|
На снимката
виждате част от официалния паметник на Берлинската стена с
венците, поднесени от политическия елит на Германия по повод
15-ата годишнина от нейното падане. Комплексът се намира на
Бернауер Щрасе. Тази улица получи печална известност с това, че
сградите от едната й страна останаха след прекарването на
границата преди четири десетилетия от източната страна, а
тротоарът пред къщите
–
от
западната. Там са се разигравали едни от най-драматичните случаи
на бягство през първите дни след построяването на стената. Скоро
след това прозорците на апартаментите, гледащи на Запад, са
зазидани, а след няколко години сградите са взривени.
Паметникът се
състои от една ръждива, необработена и грапава метална стена.
Още през 1990
правителството на федералната провинция Берлин – берлинският Сенат
– продаде ареала около бившия граничен пункт Чекпойнт Чарли на
частен инвеститор. Той се ангажира да построи възпоменателен обект
на това симовлично място, където през октомври 1961 танковете на
свободния свят спряха готовите за агресия комунистически пълчища и
им показаха, че няма да ги допуснат нито на метър по-на запад. С
това, както и с много бройните опити за бягство през стената в
този сектор, Чекпойнт Чарли (познат и у нас поне поради
атрактивното едноименно заведение в София на ул. «Иван Вазов»)
влезе в историята.
15 години след
обединението обещаният мемориал така и не бе построен. Вместо това
районът бе даден под наем на организатор на битпазар, който през
последните години разви там оживена амбулантна търговия на сергии
с реликвите на комунизма – от кожени ушанки с петолъчки до руски
пилотски часовници и безформени парчета от стената – всичко за
нуждите на туриста.
Основателят на
Музея на берлинската стена Райнер Хилдебранд, правозащитник от
бившата ГДР, сам беглец от Изток, възмутен нае през 2003 парцела
под аренда и и заплаи от частни средства 113 000 евро, за да
прогони търговците от символичния район. След смъртта му в
началото на тази година неговата вдовица Александра – самата тя е
украинка – си постави за цел да осъществи проекта на покойния си
съпруг. За кратко време на мястото на стария Чекпойнт Чарли
израсна внушителен мемориален комплекс. Възстановен бе 200 метров
отрязък от оригиналната стена. Издигнати бяха 1065 високи дървени
кръста – по един за всяка от жертвите на разделението на Германия.
Тази цифра включва както убитите при опит за бягство, така и
отвлечените от агенти на Щази от Западна Германия на Изток и след
това умъртвени противници на комунистите, но също и съветски
войници-дезертьори или войници от армията на ГДР.
 |
 |
Само дни след
откриването му, мемориалният комплекс се превърна в притегателен
пункт за туристи и граждани на Берлин. Хората, които се тълпят
пред гората от кръстове са единодушни – сблъсъкът с индивидуалните
човешки имена, лица и съдби (на всеки кръст има или име и снимка
или съобщение за обстоятелствата на смъртта на жертвата) разтърсва
и впечатлява, както рядко се случва пред друг паметник.
Не на това мнение
са повечето медии и преди всичко берлинският Сенат, в който
управлява коалиция от социалдемократи и партията на бившите
източногермански комунисти ПДС. Според политиците Берлин нямал
нужда от повече паметници на Стената, а още по-малко от мемориали,
които разединявали гражданите, вместо да ги обединяват. Известният
историк Лауренц Демпс говори за «зловещ маскарад», други обвиняват
украинската вдовица в комерсиалност и в създаването на «политкич».
В този дух са и критичните статии в повечето печатни медии.
Единствено опозиционният ХДС забелязва внушителната сила на
мемориала и подчертава, че със своята акция Александра Хилдебранд
е показала безпомощността и нежеланието на Сената да напомня за
жестокото минало на града. Така се е наложило частната инициатива
да компенсира неспособността на политическата класа.
Наскоро публично
бе формулирано и най-тежкото обвинение, което отдавна витаеше във
въздуха: Мемориалът на Чекпойнт Чарли по възмутителен начин
напомнял за строящия се наблизо за стотици милиони евро паметник
на Холокоста край Бранденбургската врата. Хилядите кръстове
пародирали бетонните блокове на бъдещия мемориал и по този начин
ставали повод за скандално сравнение на жертвите на Холокоста с
тези на Берлинската стена. Собственикът на парцела - една банка,
вече отстъпи на свръхсилния натиск и прекрати договора с музея към
края на годината. Дотогава булдозери трябва да сринат мемориала.
Срещу тези планове се надига сериозен протест. Организации на
репресираните от комунизма и фондации в памет на загиналите
събират подписи в петиция срещу ликвидирането на станалия за
броени дни популярен мемориал.
Така или иначе
Стената отново дели берлинчани. |
