02-09-2005

Сърбия отново е в ръцете на запазилата своята власт клика от комунистически функционери, от фантастично забогатели през годините на последните балкански войни служители на тайните служби и криминални бандити. Това е същественото, което казва в последния брой на германския седмичник «Дер Шпигел» Владан Батич, бивш министър на правосъдието в кабинета на покойния Зоран Джинджич. В интервюто той описва по рядко драстичен начин, като поема и сериозен личен риск, абсурдната действителност в нашата западна съседка – страна, която декларира, че е тръгнала към европейска интеграция и с която Евросъюзът се готви да подписва асоциационно споразумение.

Вторият материал е сборен и разглежда в светлината на актуалния църковен спор между Сръбската и Македонската православни църкви провокационната експанзионистична сръбска политика спрямо Македония, считаната от някои там все още за Южна Сърбия. Източникът е крайно интересният официален интернет-сайт на Македонската Православна Църква http://www.mpc.org.mk

В момента в македонския затвор Идризово се намира ръкоположеният от сръбския патриарх Павле «охридски архиепископ» Йован Вранишковски, бивш македонски митрополит на Повардарието, отлъчен от МПЦ поради разколническата си просръбска политика. Йован излежава две и половина годишна присъда за «предизвикване на верска, национална и расова омраза».

Коментаторите на македонския православен сайт правят връзка между църковната кампания срещу Македония и опитите на сръбски националисти, пряко свързани с Белград да внасят разкол в Черна гора чрез планове за Сръбска Автономна Област «Црна Гора».

В съчетание с интервюто на Владан Батич, изводите, които се налагат от новите прояви на неизменно агресивния сръбски национализъм и от възраждането на кликата на Милошевич са крайно обезпокоителни. Като че ли още дълги години бивша Югославия ще продължава да бъде географско и политическо препятствие между нас и Европа.

«Ерата на Милошевич се завръща»

Шпигел: Най-неочаквано сръбското правосъдие отмени международната заповед за задържане под стража срещу съпругата на Милошевич Мира и срещу сина му Марко. Нима Милошевич отново управлява страната, този път от килията си в Трибунала за военопрестъпниците в Хага?

Батич: - За всекиго в Сърбия е ясно, че ерата на Милошевич се завърна. Почти всички важни функции в страната отново се заеха от негови кадри. В случая със съпругата му, главният прокурор е издал на един от подчинените си прокурори т.н. «задължително указание» да отмени заповедта за задържане под стража. Това е нещо уникално в нашата юридическа история. Действителната причина за тази благосклонност е сделка между Милошевич и премиера Воислав Кощуница. Работата е там, че правителството се нуждае от парламентарната подкрепа на социалистите на Милошевич.

Казват, че синът Марко контролирал контрабандата с цигари? Съдебното обвинение срещу него беше, че е заплашвал политик от опозицията с електрически трион. Но ето че пострадалият опозиционер сега оттегля жалбата си.

- А какво да прави човекът? Майка му ми писа потресаващо писмо: приятелите на Марко заплашвали семейството ден и нощ.

Могат ли да се приемат на сериозно обещанията, че двамата най-търсени военопрестъпници - генерал Ратко Младич и Радован Караджич щели да бъдат арестувани?

- Младич е много често в Сърбия, най-вече в Белград. Както много от останалите военопрестъпници него продължава да го пазят армията, църквата и Кощуница. И то съвсем не само морално. Всички търсени заради военни престъпления лица, които се предадха на трибунала в Хага, са получили обезщетения до 500 000 евро. Финансирането са поели щедро четири икономически магната, на които правителството. в замяна възлага примамливи поръчки

Но и правителството на Зоран Джинджич, чийто член бяхте Вие, знаеше за посещенията на Младич в Белград. Защо не наредихте тогава арестуването му?

- Той беше под защита на армията, а тя не се подчиняваше на правителството. Полицията не можеше да започне война срещу армията.

Процесът срещу убийците на Джинджич заплашва да се превърне във фарс. Неотдавна бе сменен и прокурорът по делото.

- Защото той се противопоставяше на опитите на сегашното правителство да разводнява доказателствата. Няколко души в кабинета са пряко замесени в убийството на Джинджич. Оттук и техните опити за намеса.

Защо обвинителният акт игнорира изцяло въпроса за стоящите зад атентаторите сили?

- Ами те са известни на всекиго. Става дума за партии, които при Джинджич нямаха никаква политическа перспектива, за група престъпници, както и за онези, които лежат в затвора в Хага. Организацията на заговора бе в ръцете на държавната и на военната тайни служби. Своята благословия е дал патриархът Павле с оправданието: Джинджич беше предател, а убийството на предател не е грях.

В Македония са разтревожени от най-новите сръбски аспирации

Както съобщи агенция Макфакс преди седмица, председателят на Лигата на социалдемократите на Войводина Ненад Чанак, е обвинил публично властите в Белград, че с помощта на Сръбската Православна Църква планират създаването на Сръбска Автономна Област «Църна Гора" за да дестабилизират допълнително ситуацията в републиката.

«Много съм загрижен от случващото се в Черна Гора и в Македония, тъй като това са двете последни федерални единици на бивша СФРЮ с които Сърбия не е воювала. Очевидно сега идва и техният ред», казва Чанак в интервю за новосадския вестник "Дневник". Според войводинския политик Белград подготвя почвата  за обявяване на САО «Църна Гора", с което ще се дестабилизира републиката след референдума за независимост. Чанак смята, че съществуват подобни планове и за Македония, но там въпросът е много по-комплексен поради по-големия брой заинтересувани страни. «Ако в Сърбия църквата и държавата не се отделят една от друга, Сърбия ще се превърне в «православна джамахирия», каквато няма втора на света», смята Ненад Чанак и припомня, че през последните 15 и повече години СПЦ е играла ролята на пета колона и авангард на националистите преди да заговорят оръжията на армията.

