Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Контакт

За пети път Берлин е домакин на Международния литературен фестивал. Появил се на бял свят като законна рожба на авторитетния берлински Театрален фестивал, в течение на 10 дни Литфест 2005 отново събира автори и издатели от цял свят. Организаторите и тази година далеч не ограничават вниманието си само върху чистото изкуство и естетиката на художественото слово. Една от основните прояви на Фестивала през двата дни на последния уикенд бе симпозиумът «Системата Путин», проведен въпреки незапомнено красивото и топло късно берлинско лято в препълнени зали с активно участие на публиката. Симпозиумът бе структуриран в пет последователно заседаващи панела по теми като «Гражданското общество и медиите в Русия», «Войната в Чечения», «Властовата политика на Кремъл», «Аспекти на европейската и на американската политика спрямо Русия». Сред участниците бяха известните московски журналисти Григорий Паско, Александър Рихлин, Андрей Пионтковски, писателят Виктор Ерофеев, политици като Григорий Явлински и Руслан Хазбулатов, вицепремиерът на независимото чеченско правителство, поетът Апти Бисултанов, правозащитничката Светлана Ганушкина, полският писател и главен редактор на «Политика» Адам Кжемински.

Едно от събитията на симпозиума бе панелът, посветен на «Руската икономика след случая Ходорковски». Дискусията бързо напусна тясната икономическа рамка и през най-актуалните германо-руски отношения стигна до принципни въпроси на днешната авторитарна действителност в Путинска Русия. Централен участник бе пристигналият от Канада адвокат на Михаил Ходорковски, Роберт Амстердам - човекът, на когото Москва и до днес не дава входна виза, за да се срещне с осъдения и лежащ в килия с 16 криминални престъпници доскорошен собственик на ЮКОС.  Негови събеседници бяха Руслан Хазбулатов, председател на Руския парламент, който Елцин разгони c танкове през 1993 и германският професор по източноевропейска история и влиятелен експерт и издател Ханс-Хенинг Шрьодер. Хазбулатов, в момента преподавател по икономика в Москва, обрисува в мрачни краски социалната реалност в Русия: жизненият стандарт на 80 % от руските граждани според експертни проучвания днес е два пъти по-нисък от този през 1990, преди започване на стопанските реформи. Три са според

Адвокатът на Ходорковски - Роберт Амстердам

Хазбулатов обществените групи, на които се държи властта на Путин: половин милион много богати частни предприемачи с годишен доход от над 1 милион долара, също толкова висши ръководители на предприятия и учреждения от държавния сектор и още половин милион от висшия ешелон на армията и силите за сигурност. Тези един и половина милиона души разполагат в Русия с такова влияние, че могат да въздействат на всеки президент и фактически да го карат да върши всичко, което на тях им е изгодно, смята Хазбулатов. По-нататък той разви тезата си, че злото е заложено още по времето на Елцин, че тези 80 % през 2000 при започване на Путинското президенство живеели дори три пъти по-лошо, докато днес разпадането на икономиката било поне спряно. Разбира се, според Хазбулатов, тази огромна маса от населението е не само против Ходорковски, но и против всички свръхбогати. Въпреки че живее в условията на капитализъм, тя е вътрешно привързана към социализма. Бившият спикер на руския парламент е убеден, че Путин отдавна би пуснал Ходорковски на свобода, но за жалост президентът трябвало да се съобразява с мнението на тези повече от 80 % от населението. В условията на социална нестабилност в Русия на Путин не му оставало нищо друго освен да лавира и да търси подкрепата преди всичко на силовите структури, за да му гарантират те нужната сигурност.

Германският професор Шрьодер диференцирано разгледа генезиса на руските олигарси - първото поколение са тези, натрупали имот и богатства от близостта с Елцинското семейство. След изкачването на Путин на власт, от 1999 насам, идва редът на «Путинските олигарси», преди всичко в алуминиевия сектор, а от две-три години икономическата власт преминава в ръцете на т.н. «петербургски чекисти и технократи» - колеги, които Путин изтегля от «своя» Санкт Петербург в Москва. Сега е ред на това трето поколение да се обогати за сметка на руските граждани. За пример проф. Шрьодер даде министъра на отбраната Сергей Иванов, чийто 24 годишен син, както се оказва, е успял да направи светкавична кариера и в момента е вицепрезидент на Руската външнотърговска банка.

Адвокатът на Ходорковски Роберт Амстердам отговори на въпроса, защо Путин преследва Ходорковски, пределно кратко: «Много просто: защото в Русия в момента властта се консолидира в авторитарна система». Според него основната причина за разбиването на Юкос е прозрачността на финансовите и бизнес процедури, която този концерн въвежда за пръв път в Русия преди 6 години и които отговарят на най-високите световни стандарти. Защо прозрачността е опасна за системата Путин, пита Амстердам - защото властващите «силовики» черпят своята мощ от достъпната само на тях информация - прозрачността е тяхна антитеза, тя уронва тяхната власт. От бизнес-прозрачността на своя концерн Ходорковски логично стига до темата за правата на човека, тъй като необходимостта от институционни промени е очевидна, което обуславя и неговата растяща политическа ангажираност през последните години преди ареста. Конституцията от 1993 не осигурява разделелението на властите в Русия: съдебната система е напълно контролирана от изпълнителната власт, същото се отнася и до все по-големи сектори от икономиката.

Путинската система има само един ориентир, каза Роберт Амстердам, и това е близостта до властта, която дава храна на безмерната алчност. Най-съществената заплаха за Системата е Чечения, но тя е заплаха и за Русия като цяло. Процесът срещу Ходорковски бе възможен според канадския адвокат само в страна с чеченския опит на Русия. Когато обучаваш хиляди и хиляди хора на зверствата, които те извършват в Кавказ и след това тези хора се връщат във вътрешността на страната, те навлизат в административните органи по места, в частите на ОМОН, в полицията и разнасят навсякъде заразата на беззаконието и антихуманността. Второто необходимо условие Русия да е днес такава, каквато я виждаме, е мълчанието на Запада пред подигравката с основните принципи на законността, която се върши всекидневно в държавата на Путин.

Роберт Амстердам настоятелно предупреди германския политически елит, че в областта на енергетиката трябва да се изоставят всякакви илюзии: както Газпром, така и Роснефт се управляват от Кремъл, финалният мениджър на тези компании е Владимир Путин. При това голямата опасност както за Русия, така и за Германия е, че жизненоважни икономически въпроси се решават по политически съображения. Русия спъва не само вътрешната си институционализация, но тя саботира и общоевропейските процеси, в частност с прибързания и насочен срещу съседите й на Запад - Полша, Украйна и Балтийските републики договор за газопровод, сключен току що с Германия. Чрез този проект, който предвижда прокарване на тръбопровод по дъното на Балтийско море, без отклонения към съседните страни, Русия изолира и наказва своите непокорни западни съседи. Същевременно тя рекетира и страните от Евросъюза като цяло, пречейки на тяхната обща енергийна политика, смята Роберт Амстердам. И всичко това става със съучастието на Германия, под благосклонния поглед на нейния канцлер, загрижен само за допълнителни гласове на предстоящите избори.

Красноречиво именитият канадски адвокат изложи виждането си, че няма по-голямо лицемерие от демонстрираното от сегашното германско правителство - от една страна да подкрепя европейската интеграция на своите източни съседи, да окуражава въвеждането там на пазарна икономика, на демократични принципи и на европейското право и същевремено да участва заедно с Русия в извиването на ръцете и наказването на същите тези съседи. «Германия», се провикна Роберт Амстердам, «няма за какво да празнува проектирания балтийски газопровод, тя трябва да се срамува от него!» Според експерти от бранша този газопровод ще е три пъти по-скъп от проектирания вече наземен през Украйна и Полша към Западна Европа и в момента не е икономически целесъобразен. Неговата цел е само една: лишаване на руските съседи от постъпленията от транзитирането на газа и решаването на политически задачи на Владимир Путин. «Отвратен съм,» каза Роберт Амстердам, «когато научавам, че в деня, в който в Берлин Путин и Шрьодер си стискаха ръцете след спогодбата за газопровода, в Москва пропрезидентската младежка организация «Наши» гори книги, а в Германия си мълчат. Когато моят клент е затворен невинен в желязна клетка в Москва, в родината на Макс Вебер,  който беше писал за желязната клетка, никой не намира за нужно да протестира. Мистър Шрьодер изтъргува човешките права, той е готов да продаде и душата си за газ и нефт. Това е позор и мога само да се надявам, че германският избирател ще  възнагради този позор както заслужава.». Според Амстердам европейската политика спрямо Русия в момента прилича на състезание от Формула 1. Всички се борят за пол-позицията: Кой ще целуне повече пъти Путин - Шрьодер, Берлускони или Ширак...

Дискусията завърши с ново предупреждение от страна на Роберт Амстердам, че Русия манипулира и международни институции. Чрез възможностите си за контрол на бюджета на ОССЕ, Русия лишава тази организация от всякаква ефективност. Същото вече се прилага и в Съвета на Европа. Действия, които засягат всеки европейски гражданин, но западните държави продължават да мълчат.

Финалът не бе от най-окуражаващите: Всяка държава трябва първо сама да  се застъпи за собствените накърнени права - било то икономически или политически, защото на Русия не може да се разчита. Като отрезвяваща илюстрация прозвучаха думите на приближения до Путин съветник и т.н. «политтехнолог» Глеб Павловски, казани неотдавна в Берлин: «За нас Европа завършва с Германия...».

Тежко на самоволно напусналите империята колонии.

- - - - - -

*Авторът е кореспондент на българската служба на Би Би Си в Берлин и не ангажира с мнението си редакцията в Лондон.