|
През последните седмици в Германия отново се
заговори за ЩАЗИ и нейното зловещо наследство. Поводът бе
неколкократната шумна поява на публични места на високопоставени
служители на някогашната комунистическа Държавна сигурност. С
гласовити протести срещу «клеветите и охулването на
високопрофесионалната система за сигурност» на ГДР бивши
полковници и генерали стартираха в Берлин нова операция за
реабилитиране на «органите».
В България техни колеги държат непоклатимо
влиятелни позиции във финансовата, а през последните няколко
години и в политическата сфера. Чрез своята медийна мощ те
моделират общественото съзнание и подменят всекидневно основни
нравствени, културни и исторически категории. Публично известни
сътрудници на ДС получават високи отличия. Натрупали опит в
комунистическата система за терор и шпионаж «професионалисти» се
назначават на ключови длъжности.
За някогашните източногермански чекисти промяната
от 1989-90 година се разви не толкова благоприятно.
Политическата, юридическа и икономическа структура на
Федералната република, пренесена със забележителна бързина върху
територията на Източна Германия не им позволи да реализират
изцяло изготвяните и в ГДР планове за деня Х.
Не им оставаше нищо друго освен да прибегнат към
по-дискретни форми на въздействие
През годините оттогава, главно в новите
федерални области, се поведе отново «борбата за умовете и
сърцата» на източногерманските граждани. Ученото си е учено.
Заедно с партията на бившите комунисти ПДС, работейки често в
рамките на нейните структури, активни днес някогашни кадри на
ЩАЗИ успяха да създадат сред гражданите обществени настроения и
носталгия към миналото, немислими през годините на ГДР.
Дойде времето офицерите на ЩАЗИ да се изявят и
публично. На 14 март в мемориалния комплекс в памет на жертвите
на комунистическата държавна сигурност в берлинския квартал
Хоеншьонхаузен над 200
бивши офицери на ЩАЗИ нахлуха на събрание на
жертви на комунистически преследвания
и го провалиха чрез шумни протести и подигравки с
репресираните. Тема на проявата трябваше да бъде публичната
маркировка и поставянето на мемориални плочи за обозначаване на
затворническия комплекс, заемащ някога цял днешен жилищен
квартал в източната част на Берлин. Появилите се организирано
днешни заможни пенсионери завладяха микрофона в залата, обвиниха
жертвите в лъжа и клевета срещу «органите», заизтъкваха своя
професионализъм във външното разузнаване в защита на държавата
ГДР от посегателствата на класовия враг. Не отсъстваха
триумфални напомняния, че от 30 000 следствени дела, водени след
обединението срещу техни колеги, само 20 са завършили със
съдебна присъда. Това било най-доброто доказателство, че
западногерманското правосъдие «реабилитирало напълно
Министерството за държавна сигурност». Сред най-гласовитите бе
бившият директор на следствения затвор на ЩАЗИ, който нарече
днешната мемориална екпозиция
«измислена стая на ужасите»
докато шефът на Главна дирекция IX (борба с
инакомислещите) изобличаваше онези, «които се правят днес на
жертви, а искат нас да ни изкарат престъпници». Величествено
мълчание запазиха само присъстващите генерали Гросман и Шваниц,
заместник-министри на Ерих Милке.
Най-потискащо впечатление направи безмълвната
реакция на министъра на културата на правителството на Федерална
провинция Берлин, официален гост на подиума. Тъкмо в този факт
се крие политическото измерение на произшествието. Берлин вече 4
години е управляван от коалиция на социалдемократи с партията на
бившите комунисти ПДС. Безпринципното решение на СДП да наруши
негласния консенсус на демократическите партии да не сътрудничат
с наследниците на компартията в ГДР бе продиктувано през 2002
единствено от желанието да остане на власт на всяка цена.
Плодовете на тази коалиция са налице –
пълен финансов колапс на Берлин
липса на сериозни външни инвестиции, уникален
ръст на безработицата в сравнение с други европейски столици.
