Нещо ме кара в този вълнуващ и
късен час да скалъпя някоя и друга утешителна дума към
бламирания "премиер за един час" (това си е рекорд на Гинес, а
защо не и на "Жигулёвское"):
Не тъжи Дмитриевич, не плачи
тънко и жално,
стана ти днес жертва на поле гладко и кално.
Върни се, Дмитриевич, в своята родна шума,
обуй, Дмитриевич, яке от кожа и гума,
нахлупи, Дмитриевич, каскета на дедо,
разкърши снага и спомни си бойното кредо:
"Червен парцал нас роди ни
сред дъжд от куршуми,
бате Серго владее карате и думи,
чичо Румен пикае сяра и гас,
политик като татю ще стана и аз!"
Повтори, Дмитриевич,
сугестивното слово,
шмръкни с ноздри аромата на барут и олово,
и влезни, Дмитриевич, с крачка дръзка и горда
там де Пирински сдържа демократската орда.
Прегласувай, преслушай, подслушай, пребий!
Процедура, халтура, мъдура...
Забий!
Километър, катетър, катър и
сатър
Овчаров, Краваров, Свинаров и Петър
Манолов, Сидóров, Ватутин и Путин
Путин и Путин, и Путин и Путин,
Путин и Путин и Путин,
Путин и Путин,
и Путин,
и Пут...пут...пют....пют....пют....пюююююююююююююююююют!