Преди излизането на новия му сборник разкази през
март, най-големият всекидневник в германската столица «Берлинер
Цайтунг» отделя цяла страница на родения в България писател.
Димитър Динев е роден през 1968 в България. Следвал
е философия, етнология и руска филология във Виена. Живее в
австрийската столица. Романът му „Ангелски езици» бе сред
литературните сензции на 2003. В своя културен раздел «Берлинер
Цайтунг» публикува обширно интервю с автора, получил току що в
Мюнхен реномираната награда «ШамИсо» на фондацията «Роберт Бош».
Разговорът с Димитър Динев започва с въпроси за
родния му Пловдив, за живота му днес като австрийски гражданин във
Виена. Писателят признава, че се чувства истински у дома си в
словото. Често пъти човек е чужд в собствената страна, а пък като
у дома си в чужбина. За Динев животът в няколко страни предпазва
от опасността на прекаления национализъм. Той казва: «Ние всички
сме по един или друг начин безотечественици и живеем ако не в
писането, то в словото. Словото ни помага да забравим онези думи,
които са ни отнели родината.»
Той е писал на български и руски, от 90-те години
пише на немски. Според писателя човек пише на езика на който е
обичан и с който обича - или пък на езика, на който му е отказана
обич и той страда на него.
Димитър Динев намира темите си от разговорите с
обикновени хора. Българите, припомня той, са много по-отворени от
хората в Германия или Австрия - достатъчно е едно кратко пътуване
с влака за да научиш целия живот на спътниците си. Той обикаля
манастирите, разговаря със стари монаси, със свои приятели -
цигани, най-онеправданата част от българското население.
Особено ценна за Димитър Динев е способността да
накараш читателя да се засмее. Отварянето на устата при смеха за
него има и символично значение - човек се отваря при това и за
историята, която чете.
Писателят пише за Пловдив и Виена - градовете,
които най-добре познава, и вижда мисията си и в това, да пренесе
част от българската култура в немскоезичната среда, тъй като е
страдал дълго от невежеството на новите си съграждани, незнаещи
дори къде се намира България.
Димитър Динев се интересува силно от въпроса за
властта, политиката е важен, но не определящ елемент в неговата
литература. Него го интересуват системите, които човек създава и
които продължават да му влияят дори и след като са изчезнали.
Вълнува го въпросът променя ли се творецът под влияние на своето
творение.
«Берлинер Цайтунг» е впечатлен от преплитането на
модерен свят и архаични ритуали, сред които живеят героите на
Димитър Динев. Писателят припомня, че комунистите в борбата си с
църквата донякъде са се били примирили със суеверията, със
залегналите от хилядолетия традиции. Той търси източниците на
българската култура в най-древното население - траките и не се
спира пред ирационалното, като съществена потребност на човека.
Новият сборник разкази на Димитър Динев «Светлина
над главата» излиза през март в издателство "Дойтике". |