Според мнозина пораженията в духовната област, в образованието и
културата са много по-сериозни. В коалицията министерството на
културата бе поверено на Томас Флирл, интелектуалец от ГДР,
някогашен член на компартията ГЕСП. Именно той бе мълчаливо
изслушващият разпасалите се полковници и генерали, нереагиращ
министър на подиума. По ирония на случая точно Томас Флирл е
ресорно отговорен за мемориала и от него зависи размера на
финансирането му.
Едва ли ще ни учуди реакцията на директора на
мемориалния комплекс, популярният и компетентен историк Хубертус
Кнабе. Той не престава да предупреждава за
пълзящото възраждане на идеите на ЩАЗИ
за постепенното ерозиране на образа на
организацията като инструмент за тоталитарен контрол и насилие.
Хубертус Кнабе припомня при всяка възможност, че след решение на
Конституционния съд, на служителите на Ерих Милке бе
възстановено правото да получават завишени с всички добавки
персонални пенсии, докато
репресираните все още чакат достойно обезщетение
за годините на преследване и тормоз.
Финансирането на мемориалния комплекс виси всяка година на
косъм.
Преди десет дни в претъпкана зала в сградата на
някогашната централа на ЩАЗИ в квартал Лихтенберг двама о.з.
полковници, единият от които шеф на отдела за саботаж на
външното разузнаване, направиха промоция на своите току-що
излезли книги. Темата на едната е неуморният труд на чекистите
на невидимия фронт в защита на мира и прогреса. Другата
«разобличава» лъжите на западната пропаганда за уж нечовешките
условия в затворите на ГДР. Особено внимание се обръща на
арестуваните и съдени в ГДР 550 граждани на Федералната
република. Те всички били шпиони, при това разкаяли се и
признали вината си. Какво значение има, че в залата скача
посетител и обвинява автора в лъжа: «Аз бях един от тези 550 и
никога не съм признавал никаква вина! Затова гних 9 години и 9
месеца във вашите затвори!»
Компетентната публика освирква самотния смелчак
В началото на април парламентът на Берлин проведе
като акт на компенсация за жертвите, подиграни при
неотдавнашната акция на ЩАЗИ, неофициално публично литературно
четене на спомени на репресирани. Медиите, заинтересувани от
темата след шумния скандал, присъстваха масово. В центъра на
вниманието бе министър Флирл. Очакваше се, че той ще вземе
думата, ще се извини за пасивността си и ще декларира
нетърпимост към реставрацията на идеите на ЩАЗИ. През цялото
време докато се четоха смразяващи кръвта описания на жестокости
и терор в комунистическия рай, интелектуалецът Флирл запази
мрачно мълчание. След проявата напусна залата на бегом, сподирян
от
виковете на репресирани «Срам! Оставка!»
Министър председателят на Берлин Клаус Воверайт
досега твърдо устоява на всички призиви да уволни своя министър.
Работата е там, че през есента предстоят
парламентарни избори за местния Ландтаг. Социалдемократът
Воверайт не желае да дразни коалиционните си партньори от ПДС и
да ги поставя в неудобно положение пред основния им избирателски
контингент – носталгично настроените, индоктринирани бивши
служители и сътрудници на ЩАЗИ, техните семейства и близки,
които в някогашната столица на ГДР са стотици хиляди. Но може би
са прави и други като някогашната известна правозащитничка Вера
Ленгсфелд, която смята, че обвързаността на социалдемократи и
бивши комунисти не е само предизборно-конюнктурна. На четенето в
берлинския парламент тя припомни, че и на федерално ниво СДП
осуети инициатива Бундестагът да разгледа на спешно заседание
активизирането на привържениците на ЩАЗИ в Източна Германия.
Едно срамно решение за партията, възстановена след войната от
антикомунисти като Ернст Ройтер, Курт Шумахер и Вили Брандт. |
