|
|
Изминалата седмица ще се запомни с динамичните сътресения, които
донесе в политическия пейзаж на Федералната република. След като
досегашният председател на СДП Мюнтеферинг загуби доверието на
партийното ръководство и изненадващо подаде оставка, водените до
тук мъчително и за двете страни коалиционни преговори с
консервативните ХДС/ХСС останаха изведнъж без лидер
|
от социалдемократическата страна на масата. Партньорът
на Ангела Меркел от Бавария и вътрешнопартиен конкурент
Едмунд Щойбер се възползва от удобния случай и обяви
спешно, че напуска бъдещия кабинет, тъй като без
Мюнтеферинг СДП щяла да бъде съвсем друга партия. За
никого не бе тайна, че баварският министър-председател
страда в негостоприемния за него берлински полически
климат. За броени часове Ангела Меркел укрепи сериозно
позициите си както вътрешнопартийно, така и в
преговорите с разкъсваните във фракционни борби
социалдемократи. Пред тях пък надвисна |
 |
екзистенциалният въпрос, без отлаганеда намерят свой
нов общопризнат лидер или да се окажат в незавидна отслабена
роля в коалиционните преговори.
Така удари часът на Матиас Плацек - министър-председател на
източната федерална провинция Бранденбург. Обърканата партия го
прие с ентусиазъм - изборът му на предстоящия партиен конгрес ще
бъде само една формалност.
Ето как 15 години след обединението или «поглъщането», както се
изразяват някои, на бившата ГДР от Федералната република, двете
големи партии на Германия се водят от политици от Изтока, рожби
на промяната от 1989 г. Актуалният брой на германския седмичник
"Шпигел" излезе тази седмица с една от най-оригиналните си
корици, остроумна, тъкмо защото представя пародийно-алегорично
една донякъде реална ситуация. В сценографията на пропаганден
плакат от 1953 година бодро крачи задружната бригадирска двойка
Меркел - Плацек. Заглавието, набрано с революционен шрифт,
гласи: "Настъплението на Изтока". На гърдите си Ангела Меркел
носи пурпурна лента с надпис "Ударник" - и цифрите 35,2 -
процентите, до които се срина партията й за последните месеци на
предизборната кампания. На заден фон, на плаката, напомнящ
иконографията на комунизма, се виждат профилите на Хелмут Кол,
Шрьодер, Мюнтеферинг и на баварския «владетел» Щойбер. Зад
двойката на преден план се е сбутала западната публика: Шойбле,
Щайнбрюк,
Глос и останалият политически елит на Германия...
Толкова млади и вече толкова групови...
Нека си припомним, кой е новият лидер на СДП и с какво се
свързва неговото име. По образование той е дипломиран инженер по
кибернетика и напуска конформисткото си съществуване едва в
последните месеци на ГДР, когато основава екологично
ориентираната партия Зелена лига, по-късно трансформирана в
източен филиал на партията на Зелените. Следва партийна и
политическа кариера в столицата на провинция Бранденбург Потсдам
като коалиционен партньор на тамошните социалдемократи на
премиера Манфред Щолпе. В биографията на Матиас Плацек има един
характерен момент, който може да наведе внимателните читатели на
определени мисли: през 1994 год., като единствен представител на
своята парламентарна група (в която тогава активно работеха
дисидентите от времето на ГДР Мариане Биртлер - днес шеф на
комисията за архивите на ЩАЗИ, Гюнтер Нооке, до скоро депутат от
ХДС и др.) Плацек се отметна изненадващо в пленарна зала от
своите съмишленици и колеги, и не подкрепи техните унищожителни
изводи от специалната комисията за агентурното минало на
министър-председателя на Бранденбург Манфред Щолпе. Въпреки, че
по онова време бе доказано с всички възможни материални и
аналитични средства, че Щолпе е бил дългогодишен сътрудник на
ЩАЗИ във висшите ръководни кръгове на протестантската църква на
ГДР, комисията не стигна до еднозначно заключение. Матиас Плацек
тогава излезе на парламентарната трибуна и отправи челобитно
заявление във вярност и убеденост в невинността на Манфред
Щолпе. За "награда" той бе оставен да служи като министър в
кабинета на Щолпе, докато съпартийците му, отвратени от
лицемерието на колегата си и преди всичко от безочието на самия
Щолпе, напуснаха правителствената коалиция и се пръснаха кой в
опозиция, кой по други партии.
Самият Манфред Щолпе издейства по съдебен път забрана да бъде
споменавано името му във връзка с оперативния псевдоним
"Секретар", въпреки че бе доказано безспорно, че е получил като
информант дори орден за заслуги от министъра на ЩАЗИ Милке.
Щолпе продължи забележителната си кариера като любим на цял
Бранденбург премиер, за да се издигне накрая до министър във
федералния кабинет на Герхард Шрьодер. Съществуват
предположения, че както относителната му автономност като агент
на ЩАЗИ по времето на ГДР, така и невъзможността след промяната
да бъдат открити финалните и безспорни документи, уличаващи
неговата вина, се дължат на факта, че е бил всъщност агент на
много по-силна организация от ЩАЗИ и че тези материали се
съхраняват на място, в което все още бият по пръстите, опитващи
се да отворят архивите.
Затова пък е безспорно едно - Щолпе бе винаги и до днес е
политическият "кръстник" на новата надежда на Германия Матиас
Плацек. Той бе негов постоянен патрон, който го изтикваше напред
и още преди няколко години му бе пророкувал, че Плацек неминуемо
ще е бъдещият канцлер на Германия.
Всичко това се вписва по интересен, макар и специфичен начин в
познатата на нашите читатели от няколко статии история с
московската Академия по проблемите на сигурността, отбраната и
правния ред (АБОП).
Внимателните читатели ще си спомнят, че тази Академия - рожба и
инкубатор на кадри на ФСБ/КГБ, раздава на подбрани от нея лица в
Русия и в чужбина ордени за заслуги. Трима германски
политици-социалдемократи са наградени от генерал Шевченко,
президент на АБОП, с най-високото отличие - ордена «Петър
Велики»
I
степен с лента. Гернот Ерлер, Валтер Момпер и ... Матиас Плацек.
Впрочем, по същия повод (60 годишнината от победата на СССР във
II
световна война) този орден е бил връчен и на Маркус Волф.
Дали нароченият от сега за бъдещ канцлер на Германия Плацек се е
сетил да обърне ефектния орден и да се опита, прилагайки
школските си познания по руски език, да разчете надписа на гърба
му?
Ако не, нека го сторим вместо него:
«ЗА УКРЕПЛЕНИЕ ГОСУДАРСТВА РОССИЙСКОГО», което в превод от
московски означава «За засилване на руската държава»... |
