|
След известната на всички ни историческа съдбовна
обвързаност между България и Германия, след гротескната прилика в
най-актуалните политически главоблъсканици на двете страни, е време
да поговорим и за приликите във всекидневната действителност.
Ще дам
един пример за все по-отчайващата неефективност на държавните
институции в Германия. Късно следобед, прибирайки се с колело по
бул. Унтер ден Линден забелязах на популярния мост "Шлосбрюке" тълпа
туристи наобиколили 5-6 албански мошеници, разиграващи известната
игра "тука има тука няма". Разпознах двама от участниците като
същите персонажи, с които през пролетта вече имах стълкновение на
Александър плац.
Тогава,
пак пътьом, се бях намесил в разгара на играта за да предупредя една
нещастна немска бабичка, бръкнала вече в портмонето си за да заложи
50 Е и й бях препоръчал да си прибере паричките, защото си има
работа с престъпници. След като успях въпреки крясъците на 4-ма
балкански субекти да отпратя бабичката в къщи, се разгоря скандал с
албанците, от който лично аз се разминах само с повредени очила и
насинено око. Както ми казаха в полицията, където отидох да подам
молба за съдебно преследване малко по-късно, бил съм имал късмет, че
в момента не съм в болница с нож между ребрата или в моргата.
Регистрираха случая, разкарваха ме по картотеки да разглеждам снимки
на хиляди мутри и пр., но така или иначе работата си беше
предварително обречена. Работата е там, че властите в Берлин са
престанали да преследват играта "тука има тука няма" по принцип.
Причината е в съдебната практика през последните години. В
съдилищата се е наложило виждането, че при тази игра не се касаело
за измама, а за "Fingerfertigkeit",
т.е. "ловкост на пръстите". След като никой до сега не можал да
докаже, че разиграващите си служат с измама, се приема, че те просто
използват природната си ловкост. Това не е моя измислица, цитирам
просто малко по-свободно съдебни решения и обясненията на
криминалата полиция.
От
тогава бул. Унтер ден Линден периодически е завладяван от албанци в
добре организирани компактни групи, които се разполагат индивидуално
на стратегически кръстовища за да наблюдават за евентуално появяваща
се полиция (която изобщо не търси тях, но - за всеки случай). През
това време техни съучастници разиграват сред тълпите туристи
въпросната игра. Както си е прието, двама-трима от тях самите
залагат също про форма - обикнвено във всяка група има по една руса
мадама (най-вече чехкини - да я наречем чаахкиня - бел.ред.)
или по един негър за по-голяма убедителност, които постоянно губят.
Всички групи са организирани от няколко души, които обикалят по
булеварда и държат връзка помежду си чрез мобилни телефони.
Да се
върнем към вчерашния случай. След като разпознах двама от албанците
(срещу които вече така или иначе има подадено оплакване за нанасяне
на телесна повреда) алармирах полицията и като ми казаха, че
пристигат веднага, се изтеглих на уговорено място на сто метра за да
наблюдавам събитията. Минаха почти 20 минути. Време, през което бяха
обрани няколко нещастни немски туристи, а към края се разигра дори
скандал и двама източноевропейски туристи бяха бити с юмруци - при
такова произшествие албанската група разбира се веднага си нави
килимчето и отпраши спешно нанякъде. След малко пристигнаха със сини
буркани две коли полиция и след тях още една с цивилни агенти (с
такава дандания, че албанците и без крака да бяха, на инвалидни
колички, пак щяха да успеят своевременно да се изтърколят до
укритието си. Полицаите взеха спешно моите показания за разпознатите
двама извършители от пролетта и се заеха с новопострадалите (на
една германка й бяха изтръгнали
€150
от портофейла. Посочих накъде са избягали албанците, но полицаите ми
казаха да не се безпокоя, че те имат грижата да ги намерят. Като
видях че се разположиха явно за по-дълго по колите си (между
другото, отличителна черта на много тукашни полицаи е значителното
им свръхтегло, както и силното накичване на китките и врата със
солидни златни верижки... - бел. авт.) им казах, че аз отпрашвам
с колелото към Александър плац, за да се опитам да открия някой от
забягналите натам албанци. Споменах им, че знам от старо разследване
на Криминалната полиция, в което съм участвал професионално, къде
обикновено висят албанци и ги питам, ако видя някой, как да ги
извикам на помощ. Не ми дадоха номер на свой мобилен телефон, защото
имали доста работа по снемане описанието на извършителите, но да съм
се обадил на централата 110 и те щели да ги известят моментално...
Хай да
му се не види макар - припвам аз към Александър плац (вложил съм
вече за общественото благо над 1 час - бел. авт.) и внимателно
разглеждам преминаващото като на парад природонаселение. Тук
албанци, там албанци - няма ги. Обикалям едно-две от познатите ми
места и не щеш ли в един сутерен в подножието на телевизионната кула
зървам с периферното си зрение шестимата юнаци на куп, нещо се
договарят. Тъй като има опасност да ме познаят, не мога да ги гледам
отблизо, затова се оттеглям на стратегическа дистанция и пак звъня
на централата. Дълги минути не се обажда никой... Хеле вдига
служител, който си няма понятие от случая - разказвам му отначало
историята, че става дума за албанци, нападнали в центъра на Берлин
граждани, бИли и ограбвали, обяснявам му, че е наложително
моментално действие, че негови колеги се намират в операционна
готовност на 2 км разстояние и да ги алармира незабавно, че моя
милост, стоящ на бордюра, ще маркира със забележителната си външност
мястото, откъдето може да се завардят престъпниците. Че трябва
непременно да дойдат цивилните агенти, че формени коли ще развалят
работата и пр. Много Ви благодарим господин Х, казват, стойте там,
веднага изпращаме всички налични коли, стойте на видно място и ни
насочвайте. Ще Ви звъним по мобилния за по-нататъшни инструкции...
Чакам.
След
десетина минути събалканците ме наближават, приказват си зад гърба
ми. Аз се разсейвам по афишите наоколо, крия си главата под мишница
и си кривя очите да видя накъде отиват. От обещаното подкрепление -
ни вест ни кост. След някое време дружината се отправя към едно
определено заведение, където се разполага на завет и спокойствие.
Почаках
още половин час (от неплатеното ми, лично, предвидено за почивка
време) - бел. авт.), па се качих на колелото и отпраших по
пътя си.
Толкова
за държавната ефикасност и готовността на Германия да се съпротивява
на всякакъв вид заплахи
- - - -
- -
P.S.
Ще припомня, че британската практика на почти тотален видеоконтрол
на публичното градско пространство се отхвърля от левите тук -
Зелени, Соцдемократи и от юристи с идеологическите капаци на
поколението на 68-аците - като антидемократична, антихуманна и пр. И
почти не се прилага. За дълбоко мое съжаление и от либералната
FDP. |
