Новината за подлото убийство на Ана
Политковска сграбчва за гърлото и премрежва погледа. Тя
буди възхищение пред смелостта на покойната и разгаря
ярост пред наглостта на поръчителите.
В днешна Русия нейното име се бе
превърнало в символ за непреклонна, честна и неподкупна
журналистика. В страната и в чужбина (когато й бе
разрешавано да пътува зад граница) гласът на Ана
Политковска бе слушан с внимание. Тя бе една от
последните публични фигури, които призоваваха към
завръщане в царството на здравия разум, на почтеността и
елементарните човешки ценности – в противовес на
официалната лъжа, на социалния разврат и грубото
насилие, възцарили се поголовно в нейната Родина.
Смелост и решителност като нейните не се прощават от
властващата бандитско-кагебистка върхушка.
Първата мисъл, която неминуемо пронизва
помнещия миналото българин е поразяващият паралел със
съдбата на нашия писател Георги Марков. И двамата
получиха висшата мярка на наказание заради своята
смелост, заради силата на разобличителното си слово. И
двамата станаха обект на езическо жертвоприношение в
чест на рождения ден на вожда: Марков бе прострелян с
отровната сачма на моста Ватерло през 1978 г. в
навечерието на Тодорживковия празник и само здравата му
физика попречи на Димитър Стоянов да зарадва диктатора с
радостната вест навръх рождения му ден. Празничния дар
за вчерашната рожденденска трапеза на кремълския
господар - смъртта на Ана Политковская бе подсигурен
професионално и безотказно. И в двата случая провиждаме
почерка на КГБ и на неговите нароили се официални и
сенчести правоприемници и наследници.
Два дни преди мъченическата си гибел Ана
Политковска говори за последен път пред микрофона на
радио Свобода. Внимателното препрочитане и прослушване
на думите й днес ни дава отговори на много от въпросите
около нейното убийство. Прецизно и спокойно тя изброява
чудовищните престъпления на кремълския наместник в
Чечения Рамзан Кадиров, съобщава за снимките на
изтезавани и отвлечени от него невинни, с които тя
разполага и за подготвяна статия по темата. В понеделник
се очакваше излизането на поредната нейна статия с
разкрития за движещите сили в продължаващия десетилетия
чеченски конфликт...
"Всъщност не ставам за борец. Аз съм
просто абсолютен журналист. А задачата на журналиста е
да информира за това, което се случва", беше казала
веднъж Ана Политковска. Тежко и горко на страна, в която
това фундаментално верую става причина за кървава
разправа.