В нарочен редакционен коментар на сайта на Македонската Православна Църква се призовава «демократична и и свободна Европа да не се хваща на въдицата на великосръбската пропаганда», която апелира към вродената чувствителност на европейските граждани, когато става въпрос за защита на човешките и верски права и свободи. Сръбската пропаганда се е обърнала към европейската общественост с апел да защити осъдения от македонски съд за разпалване на расова и верска омраза бивш владика Йован Вранишковски. Това не бива да се допусне, считат македонските автори, тъй като би означавало затваряне на очите пред цялостната обстановка във и около Сърбия.

Македонският църковен сайт дава собствена оценка на истинските мотиви за най-новата сръбска антимакедонска офанзива:

«Същите църковни, политически и криминални (военно-печалбарски) структури, които предизвикаха и се възползваха от кървавите събития на бившите югославски територии и които, както по всичко личи, все още крият в своите църковни обекти военните злодеи, търсени от Хагския трибунал, и днес използвайки познати методи и средства искат да постигнат същата цел. Тази цел е осъществяването на непреболедуваната идея за Велика Сърбия - поне до там до където им се струва, че е възможно в сегашния момент, т.е. до Република Македония, Черна Гора, Косово и Войводина.

Нека си спомним, как се случи всичко, какви бяха методите и средствата, за които стана дума: най-напред познатите, екстремно националистки настроени епископи на Сръбската Православна Църква разбудиха чрез духовен и психически терор агресивни настроения от миналото, разкопавайки през 1990 г. костите на загиналите по време на Втората световна война на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина сърби. След това, когато вече беше налице критична изплашена маса хора под оръжие и от двете страни и след първите кървави инциденти, тръгна в настъпление тогавашната ЮНА, ръководена от сръбски генерали, а по стъпките й поеха вече паравоенни структури. Резултата го видяхме всички - от сторените злодеяния, като например онези в Сребреница или във Вуковар, настръхва всеки цивилизован човек по света, но и всеки цивилизован сърбин. Само няколко епископи на Сръбската Православна Църква, благодарение на чието погрешно ръководство преди всичко, пострада и самият сръбски народ, все още не могат да прозрят и признаят своя грях. ....Страстите правят човека сляп, а особено страстта на национал-шовинизма.

Нещо подобно се случи и в Косово. Отначало същите хора на Сръбската Православна Църква, служители на идола «нация», провеждайки специална, подготвена за целта програма, поставиха свой идеологически правоверен епископ в Призрен и в течение на деведесетте години на миналия век възстановиха косовските манастири като центрове за разпространение на великосръбския национализъм. След това, сякаш по договореност, последва съпроводено с физически терор настъпление на военно-полицейските сили и паравоенни криминални формирования. Така естествено, след като се разпалиха двата национализма, към 1999 г. се стигна до Косовската криза и до интервенцията на НАТО в бивша Югославия, с всичките трагични жертви от двете страни. И пак за разлика от целия цивилизован свят само някои сръбски епископи все още не могат да видят и да разберат своя грях, а манастирите в Косово, под воената защита на КФОР, са до ден днешен полуживи-полумъртви свидетели на неосъществената великосръбска идея и на провалената християнска мисия между албанския и сръбския народ.

Същите методи и средства на духовен и психически терор под мълчаливото одобрение на Сръбската Православна Църква започнаха преди три години да се прилагат от същата малка група епископи – направи се опит да се създаде паралелна църковна структура в Република Македония…»

По-нататък коментаторът на сайта http://www.mpc.org.mk припомня подробно развитието на църковния конфликт през последните 3 години и намесата на представители на сръбския висш клир в независимото духовно и имотно управление на МПЦ, кулминирала в ръкополагането от страна на патриарх Павле на отлъчения македонски духовник Йован Вранишковски за архиепископ на специално създадената от Белград «Охридска архиепископия».

Авторът на статията отправя благодарност към Бога за това, че «християнският народ в Македония остана до сега етнически и църковно неделим и не се появи такава критична маса от хора, която би била нужна за политическа дестабилизация на страната и би послужила като повод за военна интервенция.»

Ако Македония беше федеративна република заедно с Република Сърбия, в състава на бившата федерация и ако федеративната войска присъстваше на цялата територия, това според македонския коментатор, щеше да е достатъчно за да преживеем същия сценарий, познат вече от другите югославски рупублики и от Косово.

В заключение сайтът на МПЦ подчертава, че събитията около затворения за разпалване на верска и етническа омраза бивш владика предоставят на демократичните и миролюбиви среди на Запад добър повод за внимателен поглед зад завесата от сантиментално дозирана врява, лансирана од някои сръбски медии, «за да открие навреме притаилия се многоглав балкански змей - великосръбския национализъм и да не му даде простор извън неговите естествени граници, така че той да не може за пореден път да унищожава духовните и културни ценности на християнска Европа».

«Какво е нужно още да загубят хората, за да се вразумят? Молим се на Господ, това  да не бъдат техните души», пита на края македонският коментатор, а ние ще запитаме, какво още трябва да се случи на Запад от Беласица, за да се сепне «синодът» в България. Ще събере ли той кураж за да изрази подкрепата и солидарността си с Македонската Православна Църква, притеснявана религиозно и политически от белградските приятели на самозванеца Максим - патриарх Павле и неговите приближени?