01-11-2005

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Милен Радев

1 ноември 2005 23:35

Писмо от Берлин:

В деня на народните будители

Милен Радев в "Още инфо"

Неотдавна ми бе дадена възможност да си избера книги от роднински наследствен архив. Небрежно бръкнах между купищата стари томове и внезапно не повярвах на това, което видях в ръцете си - едно опърпано книжле с меки корици, с надпис: Симеон Радев «Македония и българското възраждане».

Знаех за книга на френски под това заглавие, но в случая не беше указан преводач, т.е. ставаше дума за авторско издание. Виждал бях в Берлин у българиста Норберт Рандов три подвързани томчета с превод от 1927, но това беше явно нещо друго.

Заех се да проучвам предисторията на изданието и бързо установих, че малцина в България знаят за него. Получих възможност да разговарям със сина на Симеон Радев, Траян, който през последните десетилетия на живота на баща си е на практика негов съавтор, сътрудник, правше всички архивни справки,беше човекът на когото Симеон в почти пълна слепота е диктувал трудовете си. Макар на преклонна възраст Траян Радев е с непреклонен дух и с македонска твърдост носи битието си на останал напълно сам на света пенсионер с всички произтичащи от това несгоди в България. Срещата с него за мен бе доближаване със страхопочитание до един от последните възрожденци, до физическия и духовен свят на Симеон Радев, до родния му Ресен, до Цариград, до Охрид и стара София.

От Траян Радев научих подробности за книгата, която по волята на съдбата бе попаднала в ръцете ми. Баща му пише „La Macedoine et la renaissance bulgare au XiXe siecle“ през 1918 и тя излиза същата година в Париж за да може западната общественост да се запознае с българското гледище по македонския въпрос, тема, която става особено важна преди мирните преговори в предградието Ньой. По-късно, когато Симеон Радев е вече пълномощен министър във Вашингтон, без да се обърне към него, Македонският научен институт (чийто председател е проф. Милетич) възлага на дъщерята на професора Маня да преведе труда и го отпечатва през 1927. Траян разказва, как е бил неприятно изненадан баща му, когато прислужникът в легацията внесъл два пакета с книги. Преводът, както можах да се убедя от получения от Норберт Рандов екземпляр, не е от най-добрите, а и цялото издание е осъществено без авторско съгласие. Все пак с времето Симеон Радев се примирил, че никой не се е обърнал към него, с това «флагрантно нарушение на авторските му права» (Траян Радев) и счел, че е по-добре изданието да съществува в този вид и да се разпространява и в поробена Македония, отколокто съвсем да го няма.

Това обстоятелство се потвърди и от онова, което ми разказа друг от последните възрожденци, за когото вече съм писал - Михаил Огнянов. Като юноша в Битоля през 30-те години той свидетелства, че се е чел усилено в българските среди именно този превод, издание на МНИ.

След освобождението на Македония през април 1941 и завръщането малко по-късно на Симеон Радев от легацията в Белгия (където е бил пълномощен министър, отговарящ и за връзките с Холандия) той започва авторски превод и дообработка на книгата. Решава по препоръка на приятели и от новоосвободените земи, «Македония и българското възраждане» да излезе в Скопие. Екземплярът, с който разполагам е с авторски предговор от края на 1942. Според Траян Радев книгата е отпечатана едва към края на 1943-1944 в печатница «Крайничанец» в Скопие. Тираж 6000 екземпляра. Разпространението обаче се забавило по различни причини чак до лятото на 1944, докато скоро над всички се сгромолясал фаталният септември. Една част от тиража е била унищожена от югославските комунисти, друга част е качена на камион и откарана в България. Тук, според Траян Радев баща му се е опитал да спаси книгата и да убеди отговорните лица да я пазят, защото «някой ден пак ще ви потрябва», но почти всички екземпляри са били изгорени.

Запазени били като по чудо само няколко от тях.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо