|
Владимир Путин посети в края на
миналата седмица Берлин само дни преди парламентарните избори в
Германия. Под неговия и под патронажа на личния му приятел
Герхард Шрьодер бе финализирана многомилиардна сделка между
руския гигант Газпром и германските концерни
Eon и
BASF.
Спогодбата предвижда полагането през Балтийско море на
тръбопровод за земен газ от Виборг в Русия до Грайфсвалд в
Източна Германия. Тръбопроводът ще е с дължина 1200 км, а общият
обем на сделката ще надхвърли €5,7
млрд. Предвиждат се
отклонения към Швеция, Финландия, както и към руския анклав
около Калиниград. Полша и трите балтийски републики остават
встрани от трасето. В рамките на реалната политика е трудно е да
си представим акт, наситен с по-силна отрицателна символика по
отношение на
източноевропейските германски съседи от ръкостискането и
прегръдките между Путин и Шрьодер под обдобрителните погледи на
част едрия бизнес в Германия.
Основната идея за мощен
тръбопровод за природен газ от руските сибирски находища към
Западна Европа не е нова - от години се работеше върху проект за
наземна конструкция през Украйна и Полша, чиято реализация щеше
да бъде освен всичко друго и много по-икономична. Същевременно
наземният тръбопровод бе съществена част от съвместната
енергийна политика на Евросъюза - осигуряване нуждите на Западна
Европа и същевременно интегриране на енергийните системи на
държавите от Източна Европа. За страни като Полша и Украйна
транзитните постъпления от преноса на газ през тяхна територия
биха допринесли за политическа и икономическа стабилизация. След
«оранжевата революция», обиден на Украйна и на подкрепилата
разбунтувалите са «малоруси» Полша, президентът Путин спешно
промени плановете и руската страна започна преговори с
германските си партньори по съвършено нов проект - газов
тръбопровод по дъното на Балтийско море, който заобикаля несигурните
в политическо отношение (според Кремъл) и несимпатични съседи.
Реакциите преди и по време на
посещението на Путин в Берлин не закъсняха. В Полша и Литва
водещи политици говорят за трайна дестабилизация на региона,
президентът Квашневски настоява ЕС да се намеси активно, тъй
като «...Германия и Русия строят тръбопровод, който заобикаля Централна
Европа, и преговарят зад гърба ни». Опозицията в Германия чрез
свои външнополитически експерти като Волфганг Шойбле и Фридберт
Пфлюгер осъди непрозрачно водените преговори, при които
най-сериозно засегнатата страна Полша е била напълно изолирана.
Нещо, което едва ли може да се
заяви открито на официално политическо ниво, е, че воден за
пореден път от късогледи предизборни сметки канцлерът Шрьодер
загърби един от консенсусните принципи във външната политика на
следвоенна Германия: след трагичния опит от 1939 никога, по
никакъв повод и от никоя политическа сила в Германия да не се
водят преговори с Русия зад гърба и в ущърб на Полша.
Герхард
Шрьодер преди три години вече наруши друг непоклатим принцип на
германската политика - трансатлантическата солидарност. В
разгара на предизборната кампания 2002 той отказа подкрепа за
кампанията срещу терористичния режим на Садам Хюсеин, за да
спечели гласовете на трайно поразените от антиамериканизъм
германски избиратели. Сега подписването на договора с Русия,
предвидено за октомври, бе спешно пренасрочено, за да съвпадне с
горещите дни преди решаващите за бъдещето на германския
обществен модел парламентарни избори.
Полупрегърнат с Владимир
Путин в Берлин, канцлерът Шрьодер показа, че е загубил всяка
външнополитическа мярка, като не престана да хвали руския
президент и да му благодари за «личното приятелство», с което
той го бил почел. След като вече бе назовал Владимир Путин
«изряден демократ», сега Шрьодер дори заяви, че за страната му е
било «голям късмет» да има насреща си събеседник, който говори
отлично немски и познава добре Германия.
От какъв род са «познанията» на
Владимир Путин е известно на всеки, който ечувал или чел за кариерата му на
кагебистки разузнавач в Дрезден в края на 80-те години. Преди
сегашното му посещение в Берлин известният руски писател Виктор
Ерофеев го оприличи в медиите на орела от руския герб - едната
му глава обърната на Запад, а другата все още фиксирана на
Изток.
Дали да не разширим алегорията - едната глава на днешния
кремълски стопанин е главата на държавник, вторачен в глобалните
съдбини на света, другата - на подполковника-вербовчик на агенти
от Дрезден, незагубил очевидно и до днес способността да
омагьосва и принуждава събеседниците си да изключват здравия си разум.
Както писа френският философ и публицист Андре Глюксман в
последната си книга:
«Един път член на ЧК - завинаги член на
ЧК», това е и си остава кредото на Путин. ЧК - съветското
Гестапо, предшественик на КГБ, бащата на днешния ФСБ...»
Като потвърждение на горното
точно в дните на Путинското
посещение в Берлин, тук станаха известни факти за активно
продължаващата дейност на «бивши» колеги на днешния руски
президент в Германия. Федералната прокуратура е започнала
следствие след публикувано в списание «Фокус» журналистическо
разследване за шпионаж на неназована «руска специална служба» на
територията на Германия.
Преди осем години Германското
разузнаване (BND)
е извело конспиративно от Русия капитан, служещ във военното
радиоразузнаване, който бил предложил услугите си на германците,
още докато е служил в пределитеа на бившата ГДР. Както е
прието в такива случаи, руският «перебежчик» е получил нова
самоличност и се заселил на неизвестно място в Южна Германия.
Оказва се обаче, че то далеч не е било неизвестно за някогашните
колеги на Владимир Путин. Местоживеенето, подробности от бита и
дори номерът на паспорта на регистрирания с кодово име
«Крайбрежна мъгла» бивш руски офицер, са станали известни на ФСБ,
писа неотдавна «Фокус». Според «Берлинер Цайтунг» съществена
роля в разузнаването на секретните данни е играл човек,
приближен до някогашния министър на ДС на ГДР Ерих Милке. Днес
този бивш служител на ЩАЗИ работи като частен детектив в Берлин.
По поръчение на предишните си московски колеги той се заема с
отговорната задача по разкриването на предателя.
Германската
служба BND
отказва официален коментар, но както вече стана известно, е
разпоредила вътрешно следствие, за да се открие източника на
секретната информация, криеща висок риск за живота на доверилия
й се заедно със семейството си руски офицер.
Случаят има и друга интересна
страна. От години се говори, но е малко известна съдбата на активни в миналото или водещи съществуване на т.нар.
«спящи агенти» сътрудници на ЩАЗИ в Източна Германия и на Запад.
Съществуват съмнения, че част от тях са били «предадени» в
разпореждане на различни руски тайни служби. Нека не забравяме,
че скоро след падането на Стената зам.-министърът на ЩАЗИ генерал
Маркус Волф избяга спешно през Австрия в Москва, където прекара
почти година и половина. Едва ли куфарите му са съдържали само
бельо и книги за прочит.
Сегашната афера е първият станал
известен случай на използване на сътрудник на ЩАЗИ от екссъветското
разузнаване в Германия. По принцип подобни произшествия хвърлят
неприятна сянка върху отношенията между две страни.
Не обаче и при предизборната
ситуация като тази в Германия днес. И не когато се срещат Владими Путин с
неговия личен приятел Герхард Шрьодер...
- - - - - -
* Заглавието е на "Още
инфо"
** Авторът е кореспондент на
българската служба на BBC в Берлин и не ангажира с мнението
си редакцията в Лондон. |
