръбопроводите си и за чужди компании. Путин е заявил, че, според Русия, за уреждане на въпроса ще е необходим “друг документ”.

Актуалните събития около два гигантски проекта с глобално значение – Щокмановото газово находище под Баренцово море и т.н. проект Сахалин-2 също предизвикват безпокойство сред големите западни инвеститори. За разлика от тях политиците продължават да се упражняват в професионален оптимизъм.

Щокмановото находище се смята за най-голямото известно досега газово поле.

Преди месец шефът на “Газпром” Алексей Милер шокира света със заявлението си, че въпреки съществуващите проекти и предварителни преговори, неговият концерн е решил да експлоатира находището съвсем сам, без никакви чуждестранни партньори.

Миналата седмица руски министър заяви публично, че чуждестранни компании, работещи в Русия, трябва да спазват най-строго руското екологично законодателство. В противен случай дейността им ще бъде преустановена. Очевидният обект на тази заплаха е концернът Royal Dutch Shell, който разработва на Сахалин един от най-големите в световен мащаб проекти за добив на газ и нефт. Междувременно Сахалин-2 е последният останал чуждестранен проект, в който няма дялово участие на руска фирма.

От месеци Shell е обект на засилен натиск от природозащитни организации, които обвиняват концерна, че е променил трасето, че не е предприел нищо за подсигуряване от свлачища, и че в случай на авария може да се стигне до гигантска екологична катастрофа. Доколко в днешна Русия е възможна подобна неправителствена кампания, без тя да е дирижирана на държавно ниво, е отделен въпрос. Решаващо за анализаторите на инвестиционния климат в Русия е, че Кремъл предприема очевидна кампания за ограничаване или дори изтласкване от руския енергиен пазар на последния самостоятелно действащ концерн.

Пречки се правят и на други големи глобални компании, ангажирани на руския пазар – френската Total или TNK BP с британско участие.

Последната новост е, че Exxon, който също разработва голям проект на Сахалин, е бил възпрепятстван да изнесе първия суров нефт, тъй като танкерите му са спрени за санитарен контрол и за проверка на безопасността.

За разлика отпреди няколко години, когато Русия не разполагаше със средствата, необходими за гигантските инвестиции в областта на енергоресурсите, сега Кремъл се вижда вече в състояние сам да финансира и разработва проектите от стратегическо значение. Ролята на изпълнител на новата руска икономическа политика е възложена на “Газпром”. На срещата във Финландия Владимир Путин отхвърли призивите да се прилагат пазарни принципи и в  руския енергиен сектор с позоваване на доминиращата роля на такъв дистрибутор като E.on в Германия.

Мнозина смятат, че чрез

новата си твърда и конфронтационна енергийна политика

Русия се опитва да наложи т. нар. "реципрочност" в отношенията със Запада. Апетитите на Кремъл са насочени към дялово участие в EADS, което неотдавна пак му бе отказано, но преди всичко към участие в инфраструктурата на газовата дистрибуция в Западна Европа.

Засега политиците, а и бизнесът на Запад, непоколебимо отклоняват руското желание да поемат част от разпространението на европейска територия. Президентът на Еврокомисията Барозу предлага като алтернативна бартерна сделка срещу отваряне на руския енергиен пазар, сключването на спогодба за свободна търговия.

Междувременно актуалните затруднения на чуждестранните компании за добив на нефт и газ в Русия дават основание да очакваме тежки и все повече фрустриращи западноевропейската страна преговори. Във водещо бизнеспредаване на ББС неотдавна гостува реномираният аналитик на агенцията RusEnergy Михаил Крутихин. Любопитно бе как рядко откровените и неподправени отговори на специалиста по руските пазари оставиха и водещия и гостите безмълвни пред лицето на новоразкрилите се пред тях реалности.

На въпроса как в Русия гледат на чуждестранните нефтени компании, Михаил Куртихин даде възможно кратък и изразителен отговор – като на дойни крави.

Докато в нормална бизнессреда на преговори се сяда с целта резултатът да бъде от полза и за двете участващи страни, в Русия трябва да сте готови за това, че руската страна има намерение да ви изиграе, да ви победи и да измъкне от вас максимално възможното. Западните компании са обект на измама при дейността си в Русия, смята Михаил Крутихин.

Има случаи, в които самият президент Путин прави дадени обещания на големите международни играчи, след това обаче министри, за които е изключено да действат без негово съгласие, преследват и притискат същата компания до стената. Крутихин настоятелно препоръчва на чуждите инвеститори в Русия да забравят световните принципи на бизнеса. В тази страна важат други правила и който иска да прави бизнес в нея, трябва да се съобразява с тях.

Първото е, че

без протекцията на държавни служители  е невъзможно да се работи в Русия.

А тези държавни служители са корумпирани. Ето защо на компанията ще се наложи да плаща над 30% от проектния бюджет за подкупи на официални лица. На трето място западната компания трябва да е готова да включи даден руски партньор, посочен от същия държавен служител, тясно свързан с въпросната руска фирма.

Михаил Крутихин знае от високопоставено лице в президентската администрация, че днес BP (Бритиш петролиъм – бел. ред.) е нежелан участник на руския пазар. Една от най-важните цели на администрацията, според източника на Михаил Крутихин е, BP да бъде изтласкан от своето участие в източносибирското газонаходище край Иркутск, наречен Ковикта.

Всичко това не предразполага към особен оптимизъм за предстоящите в Москва преговори за «новото стратегическо сътрудничество». Като имаме предвид и разслояването сред държавите членки на Евросъюза според специфичните енергийни интереси, която всяка от тях преследва чрез своите големи стопански субекти, остава май само упованието на думите на Владимир Путин, казани на официалната вечеря във Финландия: «Основната ни цел е, съвместно с Европейския съюз да защитим християнството в Европа».

Както се казва - от Путиновите уста, в Божиите уши.

Текстът е публикуван и в Mediapool