Атентатът в Лондон от вчерашния ден се нарежда в
трагичната поредица от сполетели света през последните години
дивашки терористични атаки. Същевременно обаче той като малко
други фокусира в себе си всички признаци на абсолютното зло,
чието съществуване някои релативисти все се опитват да отричат.
Две събития в навечерието на злодейското
покушение, които то образно замаза със сажди и кървав прах,
придават на Лондонския атентат особено символично значение:
- Тъкмо вчера британската столица бе залята от
стотици хиляди свои граждани, възторжено празнуващи една мирна
победа - спечелването на олимпийското домакинство. Днешните
вестници излязоха със специални приложения на по двадесет и
повече страници за бъдещия празник на международното
разбирателство и мир. Със същите вестници само часове по-късно
из тунелите на лондонското метро бяха покрити разтерзаните тела
на техните нищо неподозиращи изтръгнати от живота читатели.
- В Шотландия Тони Блеър откри конференцията на
Г-8, която по мението на много наблюдатели и експерти трябваше
да направи първа сериозна стъпка за установяване на
по-балансиран световен икономически ред, за даване на шанс на
най-силно пострадалите и изостанали в света нации. По този начин
би могло да се постигне излизане от отчайващия порочен кръг, в
който най-бедните народи са се завъртели, а именно в това е
причината, която води до екстремизиране на обречени на
маргинализация маси в Третия и Четвърти свят.
Тъкмо една успешна реализация на част от идеите,
стоящи зад опрощаването на дълговете от страна на Г-8, би била
най-голяма заплаха за дългосрочната стратегия на фанатичните
идеолози на тероризма.
Именно тези две знакови събития станаха
символична цел на терористите. И сега вече са съвършено
неприемливи никакви оправдания, каквито слушахме преди четири
години, че ставало дума за "разбираема реакция на угрижени
поради икономическата несправедливост в света, сърдити на
глобалистка Америка млади мюсюлмани". Този път подобен тип
обяснения няма как да минат, предвид съпровождащите Лондонския
атентат събития. Абсурдните каканижения за жертвите в Ирак,
които прочетох в един интернет форум, са също толкова
несъстоятелни и прозрачни за всекиго, който знае, че жертвите в
Ирак бяха десетки хиляди годишно именно преди цивилизованият
свят да се реши да интервенира и да отстрани палача Садам, както
е ясно и сега, че в древното Междуречие продължават да загиват
десетки и стотици благодарение на същите вдъхновители, които се
погрижиха и за взривовете на вчерашните лондонски бомби.
Пред нас проблясна за пореден път озъбената
гримаса на Абсолютното Зло. Вчера. Също както на 11 септември
2001 в Ню Йорк или в нощта на 23 срещу 24 септември 1944 в
България.